Началото е обяснение в любов към града от заглавието, така започваше и "Манхатън", само че в черно-бяло. Спокоен монтаж на Париж от пощенските картички, фонът е старо джазово парче на саксофон, изсвирено открай докрай. Различно начало за един различен град - способен на магия и в обикновеното си всекидневие, това е внушението.
Магията се случва на стреснат от съвремието персонаж, ролята на алтер егото си Уди е дал на благодатния Оуен Уилсън - актьор-пластелин, с нужната наивна непохватност и естествените реакции на обикновен човек. Героят му мрази успешната си кариера в Холивуд, където преправя сценарии за големите студии, тайно пише истинския си роман за мъж, който живее в миналото, тоест за себе си. Това идеализирано минало е Париж от края на 20-те с чарлстона, абсента и писателските кафенета. Париж от "Безкраен празник", както сам добавя. Дошъл е в града с разсейващи фактори на гърба – годеница (Рейчъл Макадамс), чиято цел в живота е къща с басейн в Малибу; консервативните й родители, считащи го за луд; всезнаещ интелектуалец (Майкъл Шийн), който се опитва да хване в грешка дори екскурзоводката (Карла Бруни, изненадващо актриса) в музея на Роден, докато флиртува грубо с годеницата му.
Спасява се от всички тях с нощна разходка на леко пияна глава, камбаните бият полунощ и каретата от приказките - луксозна лимузина от онова време, го прибира от тясна уличка в Монмартр (Rue Montaghe St. Genevieve, ако ще опитвате някога). Скокът във времето е без всякакви ефекти, писателят е себе си, но вече на домашно парти при Скот (Том Хидълстън) и Зелда (Алисън Пил) Фицджералд, където на пианото е Куол Портър, танците режисира Жан Кокто, а в ъгъла пие сърдитият Хемингуей (Кори Стол), търсещ с кого да се сбие, но го кани масата си, като разбира, че е писател. Говорят за литература, бокс, жени и умиране. Хемингуей го изпитва с въпрос за Марк Твен, човекът на Алън отговаря с вярното "Хъкълбери Фин". Идолите са възкресени без търсене на реализъм в изчистените им митологизирани версии, утаени в поколения читатели. Носталгиците и литературно изкушените ще познаят "своите хора", познах ги с благодарност и аз.
"Полунощ в Париж" е специален филм за специална публика. Не е за интелектуални педанти, които очакват "принадена стойност" от всеки следващ филм на Уди Алън. Те могат и да се обидят от непретенциозността на посланието и наивната прямота на изричането му. Филмът е за живота като мистерия, през която всички сме преминаващи, в известен смисъл туристи. И за ориентирите, които ни спасяват да не се изгубим в мрака преди и след - изкуството и любовта.
За тях разсъждава писателят Гил (така се казваше и героят, който слизаше от екрана, за да влезе в живота на сервитьорката Сесилия в "Пурпурната роза от Кайро", очевидно приемствеността е била важна за Уди Алън) с автора на "Безкраен празник" и после с грубоватата познавачка на истинското в изкуството Гертруд Стайн (Кати Бейтс). От Хемингуей той научава, че "истинската любов сключва примирие със смъртта", а от Стайн – че "задачата на твореца е да намери смисъл в празнотата на съществуването". Положението му на човек, живеещ в два свята, въобще не впечатлява сюрреалистите Ман Рей, Луис Бунюел и Салвадор Дали (запомнящ се Ейдриън Броуди). И когато им признава, че е истински влюбен в красивата муза и любовница на Пикасо (сияйна и незаменима Марион Котийар), която преди това била с Модилиани и Брак, а в момента е с Хемингуей на Килиманджаро – Рей казва, че вижда връзката им като снимка, Бунюел като филм, а Дали, очаквано, като носорог... За благодарност Гил дава на Бунюел идеята за "Ангелът унищожител". "Ама как така гостите не могат да напуснат къщата?", се чуди младият още Луис.
