Хитово заглавие „Хавай 5-0” ще донесе усещане за райски кът в ефира на Нова ТВ следващата седмица. Точно тогава, от 02 юли, криминалната поредица ще се завърне с втори премиерен сезон и ще предложи на зрителите поредица напрегнати сюжети от най-слънчевите острови на Америка.
От понеделник до четвъртък, от 20.00 ч., сериалът ще ни среща отново с елитния спецотряд, който ще бори престъпността в 50-ия щат. Поредицата „Другите отчаяни съпруги”, която до този момент зрителите гледаха в същия часови пояс, ще продължи да се излъчва всеки делничен ден, но с начален час 16.00 ч.
След драматичния завършек на първи сезон, отрядът на Макгарет е поставен пред голямо изпитание. „В новите епизоди останките от този колектив трябва да се обединят така, както се съшива стара парцалена кукла”, разказва чаровният Алекс О'Лафлин, който се превъплъщава в ролята на Стив Макгарет. На екрана неговият герой ще започне напълно ново начало – той ще успее да се измъкне след ареста си за убийството на губернатор Джеймисън, като за това ще му помогне друг ключов персонаж. Бягството ще бъде хитро замислено, а „съучастник” ще му бъде не кой да е, а самият Виктор Хес (Джеймс Мастърс), на когото Уо Фат (Марк Дакаскос) нареди да убие Макгарет.
В премиерния втори сезон ще се появи и нов губернатор – Сам Денинг, който за разлика от Джеймисън, ще въведе промени в организацията на работата. От понеделник до четвъртък зрителите могат да видят и две позабравени лица от епизодите досега – Маси Ока и Лорън Джърман, които смело се завръщат за още приключения и заплетени случаи.
Още по-заплетени и опасни случаи предстоят за членовете на отряд 5-0, а какво ще се случва в 50-ия щат, зрителите ще разберат съвсем скоро, в премиерния втори сезон на „Хавай 5-0” – от понеделник до четвъртък от 20.00 часа по Нова ТВ.
Освен работата ти във филми си бил и гост-актьор в ролята на забележителния Скот Лавин в "Антураж", както и в "Хавай 5-0". Каква е разликата между филмите и телевизията и имаш ли предпочитания?
Скот Каан: Е, разбира се, че искам да участвам във филми, всички искат да играят във филми, но ролята в "Антураж" ми хареса много, а и в "Хавай 5-0" има много неща, които ми харесват. Така че не знам. Преди бях доста твърдоглав и не исках да играя за телевизионни сериали. Дори не знам дали все още искам да го правя. Нали разбирате, иска ми се да играя във филми, обичам да пиша, обичам фотографията, обичам толкова много различни неща, че все още не знам точно какво искам да правя, така че - да , разбира се, че предпочитам да правя филми, но филмите не са постоянна работа и постоянен доход. Освен това ми се иска да мога да се грижа за децата си. Нямам деца. Не, все още не, но когато имам... Дори и това още не знам, както не знам и дали искам да бъда богат. Не знам какво искам.
Как се готвиш за ролята на Дани Уилямс?
СК: Ами, добрата новина е, че ролята ми се отдава с лекота. Чувствам, че в нея има доста от мен самия, така че през по-голямата част от времето имам чувството, че просто трябва да запомня репликите си и да играя, и да се забавлявам... Знаете ли, единственият начин да се прави подобно шоу е да намериш начин да се забавляваш. Алекс О'Лафлин има наистина тежка задача, защото неговата роля не е най-забавната на света, а той я изпълнява всеки ден. Що се отнася до мен, има много сцени, където аз просто се появявам и се забавлявам.
Кое е най-удовлетворяващото нещо за теб в тази роля?
