2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Козелът” на Георги Дюлгеров. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.
Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище.
Йордан Радичков, чиято новела е в основата на сценария на последния филм на един от най-обичаните режисьори на българското кино – Георги Дюлгеров, дарява животните с мъдрост, прозрение и доброта. В тази фантастична история козелът е разказвач и герой. Той слиза от небето с мисия да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище.
Режисьор на филма е Георги Дюлгеров, сценаристи са Кристин Димитрова и Георги Дюлгеров (по новелата Козел и мотиви от творчеството на Йордан Радичков), камерата е поверена на Радослав Спасов; продуценти са Георги Балкански и Владимир Андреев. Музиката във филма е композирана от Мира Искърова и Христо Намлиев. Художник е Ванина Гелева. В ролите ще видим Иван Бърнев, Анджела Родел, Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева. „Козелът” е продукция на БъРъ Филм, с подкрепата на Националния Филмов Център и Програма Медиа, в копродукция с Българската Национална Телевизия и Ню Бояна.
Режисьорът „В „Козелът” няма голяма интрига, забързано действие или нещо много смешно. Това е Йордан Радичков - свят, в който и хората говорят малко по-особено, и постъпките им са странни. Много искахме да останем верни на големия писател и в същото време да го направим разбираем за младите хора. Тях ги вълнуват бързото действие, препускащата напред интрига, а стихията на Радичков е словото” - споделя режисьорът Георги Дюлгеров.
Затова екипът му поема към Перперикон, Татул и „Каменната сватба” край Кърджали, за да обясни с днешна дата онзи Радичков свят, в който „човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”. Тази мисъл на големия български писател заплита сюжета на „Козелът”, в който българин и американка - Иван Бърнев и Анджела Родел, търсят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Мъдрият козел пък, слязъл от небето, за да им попречи, става свидетел на това как междукултурните им различия постепенно се стопяват, за да се превърнат на финала в песен. „Тя е американка, която пее кънтри, а той балканец, който свири на тромпет български мелодии. Накрая всичко става едно” - разкрива режисьорът. Елица Димова, „Тема”, март 2009
Актрисата за филма „Козелът” е по мотиви на Радичков, как един външен читател усеща творчеството му? Анджела Родел: Когато учих в България през 1996, един приятел ми подари „Ние, врабчетата” и да си призная честно, тогава ми беше страшно трудно да разбера книгата. Не бях още достатъчно навътре в българската култура, за да хвана стила на Радичков, чувството му за хумор, за абсурдизъм, да разбера колоритната му реч. Сега, след повече от десет години, по-добре виждам колко гениално използва езика. Построява един много български и реален, и едновременно с това приказен свят. Марица Колчева, „Капитал Light”, март 2009
Георги Дюлгеров много вярва в късмета и предопределеността и мисля, че точно така стана. Един месец преди началото на снимките той беше останал без актриса за главната роля. И преди това е работил с непрофесионални актьори, като в „Лейди Зи”… И си казал: „щом нашата героиня е чужденка, дайте да видим дали има такъв човек тука”. Отишъл случайно в Министерството на културата за нещо и говорил със секретарката, която пък е дъщеря на композитора Красимир Кюркчийски. И тя му казала: „има едно момиче – Анджела…”, дала му мои контакти… Един ден съм си вкъщи и ми се обажда самият Георги Дюлгеров. И вика: „Има една малка роля… статисти, няколко дена пеене…”. Хубаво, аз точно така си го представях – има някакви чужденци и аз съм някъде там отзад и пея. Отидох в офиса на продуцентите, свирих на тамбура, пях, говорихме. И той вика: „Ела пак утре, ще има нещо като кастинг”.
С Иван Бърнев направихме малко проби и Дюлгеров каза: „Добре, ти си главната актриса”. Аз никога не съм играла в нищо, освен в училище. Но той наистина имаше метод, благодарение на него и на другите артисти, се получи. Аз не знаех какво да очаквам от себе си, даже отказах да гледам нещата предварително, за да не се шашкам как изглеждам, видях филма, чак когато беше горе-долу монтиран. Бях приятно изненадана. Дюлгеров наистина има много хубав подход с хора като мен, веднага разбира, ако не мога да се справя с нещо. И той е много гъвкав - горе-долу целият филм е импровизация – „Тук имаме тази сцена, дай ми вариант”.