''Полунощ в Париж'' е превъзходно заснет от големия Дариус Хонджи - с витрините, мокрия паваж, малките масички под кестените и самотните мъже с чаша пред тях и с лица към улицата. С пълните с живот и светлина кафенета и локали и духа на Хемингуей в тях. С лекотата на внезапен парижки летен дъжд, Уди Алън си позволява и въпроси за ролята на артиста в света (тъжна и тогава и сега), за ненужното идеализиране на миналото за сметка на уж "скучното" или "тревожно" настояще. Споменал е с ирония и полезността на изкуството в живота (напук на всички материалисти) - така Хемингуей отваря очите на героя какви ги върши годеницата му, с наученото от Гертруд Стайн поставя на мястото всезнаещия интелектуалец. Точно с уроците от полунощния Париж Гил ще открие истинската си любов (ефирна Леа Сейду). Припомняме си думите на друг от среднощните му учители – тогава само Том Елиът: "Времето-разрушител е времето-пазител." Да обичаме, докато сме тук.
Беше време, когато ходенето на кино в отоплените, чисти и трудно достъпни за обикновени хора салони на НДК беше привилегия в сравнение с опърпаните кина от народен тип. Това отдавна не е така. Сега шансът на киноманиите е да привличат с добре подбрани заглавия.
Това също не е лесно в конкуренцията на провеждащия се в същите локации "София филм фест" или на силни независими събития като So Independent, приключващ в седмицата преди него и ангажиращ същата публика. Новите мениджъри на НДК са успели в движение да осигурят добри филми, оставащи по различни причини вън от вниманието на комерсиалните разпространители.
"...А киното е моя любовница", заглавие на шведски документален филм за Бергман, спокойно можеше да е мотото на тазгодишната "Киномания" (9 - 20 ноември в зала 1 и "Люмиер", програмата е на http://kinomania.bg/).
В него Уди Алън, Бертолучи, Скорсезе, Лив Улман и Ларс фон Триер споделят почитта си към гениалния швед, а постоянният му оператор Свен Нюквист разкрива тънкости от занаята му.
В документалната секция има и други любопитни заглавия - "Ходорковски" е за най-известния руски затворник в момента, а "Покорителят на реките" (с награда от "Сънданс") е за ексцентричен словенец, преплувал Амазонка по дължината й, без да се отказва от двете си бутилки вино на ден. В игралната селекция виждаме заглавията, открили тазгодишните фестивали в Кан ("Полунощ в Париж" на Уди Алън) и преди две седмици Лондон ("Имаме папа" на Нани Морети).
След скандала с разобличаващия Берлускони "Кайманът" италианският майстор на политическата сатира е смекчил блендата до комедия на характерите, филмът му е за човешката страна на мистериозния ритуал по избиране на папа, онзи с белия (или черен) дим от комина на "Свети Петър" и вика Habemus Papam към денонощната тълпа на площада. 85-годишният Мишел Пиколи е в ролята на дърпащия се избраник, мечтаещ все още да стане актьор, удостоен против волята му с най-тежката роля за един смъртен.
Няма киноман, който да пропусне новия на Ларс фон Триер "Меланхолия" или на Алмодовар "Кожата, в която живея". Казват, че във филма на датчанина имало повече красота, отколкото смисъл, а испанецът се бил предоверил на по-низши жанрове - предстои да проверим доколко е вярно, но и двата филма не бяха приети еднозначно на последния Кан.
В централната селекция "Фестивал на фестивалите" вниманието привличат две заглавия, осигурени в последния момент. Идва дългочаканият опус на Дейвид Кроненбърг "Опасен метод", в ролите респективно Виго Мортенсен и Майкъл Фасбендер.
