Ще продължи ли Лиам Нийсън да участва във филми от екшън-жанра? 13.03.2015, 09:31 | синефиш.бг
2008-ма година се оказа повратна за кариерата на номинирания за “Оскар” Лиам Нийсън. Изненадващият успех на “Твърде лично” трансформира Нийсън в истинска екшън-звезда и в последвалите години той подписа договори за участие в изпълнени с престрелки и преследвания студийни продукции като “А отборът”, “Бойни кораби”, “Без име”, “Директен полет”, “Среднощно преследване” и “Билет за отвъдното”.
Появата на актьора и в двете директни продължения на “Твърде лично” утвърди още повече статута му на една от най-известните и успешни екшън-звезди в момента.
Но въпреки тези постигнати успехи Лиам Нийсън е готов да се оттегли от екшън-жанра. Докато рекламираше най-новата си лента “Среднощно преследване” Нийсън разкри, че след около две години ще спре да участва в екшъни.
Ето какво заяви актьора в кратко интервю за сайта Collider:
“Ще снимам подобни филми може би още две години. Ако Бог ме пощади и съм здрав. Но след това ще спра с екшъните. Успехът на “Твърде лично” накара Холивуд да ме погледне по по-различен начин. Сега получавам много сценарии за екшън-филми. В никакъв случай не се оплаквам и всичко това е много ласкателно. Но разбира се, нещата си имат своя край.”
Преди да се оттегли от екшън-киното Лиам Нийсън ще се появи в още няколко продукции от жанра, сред които ще бъде и холивудски римейк на британския затворнически трилър “The Escapist”.
Има слухове, че 62-годишния актьор ще се завърне и за четвъртата част на “Твърде лично”, но за момента няма официално потвърждение от страна на студиото 20th Century Fox.
Повече детайли за статута “Твърде лично 4” се очаква да бъдат разкрити до края на тази година.
С годините приятелството придобива невероятни и неочаквани измерения. Отношенията между Ню-Йоркските гангстери Джими Конлан (Лиъм Нийсън) и Шон Магуайър (Ед Харис) са нещо повече от приятелство, защото те споделят десетки съвместните спомени като съучастници в криминални престъпления. И ако първият е силно привързан към чашата уиски, то другият върти проспериращ, ''почти легален'' бизнес, ''без да прави грешки''. В навечерието на Коледа, когато всеки предпочита семейната обстановка, горчивата равносметка на Джими е, че той не поддържа отношения със сина си Майк (Джоел Кинаман) и снаха си, и никога не е разговарял с внучките си. Преодолявайки гордата си самота, той похлопва на вратата на семейството на тези, които би трябвало да са му най-близки. Позастаряващият престъпник попада в неподходящ момент – синът му е станал свидетел на убийство и панически се опитва да се измъкне от ситуацията, в която се е заплел случайно. Майк няма и не иска да има нищо общо с баща си, но Джими е единственият човек, който може да му помогне. И го прави като предизвиква законния отмъстителен гняв на най-добрия си приятел, обричайки себе си и сина си на сигурна гибел...Всъщност, може би има и друго решение, но за това е нужно да се дочака следния ден.
След ''Без име'' (2011) и ''Директен полет'' (2014), третото сътрудничество между режисьора Жауме Колет-Сера и актьора Лиъм Нийсън е нов екшън придържащ се към най-добрите традиции на жанра. Историята разработва два основни сюжетни плана – отношенията баща-син и отношенията между двамата бащи, отколешни приятели, превърнали се в смъртни врагове. Разказът се доближава в много отношения до класическата схема на уестърна и изобилства с фрази и диалози от бита на подмолния свят, които рискуват да се превърнат в любими христоматийни цитати на кинофеновете. Динамичното повествование обхваща 16 часа, през които зрителят се среща с корумпирани полицаи, професионални убийци, албански и ирландски мафиоти. Преследвания по улиците на мегаполиса, масова полицейска операция в цветнокожо гето и щедра размяна на изстрели съставят безсънната нощ на Джими. Наемният убиец, известен с прозвището 'Гробокопачът'', дори е склонен на преговори и сделка с инспектор Хардинг (Винсънт Д‘Онофрио), полицаят, който го преследва безрезултатно повече от 30 години и се оказва единственият човек, достоен за доверие.
В развитието на историята мнозина биха открили поразително сходство на ''Среднощно преследване'' култовия ''Път към отмъщение'' (2002). Тук е мястото да се отбележи, че в това няма нищо скандално и отразява съвременната маниеристична тенденция, с която редица автори засвидетелстват почитта си към класиците. Премиерният филм има своята неповторима индивидуалност изразяваща се в нажежената атмосфера, повишеното внимание към психологическите портрети на основните персонажи и най-вече, в погледа към преоткриването на занемарената роднинска връзка. Лиъм Нийсън споделя щедро багажа си от «Билет за отвъдното» и поредицата ''Твърде лично'', който вече го съпътства неизбежно, като добавя и няколко пласта към образа на грижовния баща, предпочел изгнанието и саможертвата. В изобразително отношение филмът пестеливо предлага интересен визуален подход напомнящ снимане с дрон, забавление с компютърна картографска апликация или видеоигра. Крайният резултат прилича на дръзко гмуркане в кварталите и улиците на Ню Йорк и облекчава филмовия разказ и зрителската задача.
''Среднощно преследване'' е филм за гангстери, но той е и филм за истинските мъже, за тяхното приятелство и за истинската родителска обич и дълг. И ако погледът към тази проблематика би могъл да се окачестви като неконвенционален, то екранното присъствие на изключителния екранен дует Нийсън-Харис е достатъчна причина за една разходка до киносалона.
Появата на актьора и в двете директни продължения на “Твърде лично” утвърди още повече статута му на една от най-известните и успешни екшън-звезди в момента.