С другите актьори се работеше чудесно – те са страхотни професионалисти, но въпреки това не се правят на голяма работа. С Иван Бърнев се работи много приятно, той е много готин човек, нямам достатъчно добри думи да го опиша – съвсем скромен е, въпреки че според мен е от най-добрите млади актьори. Но въобще няма его, няма арогантност и страшно много ми помагаше. Беше екипна работа, никой не се правеше на звезда. И това си личи, според мен има някаква приятна енергия между нас, имаше много творческа атмосфера. Нели Томова, e-vestnik.bg, октомври 2009
Фестивални участия и награди
София Филм Фест (София, Пловдив, Бургас) март 2009 - Награда на публиката „Златната ябълка” - София филм фест в Пловдив Седмици на българското кино в Москва, Велики Новгород и Санкт Петербург, октомври 2009 Фестивал за Източноевропейски филми в Котбус, Германия, ноември 2009 Фестивал за човешки права във Виена, декември 2009 VII Фестивал на българското кино в Ню Йорк, декември 2009 Фестивал в Зелб, Германия, април 2010 Специална прожекция по случай 9 май, Деня на Европа в Париж, кино UGC - Халите Седмица на Европейското кино в Бейрут, ноември 2010
С Георги Дюлгеров "разговаряме" онлайн за чудесния му нов филм "Козелът", който откри София Филм Фест и за бургаското издание на кинофестивала, в което режисьорът е активен организатор.
С какво Ви привлече новелата на Йордан Радичков "Козелът", че провокира у Вас желание да я филмирате?
Георги Дюлгеров: Това е единствената любовна история, която Радичков е написал. Още през 80-те години се загледах в конфликта, породен от различията между двамата герои. А в самия Йордан Радичков съм се "загледал" от началото на 60-те. Привлича ме светът, който той създава около героите си - наивистичен, предметен, изпълнен с хумор и любов; в този свят животните, хората и природата съществуват, вгледани един в друг.
Защо избрахте и поканихте за съавтор на сценария именно Кристин Димитрова?
Г. Д.: Харесвам стиховете на Кристин, харесвам умението й да разказва истории - рядко умение сред българските литератори. Харесвам нейното отношение към съвременните проблеми.
Как протече работата по сценария - кой пишеше и кой редактираше другия? От самото начало ли решихте да пренесете историята в наши дни, да ползвате новелата само като отправна точка?
Г. Д.: Преди Кристин да се присъедини към екипа, ние бяхме почнали работа с продуцентите Владимир Андреев и Георги Балкански, имахме вариант на сценария, написан през 2003 година. Той бе близък до оригинала, но с течение на времето ни се стори архаичен. С идването на Кристин преместихме разказа в наши дни. Щеше ни се филмът да е съзвучен с времето, в което се прави. Ние с нея натъкмихме фабулата. Едновременно с това посегнахме по-смело към мотиви и ситуации и от други разкази на Радичков. Работехме леко и сговорно. Изкарахме двамата чудно лято в Бургас - сутрин в морето, а след обед пред компютъра.
Когато гледах филма имах чувството, че ролите на Йона и на Ема са написани специално за Иван Бърнев и Анджела Родел, с идеята те да ги изиграят. Това така ли е? Как и защо ги избрахте за главните роли?
Г. Д.: Образът на Йона е писан специално за Иван Бърнев. Аз го познавам от студентските му години, следях как талантът му укрепва и се изявява. След като работихме заедно в "Лейди Зи", много обикнах този актьор и реших, че той ще е Йона. Ема бе съобразена с друга актриса, с една звезда от руското кино - Ингеборга Дапкунайте ("Изпепелени от слънцето"). Така се случи, че тя отпадна двадесетина дена преди началото на снимки. Тогава милостивата Съдба ми прати Анджела. Оказа се, че образът, който сме измислили с Кристин, почти напълно съвпада с реалната биография на Анджела. Тя лесно влезе в ролята, защото всичко, което героинята преживяваше на екрана, й се бе случило.
Кой имаше нужда от повече режисиране - актьорите или техният "колега", козелът? Разкажете ни малко повече за това къде открихте двамата четириноги актьори и дали наистина работата с деца и животни е най-трудна?
Г. Д.: Козелът се играе от двама - Чарли (основно) и Бозо. С много голям късмет ги открихме. Цяла година неуспешно бяхме ходили по животновъдни ферми и ветеринарни институти - нямаше и нямаше козел, който да отговаря на Радичковото описание:
"Космат и черен, с разбойническа брада, той стоеше неподвижно върху скалите и само заешките му уши се движеха непрекъснато. Очите му бяха изпъкнали, почти прозрачни, сякаш слънцето преминаваше свободно през тях и само някой залутан лъч се блъскаше понякога вътре и святкаше. Дългата козина стигаше до земята..."