Кийра Найтли е общият им обект на терапия, разпъната между Ерос и Танатос. Преведена като "Дама, поп, асо, шпионин" е екранизацията по романа на Джон Льо Каре от 1974 Tinker Tailor Soldier Spy, направена от прочулия се с "Покани ме да вляза" швед Томас Алфредсон. Четирите думи са от детска песничка на тема какъв искам да стана, като порасна, и са по-близо до "Калайджия, шивач, войник, шпионин", но как да обясниш на днешните млади какво е това калайджия... За филма по-важен е шпионинът, в ролята, обезсмъртена от Алек Гинес, сега е Гари Олдман.
Задължителен (ако вече не сте го видели по други канали) е "Децата са добре", в който Джулиан Мур и Анет Бенинг са лесбо партньорки, избрали един и същ донорен баща (Марк Руфало) за децата, които са решили сами да отгледат. Режисьорката Лиса Холоденко лично е преживяла описаното, подходът й криволичи между комедията и драмата. За различните лица на любовта е и "Новаци" (Beginners), в който ветеранът Кристофър Плъмър е баща на Юън Макгрегър и му признава хомосексуалността си на прага на смъртта. За мото на филма режисьорът Майк Милс е сложил думите на Милан Кундера: "Не говори в клишета!"
Точно на "Киномания", а не примерно на So Independent, ще видим тазгодишния международен победител от "Сънданс" "Големият полицай от малкия град", написан и режисиран от Джон Майкъл Макдона, брат на нашумелия драматург Мартин Макдона. Връзката между двамата е не само в ангажирания в титулната роля Брендън Глийсън ("В Брюж"), но и в абсурдната игра с клишетата на гангстерския филм и черната (но със загриженост за човека) комедия.
Силното напоследък британско кино е представено с още добри примери. Режисьорът на "Изкупление" Джо Райт е смеси приказка с хай-тек трилър в "Хана", в историята ние ще познаем елементи и от българската гордост "Козият рог" (за което със сигурност Райт не подозира). Баща (Ерик Бана) скрива дъщеря си (крехката Сирша Ронан) от света и я обучава до перфектна машина за убиване (каскадите са на личния "хореограф" на Брус Лий). Срещу тях е цялата мощ на ЦРУ, командвана от Кейт Бланшет, която има и лични мотиви в преследването.
Режисьорът на "Влюбеният Шекспир" Джон Мадън се представя на "Киномания" с "Неуредени сметки" (The Debt) - ретро шпионска история за агенти на "Мосад" и операцията им в Източен Берлин от 1965, разказана със скок във времето. Като млади ги играят Сам Уортингтън ("Аватар") и Джесика Частин ("Дървото на живота"), като възрастни - Хелън Мирън и Том Уилкинсън.
"Винаги в същия ден" (One Day) на датчанката Лоне Шервиг е медитация за живота на любовта във времето. Ан Хатауей и Джим Стърджис се влюбват в деня на дипломирането си в Единбург и после се виждат всяка година в един летен ден, за да споделят новите си животи през призмата на старите чувства, романтиката е смесена с трезвостта на живота.
Сцената с погребването на Ума Търман от Тарантино в "Убий Бил 2" е разтеглена до 90-минутен минималистичен трилър от испанеца Родриго Кортес в "Погребан" (3 награди "Гоя"). Райън Рейнолдс е отвлечен в Ирак шофьор на автобус, на когото похитителите са оставили джиесем с изтляваща батерия и кислород колкото за времетраенето на филма, за да успее да се откупи. Ситуацията би стоплила сърцето на Хичкок.
Открояваме с любопитство японската версия от 2010 на "Чебурашка", типажите са по познатите илюстрации от книгата на Едуард Успенски "Крокодилът Гена и неговите приятели", има я и песничката от руското филмче от 70-те на Роман Качанов.
Много е силна класическата секция на десетдневката. Осигурено е ново копие на режисьорската версия на "Портокал с часовников механизъм" на Кубрик. Ще видим с какво промени самите принципи на актьорска игра в киното Марлон Брандо в "Трамвай Желание" (заради 100 години Тенеси Уилямс) и как Одри Хепбърн преля от себе си в Холи Голайтли в "Закуска в Тифани" по Труман Капоти.
