Има ли скрита идея зад холивудските филми за извънземни? 16.03.2017, 03:02 | синефиш.бг
Един от най-експлоатираните сюжети в Холивуд е този за извънземните пришълци на Земята. Те са популярни още от ерата на черно-бялото кино. Но особено след бума на спецефектите се прави по една високобюджетна продукция – ако не всяка година, поне всяка втора. В сметките дори не влизат второкласните и треторазредни заглавия, снимани направо за домашно видео и телевизията.
Съществува ли причина за тази ситуация?
Ако има, тя не е съвсем ясна. Дават се различни обяснения, основани на често противоречиви мирогледи. В тази статия ще опитаме да разгледаме най-често срещаните, без да взимаме лично отношение.
Нека за начало откроим три от разпространените формули, използвани в сценариите на тези филми:
Кадър от римейка на „Война на световете“ 1. Нашествениците: Чуждоземни завоеватели идват на нашата планета, за да използват нейните ресурси. За целта или искат да покорят човечеството, или да го изтребят до крак, или да се забавляват и хранят по ужасни начини с него. От някое време насам се прокрадва и идеята, че „гостите“ всъщност са създатели или предшественици на човешката раса и направляват еволюцията ни.
Типични представители: „Война на световете“ (оригинал от 1953), „Критърсите“ (1986), „Хищникът“ (1987), „Старгейт“ (1994), „Денят на независимостта“ (1996), „Марс атакува“ (1996), „Бойно поле Земя“ (2000), „Следите“ (2002), „Скайлайн“ (2010), „Прометей“ (2012) и др.
Кадър от „Извънземното“ на Ст. Спилбърг
2. Приятелите: Те идват на Земята, за да предупредят човечеството за надвиснала опасност. Или за да ни помогнат да поемем по разумен и миролюбив път на развитие. А на някои им хареса тук и заживяват сред нас. На Холивуд не е чужда и идеята, че инопланетяните могат да катастрофират на наша територия и да се нуждаят от съдействието ни, за да се върнат у дома.
Типични представители: „Денят, в който Земята спря“ (оригинал от 1951), „Планината на вещиците“ (1975), „Близки срещи от третия вид“ (1977), „Котка от друга планета“ (1978), „Супермен“ (1978; базиран върху дори по-старите едноименни комикси), „Извънземното“ (1982), „Звезден човек“ (1984) и др.
„Сектор 9“ е сред малкото филми, в които извънземните не са нито нашественици, нито непременно приятели.
3. Особена категория филми са такива, като „Контакт“ (Contact, 1997) и „Първи контакт“ (The Arrival, 2016), в които не се залага нито на спецефектите, екшъна и ужасите, нито на приключенския дух. Те опитват да ни кажат, че срещата с разумни същества от Космоса може да изисква не само преодоляването на езикови и културни бариери, но и промяна в цялостното ни мислене и светоусещане за пространство, време и (не)материални форми на живот.
Основна теза
Ако обърнете внимание на годините, в които излизат гореспоменатите хитови продукции, се откроява следната картина. До 1980-те години Холивуд не си е представял чуждоземните гости като узурпатори. Разбира се, има изключения, някои от тях даже не са сред споменатите, но те потвърждават правилото. По-нататък в статията ще дадем най-често срещаните обяснения за този феномен.
Първо обяснение: Студената война
Епохата на филмите, в които инопланетяните са предимно добронамерени или неутрални, съвпада с този на политическото и военно противопоставяне между САЩ и СССР. Успоредно с това е протичала и надпреварата между двете суперсили за овладяване на орбиталното пространство.
Известно е, че американците са се страхували от вероятността руснаците да шпионират и пускат бомби над домовете им от космически спътници. Вярва се, че Холивуд не е искал да разпространява допълнителния страх, че освен „кръвожадните съветски военни“ някъде горе могат да дебнат и по-далечни врагове. Ако това е вярно, обяснява „приятелската“ епоха на тези филми.
Военните от Зона 51 са участници в редица холивудски хитове, сред които и „Денят на независимостта“ (на снимката).
Второ обяснение: Послания от Зона 51
Мнозина вярват, че при Розуелския инцидент от средата на миналия век е паднала летяща чиния. Оттогава щатските военни работели в тясно сътрудничество с чуждоземните гости. А тъй като е известно, че служители на Пентагона имат пръст в холивудските сценарии, се предполага, че целта на такива филми е постепенно да подготвят хората за официалното разкриване на междузвездните гости. В противен случай цивилизацията и религиите щели да рухнат.