Спаси ме моята бивша студентка, сега голяма режисьорка Иглика Трифонова. Била видяла предаване по телевизията, където показали хубав козел. Оказа се, че двама братя, художниците Сидер и Атила, са създали ферма в село Влахи, в Пирин планина. Отглеждат животни от изчезващи породи. Сред тях и калоферска порода кози. Там намерихме нашите два козела. Те бяха с нас девет месеца преди снимки, аз и актьорите периодично се срещахме, за да привикнем един към друг. Но като попаднаха във въртопа на снимачния процес, близостта ни се стопи.
Много трудно се снимат животни. Иска се много дебнене. Радослав Спасов с неоценимата му подвижна, "от ръка", камера бе най-точният "ловец" на истински моменти. Снимахме всякакви техни реакции, натрупахме материал. Останалото е въпрос на монтаж.
Отново работите и с Радослав Спасов. Вашето сътрудничество прилича на дългогодишен щастлив брак с добре отгледани деца, които правят добро впечатление на околните. На какво се дължи това, че отново и отново снимате филмите си с него?
Г. Д.: Малко по-горе разкрих една черта от многостранния талант на "бате Радко". Друго: той не мисли само за изображението, а напротив, като че за изображението мисли най-накрая. Преди всичко го интересува драматургията, взаимоотношенията на героите; импулсите, които ги движат напред през историята. Той обича актьорите и камерата му ги обича. Актьорите му се отплащат със своята обич. На терен е весел, сипе шеги и създава ведро настроение. Оценките му за това дали "става" или не, са верни. Понеже правите алюзия за семейство, ще добавя в реда на шегата, че в нашето семейство със Славчо щастливо се вписаха две "деца" - художничката-постановчик Ванина Гелева и художничката по костюмите Елена Стоянова. А, да! И композиторите - Мира Искърова и Христо Намлиев. Наричам ги "деца" не от снизхождение към таланта им. Напротив! Просто всичките те са на годините на нашите собствени деца..
От известно време насам се говори за несмело възраждане на доброто българско кино. Появиха се филми, които не само имат добър зрителски успех, но и се представят добре по международните фестивали. В този контекст, и ако погледнем от вашата гледна точка, значи ли това, че става по-лесно да се финансира и снима филм в България?
Г. Д.: Българското кино го има и ще го има. То е жилаво като самите българи, оцелява. Най-радостното е, че наред с изявените режисьори, се появиха и млади хора. Последният най-пресен пример за международен успех е отличието, което съвсем младата Надежда Косева получи за "Омлет" на фестивала в Сънданс. И не е само тя, още много дебютанти са на стартовата линия. Очаквам в скоро време да се заговори за прилив на млада кръв в нашето кино.
Законът за киното гарантира един необходим минимум за финансиране, който дава шанс да се правят филми. Но напоследък до ушите ми стигнаха тревожните новини, че оправдавайки се с настъпващата криза, финансистите са посегнали към субсидията за българското кино - т.е. нарушили са закона. Ако това е вярно, то е много лошо. Аз открай време повтарям - бедите на нашата държава идват от това, че не се спазват законите, не се спазват съществуващите закони! И преди 89-та година бе така. Уви, и сега е така.
За 7-ма поредна година организирате София Филм Фест На брега в Бургас. Как и на кого първоначално му хрумна идеята да "изнесе" фестивала и на морето?
Г. Д.: Идеята се роди в разговори с Йорданка Ингилизова - журналистка, която е влюбена в киното, нейният мъж писателят и журналист Георги Ингилизов и моя милост. Две лета умувахме как ли би могло да стане, на третото опитахме. И стана. Разбира се, без Кита, без огромната логистична подкрепа на основния фестивал, нямаше как да се случи. Прекрасно е, че се случва за седми път и тази година за някои от филмите билетите се свършиха в деня на първата продажба! Имаше опашки, разправии... Наложи се да организираме допълнителни прожекции. Как да не се радва човек!
Тази година в програмата На брега са включени малко над 30 заглавия. Кой направи селекцията за тях и по какви критерии бяха подбрани?
Г. Д.: Аз се водя художествен ръководител, аз правя предложение до Кита и двамата стигаме до крайната селекция. Стараем се да има по един филм от всяка фестивална програма (показваме всички късометражни кандидати за наградата "Джеймисън", а на заключителна прожекция още веднъж - наградения). На мен ми помага фактът, че част от филмите съм гледал за конкурсната програма на Европейската филмова академия.