Любителите на джаза ще харесат "Парижки блус" (1961), с оригинална музика на Дюк Елингтън и две пиеси, изсвирени лично от него. Вътре Луи Армстронг играе себе си като гастролираща в Париж джаз легенда, а Пол Нюман е тромбонист в състава му.
След като ни разходи из Манхатън в края на 70-те с „Манхатън”, представи ни един нетипичен нюйоркчанин в края на 80-те в „Нюйоркски истории”, запозна ни с две объркани американки на фона на красотите на Барселона във „Вики Кристина Барселона”, дойде ред Уди Алън да покаже и любовта си към френската столица Париж с „Полунощ в Париж”.
Оуен Уилсън, Рейчъл Макадамс, Марион Котияр, Ейдриън Броуди, Кати Бейтс, Майкъл Шийн и Карла Бруни-Саркози дефилират в новото романтично предложение на режисьора, с което ще стартира тазгодишното издание на „Киномания”. Ако ви предстои екскурзия до френската столица и искате да се запознаете със забележителностите й или пък мечтаете за романтична разходка из улиците й, ето 10 филмови предложения, които ще ви запознаят с Париж и парижани.
Ромен Дюри е в ролята на танцьор, който страда от сърдечна малформация и докато чака да му бъде направена животоспасяваща трансплантация, се наслаждава на френската столица и нейните обитатели от балкона си. Приятна френска трагикомедия, в която блестят емблематични френски актьори като Жюлиет Бинош, Карин Виар, Фабрис Лукини и Мелани Лоран.
Париж, обичам те /2006/ реж. Оливие Асаяс, братя Коен, Гюс ван Сант, Том Тиквер, Александър Пейн, Уес Крейвън, Алфонсо Куарон и др.
Цял куп имена от света на киното изразяват любовта си към Париж чрез няколко късометражни новели обединени в проекта „Париж, обичам те”, който беше последван от омнибуса „Ню Йорк, обичам те”, съвсем скоро по екраните ще се появят филми посветени на Йерусалим, Шанхай и Рио де Жанейро. Впечатляващ стилен плакат – забележителностите на Париж на син фон и едно червено сърце огряващо върха на Айфеловата кула.
Един от най-впечатляващите френски филми през последните 10 години, благодарение на който изгря Одри Тоту. Симпатичната Амели води зрителите из различните квартали на Париж, за да хапнат крем брюле, да хвърлят камъчета в канала Сен Мартен или да пийнат кафе в някое кафене в Монмартр. Филмът, който се представи еднакво добре както в Европа, така и в Щатите. 4-те награди и 9-те номинации за „Сезар” не са изненада, но 5-те номинации за „Оскар” и 2-те награди БАФТА наистина са голямо постижение за неанглоезична продукция.
Как се чувства един американец, когато трябва да се срещне с родителите на своята избраница, които са французи? Отговорът на въпроса в режисьорския опит на актрисата Жюли Делпи „2 дни в Париж”, чието продължение „2 дни в Ню Йорк” съвсем скоро ще излезе по екраните. В този филм много ясно са показани различията между жителите на Стария континент и американците, предизвикващи бурен смях или силен гняв.
Тук отново на дневен ред са различните навици на европейците и американците и въпреки че филмът не се радваше на зрителски успех, нито пък на одобрението на критиката, има някои забележителни моменти, които показват „топлата връзка” на междуконтиненталните отношения. Има и доста добри имена в каста, както щатски – Глен Глоуз, Наоми Уотс, Кейт Хъдсън, така и френски – Мелвил Пупо, Ромен Дюри, Тиери Лермит.