Трето обяснение: В крак с попкултурата
Нормално е изкуството да имитира живота. А още по-обичайна практика е, когато един клон на популярната култура вдъхновява останалите. Горе-долу от края на 1980-е и началото на 1990-те години различни медии започват да популялизират историите на хора, твърдящи, че са били отвлечени от „малки сиви човечета с бадемообразни очи“, които извършвали болезнени и смъртоносни експерименти над жертвите. Може би не е случайно, че оттогава започва и възходът на кинохитовете, в които извънземните започват да играят предимно отрицателна роля.
Четвърто обяснение: Новият световен ред
Особено популярна в средите на конспиративните теоретици е теорията, че задкулисните сили, прокарващи Новия световен ред, използват сюжета за извънземно нашествие, за да прокарват плановете си. И по-конкретно: ще бъде разигран сценарий с фалшиво нападение на Земята (реално то ще бъде извършено от армията със свръхсекретни летателни средства). Това пък ще бъде използвано като повод за въвеждане на безсрочно военно положение и произтичащата от него повсеместна тирания на глобално равнище. Филмите на тази тема били средството хората да свикнат с тази мисъл като естествена и очаквана.
Идеята, че под „извънземни“ би трябвало да се разбират духовни същества, беше директно загатната в „Контакт“. А в „Първи контакт“ (на снимката) това беше намекнато в сцените, където космическите кораби стават нематериални и облакообразни с ефирна структура.
Пето обяснение: Катализиране на материализма
В езотеричните кръгове се шири схващането, че извънземни не съществуват. А ако ги има, те нямали право да се намесват пряко в земното развитие. Защото силите, ръководещи еволюцията на хората, са свръхсетивни – разум, който не живее в плът и кръв. Ето защо се е наложил мирогледът, че историите за чуждоземни гости се контролират от земни среди, които имат интерес от материалистични интерпретации на сведенията за НЛО и разум из цялата Вселена.
Излишно е да изтъкваме, че някои филмови студия на Холивуд наистина имат финансовите средства (и може би желанието?) да канализират човешкото въображение и представите за бъдещето с акцент върху технологичния прогрес. За сметка на човешкото духовно усъвършенстване.
Естествено, изброените обяснение не си противоречат. Всички те може би съдържат някаква част от истината и създават обща картина за реалността.
Последни гласове преди раздаването на наградите „Оскар“ 14.02.2017, 02:26 | синефиш.бг
Заключителното гласуване за наградите „Оскар“ вече е на финалната права, а ние сме в очакване на Голямото събитие. И докато доста от категориите са силно предвидими, то все пак в някои аспекти имаме големи изненади. Предлагаме ви да видите пет от най-тежките надпревари в тазгодишните 89-ти награди на Академията.
1. Най-добър актьор – Кейси Афлек срещу Дензъл Уошингтън
Когато „Прегради“ (Fences) влезе ударно в кината през ноември, ние почувствахме, че това е гейм-сет-мач за тандема Вайола Дейвис и Дензъл Уошингтън. Носителите на Тони за тяхното наелектризиращо представяне в пиесата на Огъст Уилсън, пренесоха заряда на емоциите си и на големия екран. Дейвис никога не се е отказвала от първенството, докато критиката не зави рязко към Кейси Афлек и „Манчестър край морето“. Той изпревари с няколко обиколки „Прегради“, с твърдо присъствие през декември и януари. Гилдията на актьорите шокира обществеността, като даде наградата на Уошингтън, който никога не е бил номиниран преди това. За сметка на този факт, БАФТА пък, категорично извърна глава към Афлек. Със сигурност надпреварата ще е интересна, тъй като и двете представяния са коренно противоположни.
2. Най-добър оригинален сценарий
Изглежда, че „La La Land“ твърде рязко и стремително се изкачи нагоре в класациите за тази категория. Защо? Защото мюзикълите рядко са претенденти за награди в тази област. Както и да е, това е една твърде различна категория мюзикъл, със строга идентичност относно сюжета. Междувременно, номинираният за „Пулицър“ Кенет Лонерган, съчини удивителната драма „Манчестър край морето“, която обра наградите на критиката. Лонерган спечели БАФТА, но си струва да отбележим, че „Лунна светлина“ беше номинирана също в тази категория. Сега, обаче тя е изместена в секцията „адаптиран сценарий“. Без съмнение и трите филма ще съберат гласове в кошничката. Обаче тук става въпрос за битка „лице в лице“. Гилдията на сценаристите оцени подобаващо „Лунна светлина“ и, ако това е знак, че някой може да отстрани Бари Дженкинс от предния план, то спокойно може да кажем, че си имаме първенец.