СК: Ами, аз съм в бизнеса отдавна и всъщност не съм получавал ролите, които съм искал. Играх в "Бандата на Оушън", бях десетият човек в този филм. Кейси (Афлек), например, получи някои добри роли и предложения за добри филми, но не и аз. Знаете ли, пропилях много - не съм пилял време, но се отдадох на правенето на моите собствени филми и изхарчих голяма част от собствените си пари за филми; исках да съм Джон Касаветес. Не исках да съм Том Круз, така че това си има цена. И бог знае защо, така и не успях да достигна до точката да правя точно онова, което искам. А има неща, които наистина искам да правя, затова трябва да приемам подобни възможности. Това е вълна и човек трябва да се възползва от тези моменти в живота; когато ги отхвърлиш, поглеждаш назад и си казваш: "Господи, чудя се къде ли щях да съм сега, ако бях направил това." Защото, вижте, в крайна сметка, аз съм в трийсетте си години и нещата, които искам да правя все още ми предстоят.
Имаш ли бъдещи планове да се завърнеш към музиката или да се захванеш с продуценство?
СК: Продуцирал съм - направил съм три филма и съм режисирал два филма... Вече не искам да правя музика. Просто я слушам. Не помня кой беше казал - един наистина велик режисьор беше казал, че "Един филм никога не е завършен, просто спираш да работиш по него." Това е животът на човек, които е истински артист; не искам да звуча претенциозно, но си мисля, че в момента, в който си кажеш: "направих го, готово, правя го." ... Да вземем Мат Деймън - той наистина може да направи всеки филм, който реши и ви гарантирам, че не е доволен от играта си в последната си роля. Той вече гледа към следващата. Той не го прави просто, защото има нужда от още пари; прави го, защото иска да направи нещо по-добро. Той печели Оскар или получава номинация и си казва: "какво толкова". Погледнете Леонардо Ди Каприо. Мислите ли, че той си мисли за последната си роля: "Този път наистина се получи, край." Не. Той седи, скубе си косата, защото иска да направи нещо по-добро. Така че не мисля, че ако бях на мястото на Леонардо Ди Каприо щях да съм доволен. Щях да съм точно на мястото, където съм в момента, само дето щях да имам чувството, че правя нещо с малко повече емоция.
Според мен това е хубаво, това те кара да продължаваш да се развиваш като актьор.
СК: Разбира се, това казвам и аз. Не мисля, че изобщо някога ще съм доволен от работата си. Ситуацията е много деликатна, защото не знам дали това не се пренася и в живота... Не искам и да съм нещастен артист, нали ме разбирате? Не искам постоянно да съм нещастен, но не знам. Интересно е.
Има ли прилики между теб и героя ти?
СК: Да, разбира се. Вече няма герой. Това съм просто аз.
Това харесва ли ти или пък усложнява нещата понякога?
СК: Не, за мен като актьор това е единственият начин на работа. Чета нещо. Намирам себе си в него, искам да го направя. Ако не искам, то тогава... Човек не може да направи нещо, което е извън него самия. Вижте, идеята е в дадено нещо да се въплъти реалност. Как можеш да направиш нещо - нали разбирате, хората се справят най-добре, когато влагат възможно най-голяма част от себе си в работата. Когато актьорите казват "Той...", а актрисите го правят постоянно - казват "тя мисли това и тя мисли..." - не, не е така, ти го правиш... Думите са си думи - ти трябва да ги изречеш. Ти ги играеш, ти като личност. Ако ще играя дете, което страда от синдрома на Даун, тогава у мен трябва да има част, която разбира или пък нещо, което да мога да дам от себе си, иначе няма да се получи добре. Разбирате ли, това съм аз като този човек, аз като ... Разбирате ме, както и да е.
Героят на Дани често е представян като твърд алфа-мъжкар. Той е малко по-уязвим и чувствителен в отношенията с дъщеря си. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тази страна от характера на Дани и как подхождаш към нея като актьор?
СК: Ами, мисля, че отново нещата се свеждат до последния въпрос - същото е. Мисля, че това е важно и затова ролята е наистина добра за мен... Не бих могъл да изиграя ролята на Алекс, просто не мога. Твърде чувствителен съм, за да изиграя тази роля; трябва да си някак (потропва с пръсти по масата). Трудно е.
