Последни гласове преди раздаването на наградите „Оскар“ 14.02.2017, 02:26 | синефиш.бг
Заключителното гласуване за наградите „Оскар“ вече е на финалната права, а ние сме в очакване на Голямото събитие. И докато доста от категориите са силно предвидими, то все пак в някои аспекти имаме големи изненади. Предлагаме ви да видите пет от най-тежките надпревари в тазгодишните 89-ти награди на Академията.
1. Най-добър актьор – Кейси Афлек срещу Дензъл Уошингтън
Когато „Прегради“ (Fences) влезе ударно в кината през ноември, ние почувствахме, че това е гейм-сет-мач за тандема Вайола Дейвис и Дензъл Уошингтън. Носителите на Тони за тяхното наелектризиращо представяне в пиесата на Огъст Уилсън, пренесоха заряда на емоциите си и на големия екран. Дейвис никога не се е отказвала от първенството, докато критиката не зави рязко към Кейси Афлек и „Манчестър край морето“. Той изпревари с няколко обиколки „Прегради“, с твърдо присъствие през декември и януари. Гилдията на актьорите шокира обществеността, като даде наградата на Уошингтън, който никога не е бил номиниран преди това. За сметка на този факт, БАФТА пък, категорично извърна глава към Афлек. Със сигурност надпреварата ще е интересна, тъй като и двете представяния са коренно противоположни.
2. Най-добър оригинален сценарий
Изглежда, че „La La Land“ твърде рязко и стремително се изкачи нагоре в класациите за тази категория. Защо? Защото мюзикълите рядко са претенденти за награди в тази област. Както и да е, това е една твърде различна категория мюзикъл, със строга идентичност относно сюжета. Междувременно, номинираният за „Пулицър“ Кенет Лонерган, съчини удивителната драма „Манчестър край морето“, която обра наградите на критиката. Лонерган спечели БАФТА, но си струва да отбележим, че „Лунна светлина“ беше номинирана също в тази категория. Сега, обаче тя е изместена в секцията „адаптиран сценарий“. Без съмнение и трите филма ще съберат гласове в кошничката. Обаче тук става въпрос за битка „лице в лице“. Гилдията на сценаристите оцени подобаващо „Лунна светлина“ и, ако това е знак, че някой може да отстрани Бари Дженкинс от предния план, то спокойно може да кажем, че си имаме първенец.
3. Най-добър монтаж – „Първи контакт“ срещу „Възражение по съвест“, срещу „La La Land”
Наградите БАФТА бяха някак си „инструктиращи“ тук. Точно те създадоха интригата, като връчиха приза на „Възражение по съвест“. След като доминиращият мюзикъл падна, „Първи контакт“, който спечели наградата на гилдията в тази област, изглежда вероятен фаворит. Трите ленти, заключени в този аспект на надпреварата, ще ни оставят да се чудим, докато съвсем леко правим завой около филма „На всяка цена“, който незаслужено е подценяван.
4. Най-добър грим и прически – „Стар трек: Отвъд“ срещу „Отряд самоубийци“
Когато „Флорънс“ изпадна от класацията в тази област, всичко придоби едни много различни измерения. „Човек на име Уве“ няма достатъчно основания да ни накара да завъртим очи към реална конкуренция в категорията. Следователно остават двата блокбастъра, които притежават действително голям потенциал - „Стар трек: Отвъд“ и „Отряд самоубийци“. Първият е доста впечатляващ, предвид появата на Идрис Елба – целият в силикон, протези и маски. Но „Отряд самоубийци“ има по-широк диапазон в областта, с фигурата на Адеуале Акинуйе-Акбайе, неузнаваем в своя грим.
5. Най-добър чуждоезичен филм – „Човек на име Уве“, срещу „Търговският пътник“, срещу Тони Ердман“
Преди Доналд Тръмп да въведе санкции за пътуване в САЩ, изглеждаше, че „Тони Ердман“, който остана подценен на фестивала в Кан, притежава магията да превземе сърцата на журито. Но изведнъж изникна нова възможност, свързана с изявлението на Асгар Фархади, че няма да присъства на церемонията, заради санкциите наложени от Тръмп. А именно – след като президентът на Академията Черил Буун Айзъкс каза „Изкуството няма граници“, се появиха коментари, че наградите в тази област може да са изключителната изненада на събитието. „Тони Ердман“ вече спечели признание, но не бива да забравяме „Човек на име Уве“, който е сериозна заплаха, тъй като комедийната драма вече грабна сърцата на зрителите по света.