Прочутата френска кухня, заема водеща роля в това анимационно пиршество на сетивата. Симпатичният плъх Реми ще ви издаде рецептите на неустоими кулинарни изкушения, които със сигурност ще ви накарат да посетите традиционен парижки ресторант. Голямото предизвикателство за режисьора Брад Бърд тази година е четвъртата серия на „Невъзможна мисия”, която трябва да се появи през декември. Неговият първи опит с игралното кино.
Тук на фокус е Монмартр – средището на най-интересните хора в Париж. Арт средите на френската столица са представени на фона на връзката между британски писател и красива куртизанка от прочутото кабаре „Мулен Руж”. Бляскавите костюми и пищните декори донесоха на филма статуетки „Оскар”, а интерпретациите на поп и рок хитове от 80-те и 90-те направиха саундтрака на филма, един от най-успешното продаващите се в категорията си.
Париж в средата на миналия век, представен чрез живота на една от най-големите френски легенди Едит Пиаф. Всичко започва през 1935-та, когато собственикът на нощен клуб на Шанз-Елизе открива Едит Гасион и й дава прозвището La Mome Piaf или Малкото врабче, заради дребния й ръст от 142 см. Ролята на Пиаф носи на Марион Котийар „Оскар” за най-добра актриса. За първи път в историята на наградите отличието е присъдено на френска актриса за роля изпълнена на френски език.
Девет години след като за първи път са се срещнали във влака от Будапеща към Виена, героите отново са заедно в Париж и имат само няколко часа да прекарат заедно на фона на града на любовта. Сценарият на филма е дело на режисьора Ричард Линклейтър и на главните актьори Жюли Делпи и Итън Хоук и предизвиква всеобщо одобрение, номиниран е за „Оскар”, „Независим дух” и от гилдията на американските сценаристи.
Едно по-различно лице на Париж. 30 години след като разбуни духовете с „Последно танго в Париж” Бертолучи отново се завръща във френската столица. Филмът представя любовната история на един млад американец и двама французи на фона на студентските бунтове във френската столица през 1968-ма. С този филм Бертолучи откри за киното Ева Грийн, Луи Гарел и Майкъл Пит. Въпреки забраната за непълнолетни, филмът е добре приет от собствениците на киносалони в Щатите и е един от най-широко разпространените европейски филми през годината.
Дългоочакваната романтична комедия на Уди Алън „Полунощ в Париж“ ще бъде първата ексклузивна прожекция от Киномания.
Тя ще е на 9.11., от 19 часа, в Зала 1 на НДК. Филмът ще бъде разпространен по кината от 11.11.
Историята: Джил (Оуен Уилсън) е холивудски писател, който посещава Париж заедно със сексапилната си годеница Инес (Рейчъл Макадамс) и нейните вечно мърморещи родители. Един ден той решава да се разходи сам из града на изкуството и любовта, и то посред нощ. Неочаквано попада на странна компания, която го намесва в интересно пътуване във времето. Джил се среща със Скот Фиджералд, Хемингуей, Пикасо, Бунюел и много други интересни личности.
Романтична комедия Разпространява „А Плюс Синема” Премиера по кината – 11 ноември 2011
Форумът ще премине под мотото „Презареждане” и ще представи на ценителите на киното повече от 40 стойностни филма в различни категории. Програмата му включва прожекции в НДК от 11 до 20 ноември като за първи път в историята си той ще гостува и на Фестивалния и конгресен център във Варна, от 18 до 24 ноември.
Киномания 2011 избира за старт на новото си издание дългоочакваната българска премиера на поредния касов хит на Уди Алън „Полунощ в Париж”.
Тя ще бъде в зала 1 на НДК на 9 Ноември, от 19:00 ч. Билети за нея вече могат да се намерят на касите на НДК.
41-вият филм на емблематичния американски режисьор е киноразходка в златните години на изкуството и литературата. Той условно е определен като романтична комедия и е заснет изцяло във френската столица.
