 Интервю с режисьора на “Любов и други катастрофи” Алек Кешишян
14.01.2008, 01:00 | синефиш.бг
1. Какво привлече в тази романтична комедия?
Интересувах се от този жанр, който въпреки, че като цяло не е много уважаван, е източник или най-малкото отражение на нашето колективно разбиране за любовта. Въпреки, че знаем, че тези филми не са много реалистичн, те загатват един митичен идеал – грешната представа, че любовта е нещо, което ни се случва, а не нещо, което ние трябва да си изберем.
2. Какви са предизвикателствата в работата с този жанр?
Исках да направя един филм, който да е в сферата на този жанр като елемент, който бяга от същността на романтичната комедия и едновременно с това да притежава усещане за пост-модернизъм, който от време на време разкрива собствените си клишета и похвати. Предизикателството, разбира се, се състоеше в това да намеря точния баланс между тези две конфликтни цели. Надявам се, че гледайки „Любов и други катастрофи” публиката ще се наслади на изобретателността и ограниченията на този жанр.
3. Когато написахте тази история, как се наложиха тези образи?
За мен двата аспекта от филма – изкуствения и този, който предизвиква размисли – са изборазени от двата главни героя – Джакс и Питър. Джакс е типичната героиня за жанра романтична комедия, по-голяма от живота, красива, интелигентна, и разбира се, несъзнаваща собствените си недостатъци. Тя е центарален образ, въвлечена в класическия романтичен сценарий за объркана самоличност и недоразумение. От друга страна Питър е образ, който не се среща често в този жанр – съквартирантът- хомосексуалист, който не присъства просто в ролята на най-добрия приятел, за да допълни комедийния заряд, а образ, който всъщност си има своята собствена история и сюжет. Според мен Питър служи за връзката между филма и реалността. Неговата история не е толкова бляскава, но като цяло е много по-истинска. Целях образите да бъдат по-характерни колкото се може по-уникални...Напоследък романтичните комедии в стил Холивуд създават доста посредствени образи. Сякаш студиата смятат, че начинът, по който могат да ги направят универсално привлекателни, е да премахнат всичките им чудатости, които ги правят уникални и да ги направят просто „типични”. Аз вярвам, че обратното е по-достовено – зрителите по-често откриват универсалната истина в образи, които са по специфични, уникални и запомнящи се.
4. Защо решихте образът на Паоло да бъде от Аржентински произход?
Причината, поради която реших Паоло да бъде от Аржентински произход е първо, защото е в замисъла на сюжета – хора от Аржентина (за разлика то Испания, например) нямат право да „работят легално” в UK, което спомага за второстепенната сюжетна линия на женитбата. Също така способства за задълбочаването на основните езикови и културни недоразумения, които вследствие настъпват. И в крайна сметка, усещането ми беше, че аржентинският му произход наистина го разграничава от модния свят на Джакс. Паоло представя една по-автентична и безпристрастна гледна точка.
5. Смятате ли, че хората са по-склонни да живеят с мечти и да си фантазират, вместо да живеят в реалността?
Това един интересен въпрос. Не мога да отговоря от името на всички, но моят голям проблем е, че от време на време бъркам двете неща… Пролемът с живеенето в един измислен свят е, че очевидно ни пречи да се справяме с реалността и да променяме нешата. Но понякога ид а си закотвен в реалността също е много ограничаващо. Предполагам, че целта да балансираш двете – да мечатеш на едро, но и да живееш пълноценно в реалността.
6. Как подбрахте актьорския екип?
Започнах с образа на Джакс. Веднъж щом я открих, подбирането на останалият състав просто беше като нареждане на пъзел. Всеки от тях не само трябваше да се превъплъти в образа си, но и да се сработва добре с останалите. В края на краищата целях да събера екип, който да изглежда достоверно на екрана като група приятели.
7. Защо избрахте Лондон за тази история?
Лондон е моят дом вече 10 години насам – от него черпя вдъхновението си за историята и тези образи също са почерпени от реални преживявания тук.
8. Говорите с ирония за модния свят и произхода на съвременното изкуство …
Имам малко противоречиво мнение за модния свят, както и за света на изкуството. От една страна, много от моите приятели идват от тази сфера или работят в двете сфери, и болшинството от тяхната работа не е толкова бляскава колкото си мислят хората. В същото време, на едно по-дълбоко ниво намирам тези светове за малко абсурдни. И да си призная честно, мисля, че повечето хора, които уважавам, дори и тези работещи и в двете сфери, са напълно наясно с тази вродена абсурдност… Ето защо в един момент Джакс си задава въпроса – “Кое е по-важно, любовта или модата. Или иначе префразирано, кое е по-важно - КАКВОТО И ДА БИЛО или модата?…”
9. Сигурна съм, че сте отделили специално внимание на музикалното оформление на филма, което е един от елементите, които Вие използвате за заиграване с жанра „клише”: как се получи това?