На второ място се нареди „Дъщерята“ (“The Daughter”) с едва три награди.
Антивоенната драма на Гибсън донесе награди в категориите за най-добър филм, режисьор, оригинален сценарий, актьор и поддържащ актьор, както и четири отличия в техническите категории.
Миранда Ото, пък, триумфира като най-добра актриса в „Дъщерята“, а партньорката й във филма – Одеса Йънг – е най-добра поддържаща актриса.
Пол Хоуган бе удостоен с почетната награда на името на Лонгфорд Лиел, а Айла Фишър – с наградата Пионер.
За моето поколение, благодарение на съветската класика, Втората световна война се обобщава основно и преди всичко със сраженията на Източният фронт и в Европа. От около десетина години, с глобализирането на киното откривам войната, която почти не познавам – тази в Пасифика, в която австралийци и американци се сражават срещу японци. Клинт Истууд и Джон Ву направиха покъртителни разкази, но те се оказаха нищожна част от почитта на киното към общата травма дължаща се на невероятните мащаби на военния конфикт и на страданията, на участниците в него.
‘’Възражение по съвест’’ заема малко по-особено място в пейзажа на филмите на военна тематика. Зрителят няма да срещне на екрана велик стратег или пълководец, окичен с медали и звезди, или да получи цялостна информация за крупни военни операции и решителни действия с карти и стрелки указващи посоката на главния удар.
С ‘’Възражение по съвест’’, след десетгодишно отсъствие, Мел Гибсън се завръща на екрана като режисьор и се насочва към теми, които го вълнуват персонално и професионално. Това е почти пропагандно-религиозен филм с особен привкус на християнство, романтична история за силата на волята, химн на хуманистичните убеждения и декларация за моралното превъзходство на вярващите над невярващите. Гибсън изследва съдбата на противник на насилието, оказал се на фронтовата линия по собствено желание.
Разказът представя Дезмънд Дос (Андрю Гарфийлд), наивен, простоват и симпатичен младеж от малко градче във Вирджиния, който воден от патриотичен ентусиазъм се записва доброволец в армията, подобно на мнозина свои връстници. По време на индивидуалната подготовка излиза наяве сериозен проблем, несъвместим с професионалната характеристика на военнослужещия – редник Дос отказва да докосне оръжие поради религиозни причини. Упорито, той се позовава на петата божа заповед. Оправдан от военния съд, той става санитар към подразделението си. Не след дълго, неговата рота щурмува непревземаемите подстъпи към Окинава.
Филмът трае повече от два часа и е разделен на три части, в които се изследват корените на религиозните убеждения на главния герой, реакцията на армейската администрация спрямо уникалния казус и участието на пацифиста Дос в епичната битка. Не ще и съмнение, че последната глава, която заема около час екранно време, е най-зрелищната. Лаконичното съобщение в началото на филма, че са представени реалните факти (противно на вдъхновен от реални събития) отприщва вратите на ада и развързва ръцете на Гибсън, който никога не е крил слабостта си към кървавото насилие. В много отношения ужасите на войната във ‘’Възражение по съвест’’ надминават тези от ‘’Спасяването на редник Райън’’, считан за естетически връх в тази област. Редно е да се отдаде заслуженото на второстепенните персонажи в историята, които с много по-кратко присъствие успяват да постигнат релефно индивидулизиране. Сред тях се открояват сержант Хауъл (Винс Вон в съвсем ново амплоа) и капитан Глоувър (Сам Уортингтън като съвършенният боец и олицетворение на бога на войната). Изключително колоритен характер, раздиран от противоречия е бащата на Дезмънд – Том Дос (Хюго Уевинг, агент Смит от ‘’Матрицата)’’. Като подчертава старателно противоречията втъкани във всеки образ, Гибсън постига убедителна многопластовост и реализъм.
‘’Възражение по съвест’’ е разказ за истински неконвенционален герой и участник във войната, спасил от сигурна гибел десетки свои другари. Неуязвим с преклонението си към подвига, Мел Гибсън представя този уникален персонаж без страх от възмущението на бдителни родителски организации или санкциите на цензурни бюра като превръща филма в потресаващ емоционален спектакъл и философска притча.