Във филма участват популярни имена като Оуен Уилсън, Рейчъл Макадамс, носителят на "Оскар" Ейдриън Броуди, Майкъл Шийн и дори съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Карла Бруни, която дебютира в киното.
Лентата разказва за двойка, холивудски писател и годеницата му, озовала се в Париж на бизнес пътуване. Един ден писателят решава да се разходи сам в среднощен Париж, който му поднася интригуващо пътуване във времето в невероятна компания - Скот Фитцджералд, Ърнест Хемингуей, Пикасо, Бунюел и др.
Програмата на Киномания 2011, очаквана с интерес от почитателите на киното, ще предложи още много незабравими изживявания с качествени заглавия. ... още »
Официално обявиха филмовата селекция за фестивала в Кан, който тази година започва на 11 май с филма на Уди Алън „Midnight in Paris".
Акценти в състезателната програма на фестивала са „Дървото на живота" на Терънс Малик, апокалиптичната драма на Ларс фон Триер „Melancholia", екшън трилъра „Drive" на Никълъс Уиндинг Рефн, приказката-ужас на Педро Алмодовар „The Skin That I Live In", еротичната драма „Sleeping Beauty" на Джулия Лей, адаптация на Лин Рамзи „We Need To Talk About Kevin" и странно звучащата лента на Паоло Сорентино „This Must Be The Place".
В Кан ще бъдат прожектирани още тийн-романтиката на Гюс Ван Сант „Restless", както и един от фаворитите на Sundance „Martha Marcie May Marlene", те попадат в категорията „Un Certain Regard".
"The Skin That I Live In" - Педро Алмодовар "L'Apollonide" - Бетран Бонело "Footnote" - Джоузеф Сидър "Paterre" - Ален Кавалие "Once Upon A Time In Anatolia" - Нури Билге Джейлан "The Kid With The Bike" - братя Дарден "Le Havre" - Аки Каурисмаки "Hanezu no Tsuki" - Наоми Кавасе "Sleeping Beauty" - Джулия Лий "Tree of LIfe" - Терънс Малик "La Source de Femmes" - Раду Михайлеану "Polisse" - Майуен Ле Беско "Harakiri" - Такаши Миике "We Have A Pope" - Нани Морети "Melancholia" - Ларс фон Триер “Michael”– Маркус Шлейнцер "This Must Be The Place" - Паоло Сорентино "Drive" - Никълъс Уиндинг Рефн "We Need To Talk About Kevin" - Лин Рамзи
Категория „Un Certain Regard":
"Restless" - Гюс Ван Сант "Martha Marcy May Marlene" - Шон Дъркин "The Hunter" - Базур Бакурадзе "Halt auf freier Strecke" - Андреас Дрезен "Skoonheid" - Оливър Херманъс "Hors Satan" - Бруно Дюмон Les Neiges du Kilimandjaro" - Робер Гедигян "The Days He Arrives" - Хон Сан-Су "Bonsai" - Кристиан Хименес "Tatsumi" - Ерик Ху "En maintenant, on va ou?" - Надин Лабаки "Ariang" - Ким Ки Дук "Loverboy"- Каталин Митулеску "Toomelah" - Айвън Сен "Yellow Sea" - На Хон-Жин "Miss Bala" - Херардо Наранхо "L'exercice de l'Etat" - Пиер Шолер "Oslo, August 31st" - Хоаким Триер "Travailler fatigue" - Жулиана Рохас, Марко Дутра Прожекции извън състезанието:
"The Beaver" - Джоди Фостър "The Artist" - Мишел Азанавичус "Карибски пирати: В непознати води" - Роб Маршал "La Conquete" - Ксавие Дюрингер "Кунг-Фу Панда 2" - Дженифър Ю
Специални скрийнинги:
"Labrador" - Фредерике Аспок "Le maître des forges de l'enfer" - Рити Пан "Un documentaire sur Michel Petrucciani" - Майкъл Радфорд "Tous au Larzac" - Кристиан Руо
Кинофестивалът в Кан ще бъде открит на 11 май с новия филм на Уди Алън "Полунощ в Париж", в който участва и френската първа дама Карла Бруни-Саркози, предаде АФП.
