В "Храна за душата", Хамбург е парти-терена, в който добре познатите персонажи на Фатих Акин - деца на глобализацията, отвъд национални, аполитични, с корени единствено в настоящето, без да искат разрешение и с подръчен реквизит, забиват деветдесет минутен мултикултурен траш, смешен, тъжен, по цигански шарен.
Комедийната схема e експлоатирана доволно (сещам се последно за "Be Kind Rewind").
"Храна за душата" е името на бивше хале от преградията, превърнато от Зинос Казандзакис в широко известна сред тесен кръг лузъри ундърграунд кръчма, в която малкият човек е с предимство.
Постепенно ударите на данъчните и нездравия апетит на инвеститори към мястото зачестяват. Загубата е предотвратена от гурме-готвача на Бирол Юнел, бунтовник срещу лошия вкус. Негови са емблематичните за посоката на режисьора думи - "Пътешественикът още не е пристигнал".
Тесният кръг от лузъри се разширява скокообразно и изнася на сцената Мориц Блайбтрой в целия му блясък. Той е предания брат на Зинос, затворник, влюбчив комарджия, и абсолютно неблагоданадежден тип, който по повеля на жалона става мениджър на Кухнята.., и я банкрутира.
Следва серия клиширани гегове, в които дуото търси начин да изплува, с верния съпорт на неколцина приятели от подземния свят и клиенти и успява да се отласне от дъното, макар и разделени, всеки по-мъдър и силен от преди.
Участието на Удо Кир е голям кеф, но още по-голям са органичния(хаха) саундтрак и камеото на фронтмена от "Веркмайстерски хармонии" на Бела Тар.
Недостатъчно храна за душата 02.04.2010, 06:32 | синефиш.бг Тази седмица кинопремиерите са с в унисон с пролетното време и предстоящият светъл празник. Афишът ни предлага италианска романтична комедия с красавеца Раул Бова, анимационен филм с дракони и хамбургска история от турски режисьор с грък в главната роля. Каквото и да изберете, няма да съжалявате за пропуснатото слънце, докато сте в салона.
Двете игрални заглавия заслужават внимание, дори само затова, че не са произведени в Холивуд и фактът, че европейски заглавия рядко могат да се видят в синеплексите. „Храна за душата” на Фатих Акин е чакано с нетърпение заглавие, защото младият режисьор неведнъж ни е доказвал, че може да снима добре разказани истории, които са смешни, трогващи и близки до балканския манталитет, тоест и до нашия.
Във всички негови филми - „Кратко и безболезнено” (1998), „През юли” (2000), „Солино” (2002), „С глава в стената” (2004), „Музиката на Истанбул” (2005), „На прага на рая” (2007) става дума за корените, за това къде се чувстваш у дома си и какво е важното в живота.
За съжаление „Храна за душата” не оправда очакванията ни за поредната силна лента на Акин. Разбира се, разпознаваме неговия стил, но полученият резултат е далеч под класата му и режисьорския замах, на който е способен. Действието се движи хаотично, скача от ситуация на друга, личи си едно усилие да се получи весела или интересна сцена, но уви това не става, чаканата кулминация във фабулата не настъпва и идват финалните надписи. Дори актьорите, с които най-много обича да работи – Мориц Блайбтрой и Бирол Юнелне успяват да помогнат Фатих Акин да не се повтаря.
Виждаме познати конфликти и характери, но нищо ново. За съжаление въпреки номинацията за „Златен лъв” и наградата на журито от фестивала във Венеция миналата годината, „Храна за душата” ни нахрани само с надежди.
Надяваме се в следващата лента на Акин отново да усетим топлотата, с която гледа героите си и да ги постави в нови забавни ситуации. ... още »
Тази седмица кинопремиерите са с в унисон с пролетното време и предстоящият светъл празник. Афишът ни предлага италианска романтична комедия с красавеца Раул Бова, анимационен филм с дракони и хамбургска история от турски режисьор с грък в главната роля. Каквото и да изберете, няма да съжалявате за пропуснатото слънце, докато сте в салона. 