Мел Гибсън изрази презрение към "Батман срещу Супермен" 07.09.2016, 10:38 | синефиш.бг
Носителят на Оскар Мел Гибсън остро разкритикува филма на Зак Снайдър "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта". Актьорът и режисьор в момента представя своя нов филм "Hacksaw Ridge". В интервю пред водещи медии, Гибсън недоумява как е възможно подобни комиксови сюжети да пропиляват милиони долари.
"Не ми се вярва, че подобни сюжети могат да струват толкова пари. Гледам този тип филми и единственото, което предизвикват в мен е желанието да си удрям главата в стената. Това е такова пилеене на ресурси.
Всичко може да бъде заснето само на зелени екрани. Просто не мога да разбера как е възможно тези продукции да върнат своите инвестиции, дори да съберат и половината, от това което е изразходвано за тях."
Най-забавното в цялата ситуация е, че преди няколко години Мел Гибсън получи предложение да изиграе подобна роля. Той трябваше да се появи в първия "Тор" на Марвел, но ролята беше изпълнена от Антъни Хопкинс.
И Хюго Уийвинг във военния епос на Мел Гибсън 20.10.2015, 03:33 | синефиш.бг
Въпреки че снимките на военната драма „Хоксоу ридж” („Hacksaw Ridge”) вече текат от няколко седмици, Мел Гибсън е намерил място за още едно голямо име в ансамбловата история.
Хюго Уийвинг, когото добре познаваме от „Матрицата” и „Властелинът на пръстените”, се е присъединил към актьорския състав.
Той ще изиграе ролята на бащата на главния герой – лекарят от американската армия Дезмънд Т. Дос (Андрю Гарфийлд). Снимките текат в родината на режисьора Австралия. Все още няма официална премиерна дата на филма.
Първи кадър на Андрю Гарфийлд в „Хоксоу ридж” 30.09.2015, 04:20 | синефиш.бг Мел Гибсън даде начало на снимачния период на режисьорския си проект „Хоксоу ридж” („Hacksaw Ridge”) и ознаменува това със снимка, на която виждаме един от централните персонажи във военната драма, игран от Андрю Гарфийлд.
Сценарият на филма е от отдавнашния работен партньор на Гибсън – Рандъл Уоалъс („Смело сърце”) и както вече сме ви информирали, ни върща през Втората световна война, когато американският военен лекар Дезмънд Т. Дос отказва да убива противници в битката при Окинава.
Гарфийлд е в ролята на Дос, а около него ще видим Винс Вон, Сам Уортингтън, Люк Брейси, Тереза Палмър и Рейчъл Грифитс.
От плажа – на война 26.08.2015, 04:53 | синефиш.бг
Андрю Гарфийлд, Винс Вон и Сам Уортингтън вече потвърдиха участие във военния епос на Мел Гибсън „Хоуксоу ридж”, но във военните филми винаги има място за още един герой. Люк Брейси, чиято звезда започва да изгрява с участието му в римейка на „Критична точка”, ще надене военните доспехи също. Както вече сме ви информирали, сценарият на филма разказва истинската история на Дезмънд Т. Дос (Гарфийлд), който е бил военен лекар в американската армия през Втората световна война и е отказвал да убива. Въпреки нетрадиционното му поведение на военен, той спасява хиляди животи и получава Медал за храброст.
Брейси ще изиграе ролята на Смити – мъжкарят на взвода, който първоначално влиза в конфликт с Дос заради възгледите на другия, но след това го разбира. Снимките на епоса стартират през есента в Австралия.
Сценарият разказва истинска история от Втората световна война. В центъра й е редник Дезмън Дос (Гарфийлд), който получава Медал за храброст задето спасява 75 човека в Битката при Окинава. Вон ще изиграе ролята на сержант Хауъл, който обича да подготвя войниците си за битка като ги докарва до физическия им и психически предел.
Но когато Дос отказва да стреля срещу врага, за да го убие, Хауъл изпада в безизходица за първи път в живота си.
Сценарият е дело на Робърт Шенкман и Рандал Уолас („Смело сърце”). Бюджетът на военната драма е 45 млн. долара.