През този сезон много известни актьори гостуваха в сериала. Има ли някой, с когото ти беше особено приятно да работиш? Има ли актьор, който ти се иска да участва в шоуто като гост?
СК: Трябва да работя с един мой приятел, Райс. Райс Койро, той участва в "Антураж". Играеше Били Уолш в "Антураж" и това беше супер за мен. И наистина го харесвам. Освен това ми беше много приятно да работя с Клер ван дер Бум, жена ми. Това беше невероятно. Кой наистина бих искал да видя в сериала ли? Шон Пен.
Участието в телевизионни сериали не ти е чуждо; какво различава тази роля от онези, които си играл до момента?
Даниъл Дей Ким: Знаете ли, до сега не съм бил канен да играя герой, който е толкова сериозно застъпен в сценария постоянно и това всъщност е удоволствие за мен. В "Изгубени", сериалът беше дълъг, но имаше много герои. В този сериал има четири главни герои, така че постоянно работим заедно и тази непрекъснатост всеки ден е много хубаво нещо.
Какво те привлече в героя на Чин Хо Кели?
Даниъл Дей Ким: Мисля, че са няколко неща. Хареса ми факта, че хората, които пишеха за него бяха утвърдени сценаристи, на които аз всъщност съм фен, така че знаех, че героят на първо място ще е в добри ръце. Освен това той има интересна история, което е наистина важно за мен. Хареса ми фактът, че той има тъмно минало, а бъдещето му е под въпрос, защото именно върху този тип драматични основи може да се изгради един герой.
Какво беше първоначалното ти усещане за участието ти в съвременната екранизация на "Хавай 5-0"?
ДДК: Имах чувството, че, тъй като участват много хора, си мислех, че имаме страхотно начало; освен това си мислех, че понеже съм живял в Хавай, това е една уникална възможност да работя в държава, където снимат не толкова много телевизионни сериали, така че бях въодушевен от комбинацията от всички тези неща и останалата част от актьорския състав.
Познаваше ли някой от останалите актьори преди да участваш в сериала?
ДДК: Да, Грейс и аз се познаваме от няколко години, така че ми беше приятно да разбера, че тя е получила ролята, понеже знаех, че ще имам познат.
От много години ти наричаш Хавай свой дом; с какво Хавай е толкова специален за теб и можеш ли да ни кажеш нещо повече за значимостта на Хавай като петия герой в сериала?
ДДК: Ами, онова, което най-много харесвам в Хавай, е че той е страхотно място за семеен живот. Имам чувството, че там на децата е позволено да растат малко по-бавно в сравнение с да речем места като Ню Йорк или Лос Анджелис; така че, понеже семейството ми е наистина важно за мен, си помислих, че Хавай ще е страхотен избор. Освен това, Хавай предлага още много страхотни неща като времето, и плажовете, и хората. Предполагам, че трябва да поговоря малко за хората тук. Наистина имам усещането, че тук царува щедрост на духа, която като цяло не усещам на континента, така че решението беше комбинация от всички тези неща. Що се отнася до Хавай като петия герой, напълно съм съгласен. Мисля, че той е много важен герой и сериалът нямаше да е същият без възможността да се снима на място, без гледките, без планините и плажовете. Харесва ми, че епизодите и сюжетът са много сепцифични за този щат.
Как се подготвяш физически за сериала?
ДДК: Аз лично не се подготвям особено, като се изключи предишния ми опит в изпълнението на роли, които изискват сериозна спортна и физическа подготовка. Честно казано нямам време да тренирам бойни изкуства или дори да се упражнявам редовно, така че трябва да се доверя на предишната си подготовка и да разчитам на нея.
Кое е най-удовлетворяващото нещо за теб в тази роля?
ДДК: Мисля, че колаборативният характер на проекта наистина ме кара да се чувствам удовлетворен. Всички актьори са ценни разказвачи наред със сценаристите и продуцентите, така че наистина имам чувството, че тук има екип в много по-голяма степен отколкото в който и да е друг сериал, в който съм участвал.
Има ли прилики между теб и Чин Хо Кели?