3. Най-добър монтаж – „Първи контакт“ срещу „Възражение по съвест“, срещу „La La Land”
Наградите БАФТА бяха някак си „инструктиращи“ тук. Точно те създадоха интригата, като връчиха приза на „Възражение по съвест“. След като доминиращият мюзикъл падна, „Първи контакт“, който спечели наградата на гилдията в тази област, изглежда вероятен фаворит. Трите ленти, заключени в този аспект на надпреварата, ще ни оставят да се чудим, докато съвсем леко правим завой около филма „На всяка цена“, който незаслужено е подценяван.
4. Най-добър грим и прически – „Стар трек: Отвъд“ срещу „Отряд самоубийци“
Когато „Флорънс“ изпадна от класацията в тази област, всичко придоби едни много различни измерения. „Човек на име Уве“ няма достатъчно основания да ни накара да завъртим очи към реална конкуренция в категорията. Следователно остават двата блокбастъра, които притежават действително голям потенциал - „Стар трек: Отвъд“ и „Отряд самоубийци“. Първият е доста впечатляващ, предвид появата на Идрис Елба – целият в силикон, протези и маски. Но „Отряд самоубийци“ има по-широк диапазон в областта, с фигурата на Адеуале Акинуйе-Акбайе, неузнаваем в своя грим.
5. Най-добър чуждоезичен филм – „Човек на име Уве“, срещу „Търговският пътник“, срещу Тони Ердман“
Преди Доналд Тръмп да въведе санкции за пътуване в САЩ, изглеждаше, че „Тони Ердман“, който остана подценен на фестивала в Кан, притежава магията да превземе сърцата на журито. Но изведнъж изникна нова възможност, свързана с изявлението на Асгар Фархади, че няма да присъства на церемонията, заради санкциите наложени от Тръмп. А именно – след като президентът на Академията Черил Буун Айзъкс каза „Изкуството няма граници“, се появиха коментари, че наградите в тази област може да са изключителната изненада на събитието. „Тони Ердман“ вече спечели признание, но не бива да забравяме „Човек на име Уве“, който е сериозна заплаха, тъй като комедийната драма вече грабна сърцата на зрителите по света.
"Първи контакт" отново по кината в САЩ 25.01.2017, 04:08 | синефиш.бг
Номинираният за "Оскар" в осем категории филм на Дени Вилньов се завръща по кината в САЩ от този петък . Той ще има няколко бонуса, видео зад кадър и отпаднали сцени.
Действието разказва за мистериозни космически обекти, кацнали на различни места по целия свят. Правителството на САЩ се заема да проучи случая и за целта събира елитен екип, начело с експерта лингвист Луиз Банкс. Докато човечеството балансира на ръба на глобална война, Банкс и екипа й не разполагат с никакво време, за да открият отговорите - а за да ги намерят, ще заложат на карта не само своя живот, но и този на цялото човечество.
В ролите са Ейми Адамс, Джереми Ренър и Форест Уитакър.
Ейми Адамс: Дали измисляме спомените си? 10.11.2016, 09:19 | синефиш.бг
„Първи контакт“ разказва историята на езиковедката Луиз Банкс, която е изпратена да проучи мистериозни космически обекти, които кацат на различни места по целия свят.
Ейми Адамс, която е в главната роля във филма, разсъждава върху основното му послание за преходността и уязвимостта на човешкия живот и това, че човек трябва да бъде по-смирен.
„Мисля много за паметта откакто направихме този филм и за това каква част заемат спомените ми в съзнанието ми – казва тя. – Страдах от безсъние и една от техниките, които пробвах, за да заспя, беше да си припомня някакъв спомен и да установя колко подробно мога да си го спомня.
Странното е, че колкото по-подробно си го спомнях, толкова повече той оживяваше и толкова повече се усещах вътре в този спомен. Много е приятно да си припомняш значими за теб моменти с някой, който ти е любим човек.
Например, приятел от детството. Не знам каква част от тези спомени са създадени от въображението ми и каква част са истински. Това е интересно упражнение, което показва колко неустойчив е животът.“
Два клипа от „Пристигане“ 01.09.2016, 07:29 | синефиш.бг
Новият филм на Дени Вилньов – „Пристигане“ (“Arrival”) ще дебютира днес в рамките на Венецианския кинофестивал. По този повод се появиха и два клипа от дългоочаквания фантастичен филм.
Актьорският състав е повече от многообещаващ: Ейми Адамс, Джеръми Ренър, Форест Уитакър и Майкъл Щулбаг.
Сюжетът се завърта около идеята, че на земята се пристигнали извънземни и правителството на САЩ наема езиковед, който да помогне при общуването с тях.
В САЩ премиерната дата на нетрадиционната фантастика е 11 ноември.