Филмът ще излезе през същия ден и във френските киносалони.
На 64-ия кинофестивал в Кан "Полунощ в Париж" ще бъде представен извън конкурсната програма, защото Уди Алън по принцип отказва да участва в нея, каза художественият директор Тиери Фремо.
Официалната селекция на фестивала ще бъде обявена в средата на април.
"Полунощ в Париж" е чудно любовно писмо до Париж" - подчерта Тиери Фремо.
Магията се случва на стреснат от съвремието персонаж, ролята на алтер егото си Уди е дал на благодатния 
Спасява се от всички тях с нощна разходка на леко пияна глава, камбаните бият полунощ и каретата от приказките - луксозна лимузина от онова време, го прибира от тясна уличка в Монмартр (Rue Montaghe St. Genevieve, ако ще опитвате някога). Скокът във времето е без всякакви ефекти, писателят е себе си, но вече на домашно парти при Скот (Том Хидълстън) и Зелда (Алисън Пил) Фицджералд, където на пианото е Куол Портър, танците режисира Жан Кокто, а в ъгъла пие сърдитият Хемингуей (Кори Стол), търсещ с кого да се сбие, но го кани масата си, като разбира, че е писател. Говорят за литература, бокс, жени и умиране. Хемингуей го изпитва с въпрос за Марк Твен, човекът на Алън отговаря с вярното "Хъкълбери Фин". Идолите са възкресени без търсене на реализъм в изчистените им митологизирани версии, утаени в поколения читатели. Носталгиците и литературно изкушените ще познаят "своите хора", познах ги с благодарност и аз.
"
За тях разсъждава писателят Гил (така се казваше и героят, който слизаше от екрана, за да влезе в живота на сервитьорката Сесилия в "Пурпурната роза от Кайро", очевидно приемствеността е била важна за Уди Алън) с автора на "Безкраен празник" и после с грубоватата познавачка на истинското в изкуството Гертруд Стайн (Кати Бейтс). От Хемингуей той научава, че "истинската любов сключва примирие със смъртта", а от Стайн – че "задачата на твореца е да намери смисъл в празнотата на съществуването". Положението му на човек, живеещ в два свята, въобще не впечатлява сюрреалистите Ман Рей, Луис Бунюел и Салвадор Дали (запомнящ се Ейдриън Броуди). И когато им признава, че е истински влюбен в красивата муза и любовница на Пикасо (сияйна и незаменима Марион Котийар), която преди това била с Модилиани и Брак, а в момента е с Хемингуей на Килиманджаро – Рей казва, че вижда връзката им като снимка, Бунюел като филм, а Дали, очаквано, като носорог... За благодарност Гил дава на Бунюел идеята за "Ангелът унищожител". "Ама как така гостите не могат да напуснат къщата?", се чуди младият още Луис.
''Полунощ в Париж''
Много е силна класическата секция на десетдневката. Осигурено е ново копие на режисьорската версия на "
.jpg)
Ромен Дюри е в ролята на танцьор, който страда от сърдечна малформация и докато чака да му бъде направена животоспасяваща трансплантация, се наслаждава на френската столица и нейните обитатели от балкона си. Приятна френска трагикомедия, в която блестят емблематични френски актьори като Жюлиет Бинош, Карин Виар, Фабрис Лукини и Мелани Лоран.
Цял куп имена от света на киното изразяват любовта си към Париж чрез няколко късометражни новели обединени в проекта „Париж, обичам те”, който беше последван от омнибуса „Ню Йорк, обичам те”, съвсем скоро по екраните ще се появят филми посветени на Йерусалим, Шанхай и Рио де Жанейро. Впечатляващ стилен плакат – забележителностите на Париж на син фон и едно червено сърце огряващо върха на Айфеловата кула.