Исках да отдам почит на Нино Рота и специално неговата партитура за 8 1/2…което е един филм, който е хроника на „цирка”, който цари в съвременния живот. Александър Азариа, който е композиторът, се е справил страхотно с написването на музика, която фактически е напълно оригинална, но напомня за стария Рота. Надвам се, че за киноманите, влиянието на Рота допринася за разбирането на връзката, като тематично напомня за тази идея как „филмите” са ни повлиявли в живота. Но дори и за тези, които не разпознаваттази специфична отпратка към миналото, мисля, че музиката ни пренася в 60-те години, което е в синхрон с модния стил и грима. Влиянието на 60-те съм пренесал и в цялостното музикално оформление.
10. “Закуска при Тифани” е очевидната препратка: за вас това ли е връзката?
“Закуска при Тифани” е един от филмите, които са се превърнали в класика в жанра на романтичната комедия. Очевидно изпълнението на Одри Хепбърн е емблематично. Но истината е, че новелата на Капоте, на която е базиран филма, е едно изследване на приятелството между един мъж, който е гей и Хол;и Голайтли. Но разбира се, първото нещо, което студиото реши да направи е да елиминира образа на хомосексуалиста, което просто убива смисъла на историята, която Капоте иска да разкаже. Затова Капоте е бил толкова бесен и се е почувствал предаден от филма. Реших,че ще бъде интересно за Питър да преоткрие това основно отклонение от сюжета на Капоте. Защото в края на краищата, това е нещото, което студиото причинява на филма на Питър...
11. Усеща се полъх от “Сексът и градът”: това търсен ефект ли е?
Не съм имал наум „Сексът и градът” въобще. Но виждам как би могло да се направи връзка между двете. Мисля, че връзката е по-скоро в сферата на откровеността и съвременния тон на диалога отколкото нещо по-спесифично. Това се дължи отчасти на факта, че напоследък телевизията е много по-модернизирана и с по-остроумно звучене отколкото Холивудските романтични комедии. И зрителите възприемат по-добре образи, които не следват предписанията на Холивуд за „привлекателен” и „приемлив”.
12. Режисирали сте многобройни реклами, видео клипове и прословутия документален филм “Truth or Dare” („В легло с Мадона””): как събрания опит е повлиял този филм?
Всеки жанр е уникален и си има своите особености. Бих казал, че правенето на реклами ме научи да бъда по-кратък, когато разказвам история. Мисля, че и публиката вече е привикнала към бързите разкази. Например, аз не понасям онези музикални монтажи, които винаги се появяват по средата на романтичните комедии. Доколкото се касае за филма „В легло с Мадона”, той ми показа възможностите на камерата да улови истината вместо да се опита да я наложи. Предполагам, че в стилистично отношение, влиянието на тази школа е все още видна в моето творчество. Обожавам, например, филмите на Уди Алън, който позволява на актьорите да оживят една сцена вместо да налага или ограничава изпълненията им със смущаващ стил на камерата. Може да изглежда не толкова бляскаво, но истината е, че е по-трудоемко и отнема повече време, защото разчита предимно и само на играта на актьорската игра.
13. Много оригинална е идеята Ви да завършите филма с една измислена история за героите, изиграни от Гуинет Полтроу и Орландо Блум: как я измислихте?
Краят е най-сложният аспект на филма по отношение на постигането на баланса между две противоречиви цели – да направиш една добра романтична комедия и същевременно да можеш да иронизираш типичното блаженно усещане на обичайния сладникав край. Надяваме се замисълът, който ние използвахме за завършек на филма, да допадне на зрителите като преобърнат нещото, което са очаквали и се надсмеят над асурдността на тези очаквания…за мен това е моментът, в който филмовото изкуство бива оляно в светлина и по-специално жанра романтична комедия. Разбира се, някой може да зададе въпроса- защо да не премахнем изцяло този хепи енд – но ако го направим се губи смисълът. По-инересното е да си признаем, макар и под сурдинка, че е много забавно да гледаш такъв тип истории техните хепи ендове, дори и когато съзнаваш, че те не са истински…
14. Мислите ли, че публиката ще схване иронията във Вашия филм?
Не знам… Но до този момент реакциите на зрителите, особено на по-младите хора, е много обнадеждаваща. Първата ни прожекция на филмовия фестивал в Торонто даде индикации, че хората схващат хумора и с е наслаждават на историята. Но когато прочетох и блоговете на най-различни зрители впоследствие, бях приятно изненадан от факта, че почти всички са схванали и одобряват иронията в нашите препратки. Не мисля, че човек трябва задължително да усеща иронията във филма, за да му се наслади. Например, майката на Талула, Фелисити, постоянно бърка имената на хората, и нарича Джакс, нашата героиня, „Джоунс”, което е препратка към „Бирджит Джоунс”. Подобно, има една класическа гоненица до летището в кулминацията, нещо, което присъства в толкова много романтични комедии (наскоро в „Наистина любов” , въпреки, че в случая с нашата комедия резултатът не е толкова перфектен. Или пък препратката към музиката на Нино Рота от 8 1/2. Разбира се,че искам хората да схванат всичко това, но не е наложително, за да разбереш и да се насладиш на филма.
Доун Френч е култова фигура в UK, където иам роля в „The Vicar of Dibley”, написана от Ричард Къртис. Други филмови участия на Доун са в ролята на Дебелата Дама на Картината в „Хари Потър и затворникът от Азкабан” и в ю”Хроникикте на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът”, в който е гласа на Г-жа Бийвър. ... още »
|