ДДК: Ами, имам чувството, че Чин Хо е щедър по душа. Това е качество, което понякога ми се иска да мисля, че притежавам. Харесва ми и факта, че той е местен и след седем години тук и на мен ми се иска да се смятам за местен, така че определено имаме две прилики.
Кое отличава съвременната екранизация на "Хавай 5-0" от оригинала?
ДДК: Ужасно много неща. Мисля, че телевизията днес е много различна медия в сравнение с преди 30 години, когато "Хавай 5-0" се излъчва за първи път. Начините на разказване са различни, монтажът, начините, по които се пишат сценариите и стилът на актьорите са много различни, така че онова, което наистина уважавам в нашата версия, е че отдаваме почит на първата версия, но също така я осъвременяваме спрямо съвременните схващания.
Сериалът предизвика много шум в чужбина. Защо според теб той се приема толкова добре навън?
ДДК: Защото има определени универсални теми в нашия сериал, които са актуални по целия свят. Мисля, че ченгетата и обирджиите са сюжет, с който всеки един човек на планетата може да се асоциира, той не е чужд. Мисля, че междуличностните отношения, когато станат специфични, по ирония стават универсални, а също така мисля, че и в най-голямата зима, когато няма слънце на голяма част от планетата, би било страхотно да пуснеш телевизора си и да видиш хора по бански костюми и плажове, както и едни от най-страхотните гледки на планетата.
По какъв начин ролята на Чин Хо Кели те предизвиква като актьор?
ДДК: Всяка роля ме предизвиква по един или друг начин като актьор. Смятам, че хубавото в Чин Хо Кели е, че той е човек, който има тъмна страна и се опитва да се приобщи към тази нова група от хора, но освен това има и какво да предложи. Той е много добър с технологиите и може да предостави информация по начин, който предполага, че е преминал някакво обучение в миналото, за което още не сме разказвали. Така че с нетърпение очаквам да разбера как тези две неща се съвместяват.
Как реагира, когато разбра, че "Хавай 5-0" е избран за пълен сезон?
ДДК: Бях наистина щастлив, защото тази работа е привилегия. Има толкова много гладуващи актьори; много таланливи актьори, които никога не получават шанса да играят в телевизионен сериал, който се задържа на екран, да не говорим за сериал, който е толкова популярен като "Хавай 5-0". Така че фактът, че ще продължим да правим онова, което обичаме да правим - не мога да не бъдат щастлив.
Алекс О'Лафлин: Сценарият. Прочетох пилотния сценарий, написан от Питър Ленков и той беше отличен. Беше един от или може би най-добрият пилотен сценарий, който съм чел, и не знам, просто... Когато прочетеш даден сценарий, или знаеш какво да правиш с героя моментално, или не. А аз просто знаех какво ще правя с Макгарет. Гледал ли си оригинала, така че да се почувстваш свързан с него?
Алекс О'Лафлин: Не. Знаех за какво става въпрос, като всички останали, и имах някакви смътни спомени от времето, когато бях - защото бях много малък. Мисля, че съм бил на около четири годинки, когато го свалиха от екран. Доста време е минало оттогава. Разбира се, повтаряли са го през годините, но това е стара телевизия - шоуто е един страхотен стар сериал, но това е стара телевизия. Не е за моето поколение. Не само самият сериал, но и телевизията по онова време - била е доста различна. Нещата са били някак стилизирани и преувеличени. Актьорското изкуство е било различно, разбирате ли? Така че сега не само стилът на игра е много различен, но имаме и технология, която ни позволява да правим много повече и да показваме много повече на екрана. Какво различава "Хавай 5-0" от останалите теливизионни сериали, в които си играл?
АО: Играл съм в "Щитът", но той вървеше по кабелните, а кабелната телевизия и мрежата са много различни. Играл съм вампир, кардиохирург, а сега играя офицер от флота, така че ролите са доста различни. Самото шоу обаче е, не знам... Не мисля, че някога преди съм попадал в толкова добре балансиран сериал. Имам усещането, че по отношение на героите, криминалните елементи, комедията, екшъна, не само че "Хавай 5-0" се отличава от останалите сериали, в които съм играл, но се отличава и от всичко останало, което върви по телевизията; в смисъл, че той е наистина добре балансиран, много е вълнуващ, в него има по нещо за всекиго.