Един от най-впечатляващите френски филми през последните 10 години, благодарение на който изгря Одри Тоту. Симпатичната Амели води зрителите из различните квартали на Париж, за да хапнат крем брюле, да хвърлят камъчета в канала Сен Мартен или да пийнат кафе в някое кафене в Монмартр. Филмът, който се представи еднакво добре както в Европа, така и в Щатите. 4-те награди и 9-те номинации за „Сезар” не са изненада, но 5-те номинации за „Оскар” и 2-те награди БАФТА наистина са голямо постижение за неанглоезична продукция.
Как се чувства един американец, когато трябва да се срещне с родителите на своята избраница, които са французи? Отговорът на въпроса в режисьорския опит на актрисата Жюли Делпи „2 дни в Париж”, чието продължение „2 дни в Ню Йорк” съвсем скоро ще излезе по екраните. В този филм много ясно са показани различията между жителите на Стария континент и американците, предизвикващи бурен смях или силен гняв.
Тук отново на дневен ред са различните навици на европейците и американците и въпреки че филмът не се радваше на зрителски успех, нито пък на одобрението на критиката, има някои забележителни моменти, които показват „топлата връзка” на междуконтиненталните отношения. Има и доста добри имена в каста, както щатски – Глен Глоуз, Наоми Уотс, Кейт Хъдсън, така и френски – Мелвил Пупо, Ромен Дюри, Тиери Лермит.
Прочутата френска кухня, заема водеща роля в това анимационно пиршество на сетивата. Симпатичният плъх Реми ще ви издаде рецептите на неустоими кулинарни изкушения, които със сигурност ще ви накарат да посетите традиционен парижки ресторант. Голямото предизвикателство за режисьора Брад Бърд тази година е четвъртата серия на „Невъзможна мисия”, която трябва да се появи през декември. Неговият първи опит с игралното кино.
Тук на фокус е Монмартр – средището на най-интересните хора в Париж. Арт средите на френската столица са представени на фона на връзката между британски писател и красива куртизанка от прочутото кабаре „Мулен Руж”. Бляскавите костюми и пищните декори донесоха на филма статуетки „Оскар”, а интерпретациите на поп и рок хитове от 80-те и 90-те направиха саундтрака на филма, един от най-успешното продаващите се в категорията си.
Париж в средата на миналия век, представен чрез живота на една от най-големите френски легенди Едит Пиаф. Всичко започва през 1935-та, когато собственикът на нощен клуб на Шанз-Елизе открива Едит Гасион и й дава прозвището La Mome Piaf или Малкото врабче, заради дребния й ръст от 142 см. Ролята на Пиаф носи на Марион Котийар „Оскар” за най-добра актриса. За първи път в историята на наградите отличието е присъдено на френска актриса за роля изпълнена на френски език.
Девет години след като за първи път са се срещнали във влака от Будапеща към Виена, героите отново са заедно в Париж и имат само няколко часа да прекарат заедно на фона на града на любовта. Сценарият на филма е дело на режисьора Ричард Линклейтър и на главните актьори Жюли Делпи и Итън Хоук и предизвиква всеобщо одобрение, номиниран е за „Оскар”, „Независим дух” и от гилдията на американските сценаристи.
Едно по-различно лице на Париж. 30 години след като разбуни духовете с „Последно танго в Париж” Бертолучи отново се завръща във френската столица. Филмът представя любовната история на един млад американец и двама французи на фона на студентските бунтове във френската столица през 1968-ма. С този филм Бертолучи откри за киното Ева Грийн, Луи Гарел и Майкъл Пит. Въпреки забраната за непълнолетни, филмът е добре приет от собствениците на киносалони в Щатите и е един от най-широко разпространените европейски филми през годината.
Филмът ще излезе през същия ден и във френските киносалони.