Можеш ли да ни разкажеш повече за динамичните, но и напрегнати отношения между Стив Макгарет и Дано Уилямс?
АО: Да, това са двама мъже, които са нещо като странна двойка, но в същото време във връзката им има нещо много близко. Те са почти като братя. Срещат се, почти веднага се сбиват, но освен това между тях има и взаимно уважение, което се проявява много бързо, защото и двамата разбират, че другият може да държи на своето. И двамата разбират, че другият има много ясно изразена индивидуалност и е много фокусиран и естествен. Тези двамата постоянно се дразнят, между тях има нещо като братска игра, това го видях написано в едно интервю и много точно описва отношенията между тях. Между тях наистина има силна връзка, която ту се появява, ту изчезва, но освен това те се допълват идеално в смисъл, че могат да довършват изреченията си, което означава, че чувстват взаимно мислите си. Това е много важно за полицейската работа. Те си пазят гърбовете и сега, след дванайсет епизода, започваме да виждаме тази връзка, формираща се между тях.
Почувства ли напрежение, когато те поканиха да играеш един емблематичен и толкова обичан герой като Стив?
АО: Не, не бих казал. Мисля, че в миналото съм чувствал много по-голямо напрежение, когато съм играл истински герои на хора, които наистина съществуват, разбирате ли? Е, като се замисля, може би усещам малък натиск, особено от поколението на баща ми. Има много фенове; сериалът е бил много успешен, а и Джак Лорд - има паметници на този човек тук на острова. Той е бил боготворен. Но това е нов сериал и аз играя новия Стив Макгарет. Играя го за моето поколение и за поколението на баща ми и работата ми като актьор е да бъда верен на сценария, който ми е даден, затова и именно това правя. Със сигурност не съм правил препратки - нито един от източниците не е работа на Джак Лорд. Онова, което е важно за мен, независимо какво правя, онова, което е важно за мен в случая - защото сериалът е бил толкова популярен и се е задържал толкова дълго време и толкова много хора са го гледали - та за мен е важно да не се връщам назад и да не гледам старите неща, защото не искам нищо от онова, което правя в момента да бъде повлияно от работата на друг артист.
Участвал си както в телевизионни, така и в кино продукции. Каква е разликата между двата вида медии и имаш ли предпочитания?
АО: Предпочитам филмите. Много повече ми харесва да работя във филми. Много съм щастлив, че изобщо работя, но телевизията е - не знам. Много хора работят в телевизията, но моят опит в телевизията с цялото това натоварване - всичко се случва толкова бързо и трябва да имаш определени умения, за да се справиш и да запазиш баланса и и истината в историята до края. Освен това, аз не съм от типа актьори, които могат просто да прегледат сценария по диагонал, така че ми отнема още повече работа да достигна до истината всеки ден при бързите темпове на телевизията. При филмите, на ден се минават по две или три страници. В телевизията броят им може да достигне 10 или дори 12. Самият обем на работа може да е ужасно голям. Мисля, че основното нещо е времето. Ако има проблем със сценария или на снимачната площадка, дори и нещата да изглеждат добре на хартия, ти си там и камерите работят и си казвате: "Боже, има проблем в сцената, трябва да го решим." Нямаш лукса да разполагаш с време, докато когато снимаш филм можеш да отделиш цял един ден за тази сцена - да я правиш отзад напред, да я превърташ напред, да я променяш - в телевизията за това имаш 20 минути. Така че, да, мисля, че най-трудното нещо в телевизията е да запазиш истината, целостта на работата и целостта на героите, а най-лесното нещо е да прибегнеш към класическия подход, който е лесен, но и нечестен, но аз просто не мога да го приема. Не искам. Ако трябва да го правя, по-скоро бих се хванал с друга работа.
Кои са предизвикателствата да снимаш сериал на Хавай, който според някои хора е отдалечен остров?
АО: Ами, на първо място си далеч от дома, където и да е той, защото си насред океана. От шест години живея в Лос Анджелис, така че за мен моят дом е там. Това е домът ми от шест години, а сърцето ми е в Австралия. Сега съм по средата между двете, така че основното предизвикателство беше да се аклиматизирам тук и просто да се опитам да се срещам с хора и да се установя тук. Логистично обаче, за този среиал, "Хавай 5-0", понеже снимаме на Хаваите, предизвикателствата не са толкова големи. Страхотно е, защото островът играе ролята на петия герой в сериала и той е тук; той е малък остров и можем да снимаме колкото си поискаме от него. Лесно е да се придвижваш. Има някои трудности, като например, че ограничението за скоростта е 25. Нужна е една минута, за да се премести цяла компания, завалява внезапно и човек трябва да е подготвен за това. Аз лично работя с военни ботуши и панталони през цялото време и изпълнявам много каскадьорски номера. Много от работата ми е на плажа, на мекия пясък под горещото слънце. Има много физически предизвикателства, работата е много изтощителна физически. Единственото друго нещо, за което се сещам на прима виста е, че сме толкова далеч от континенталната част, от студиата, от продуцентите. Всички са много далеч.
Каква беше реакцията ти, когато разбра, че са избрали "Хавай 5-0" за пълен сезон?
АО: Не бях изненадан, защото мисля, че той е наистина качествена телевизионна продукция. Мисля, че сериалът е наистина добър. Бях щастлив, наистина щастлив. Бях наистина горд със себе си, бях наистина горд с Питър (Ленков), бях наистина горд със Скот (Каан) и Грейс (Парк) и Дан (-иъл Дей Ким) и с всички, които участват, всички сценаристи и всички участници, защото това е една борба. Всеки, който работи в телевизия ще ви каже, че това е доста работа. Просто толкова много работа. Както виждате, нося със себе си следващия сценарий и трябва да го прочета между интервютата, защото нямам време. Днес започнахме в 7 сутринта, ще работим до полунощ и това не е необичайно. Така че една част от мен си казва: "О, господи, трябва да науча 22 такива сценария." Има и една част, която - не че се страхува, а по-скоро изпитва опасение, просто защото работата е толкова физически изтощителна, но човек е млад само веднъж в живота. Тези възможности не се случват постоянно, така че работя здраво. Наистина се вълнувам много - едно от нещата ,за които се притеснявах много, когато седнах с Питър Ленков, Алекс Курцман и Лен Уайзман, които режисираха пилотния епизод и ми предложиха ролята в началото, седнах с тях и им казах: "Вижте, онова, което не искам да правя е нещо обектно-неориентирано, не искам да правя този вид телевизия." Защото сме се наситили на подобен вид телевизия. Не мога да направя нищо различно, което никой преди не е правил, така че те ме увериха, че това няма да се случи. Е, има няколко подобни момента, но в крайна сметка има много сериализирани истории в цялото шоу. Предстои голямо развитие на георите и това ме вълнува, защото аз съм актьор, моята работа е да бъда герой.
Защо ти лично мислиш, че сериалът се приема добре от международната аудитория?
АО: Мисля, че той е един много добре балансиран сериал. При мен идват момичета, хора, които са женени и хетеросексуални мъже, хора от гей обществото, по-възрастни жени, всякакви хора, които ми казват: "Обожавам сериала". Това е признание за самия сериал и за онова, което правим заедно; за резултатите от работата ни. Това е един добър, балансиран сериал и в него има по нещо за всекиго. Особено за хора, които живеят на по-студени места - сериалът се излъчва по места, където има студени зими, по целия свят. Веднъж седмично, те имат възможност да бъдат в Хавай и да гледат секси хора по бански. Хавай е толкова красиво, специално място и възможността да го посещаваш веднъж седмично е нещо, което се харесва на хората.