Кои са Вашите фаворити сред селектираните филми?
Г. Д.: Моите два любими филма са "О'Хортен" на норвежеца Бент Хамер и "Облак 9" на немеца Андреас Дресен.
Успешна ли е тази инициатива от чисто финансова гледна точка?
Г. Д.: Без финансовата подкрепа на Община Бургас фестивалът не би бил възможен. Аз съм радостен, че в това кризисно време кметът Димитър Николов и неговите сътрудници отстояха правото на фестивала да съществува.
Миналата година, когато гледах "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" си пожелах да гледам толкова безкомпромисно добър български филм като него. Както казва един мой приятел, уви, сбъдна се моето желание. "Козелът" на Георги Дюлгеров отговори на моите очаквания, а съдейки по реакциите на зрителите в зала 1 на НДК при откриването на София Филм Фест - и на техните. И понеже ми е неловко да давам оценки на режисьор като г-н Дюлгеров ("Авантаж" е един от любимите ми филми въобще), мога само да му благодаря за удоволствието от поредната му простичка, но дълбока история, разказана с финес и хумор, какъвто не много творци притежават.
Аплодирам решението му да покани Кристин Димитрова за съавтор на сценария - двамата са създали от едноименната новела на Йордан Радичков елегантен разказ за обичта, която може да се роди сред яростно смешното противопоставяне на две много различни и силни със своята автентичност култури. И това на фона на една от вечните страсти на човека - търсенето на съкровище.
В крайна сметка златото остава неоткрито, но истинското, най-ценно имане за човека - любовта - е достигнато, уловено и изживяно с наслада. Единственият, който изглежда е наясно с това от началото до края е въпросният козел, който не само е по-мъдър от хората, но и говори с човешки глас. Диалозите във филма са стилизирани, оригинални, но въпреки това звучат съвсем естествено.
Двамата главни актьори, Иван Бърнев и Анджела Родел чудесно пасват на ролите си и ги изпълват с жизненото си присъствие. Играят с лекота, която ме оставя с впечатлението, че ролите са писани сякаш специално за тях. Толкова настървен, мъжествено непохватен и забележително забавен Иван Бърнев не си спомням от първата му изява, която наблюдавах на сцената на НАТФИЗ в "Опера за три гроша".
Иначе дребничкият актьор, когото публиката след прожекцията можеше буквално да свали от сцената със силните си ръкопляскания, изпълва безкомпромисно всяка сцена, в която присъства. Американката Анджела Родел, която не е професионална актриса е също така настървена, но макар и еманципирана, нейната мека женственост надделява в играта й. А може би и защото пее прекрасно български народни песни.
Разбира се не бива да пропускам и Красимир Доков, прекрасен в ролята на съселянина на Бърнев, който се бои от козли, но също е втренчен в имането. Както и Любов Любчева в поредната си автентично изиграна героиня.
Местата за снимките са в невероятно красивите с природата си Татул и Перперикон. Но те не стоят на екрана като нарочно избрани туристически атрактивни дестинации. Благодарение и на операторската работа на Красимир Спасов, те са идеален фон и пълноправно действащо лице в тази българска магическо-реалистична приказка.
Животът на всички киномани през март отново ще бъде фестивал. Цял месец ще пълним киносалоните, за да видим най-доброто от световното фестивално кино и да се срещнем с неговите автори. Официално фестивалът ще бъде открит с „Козелът” на Георги Дюлгеров, а на закриването ще видим „Снимки в Палермо” – последният филм на Вим Вендерс. И двамата режисьори лично ще представят филмите си.
Ето още 10 задължителни заглавия от филмите на 13-я международен София Филм Фест:
Шон Пен отново доказва, че е един от най-добрите в Холивуд. Получи „Оскар” за изпълнението на първия обществено избран гей представител в управлението на Калифорния – Харви Милк. Американската академия награди филма и със статуетка за оригинален сценарий.
"Валс с Башир" – Израел, Франция, Германия, 2008 реж. Ари Фолман
Филмът е едно от събитията в световното кино през 2008-ма. Анимационният проект на Фолман представя биографията на Ари – ветеран от израелско-ливанската война в началото на 80-те, който се опитва да открие други свидетели на жестоките събития в Западен Бейрут.
"Кутията на Пандора" – Турция, Франция, Белгия, Германия, 2008 реж. Йешим Устаолу
Режисьорът Йешим Устаолу лично ще представи филма си на фестивала. Ежедневието на двете сестри Несрин и Гюзин и брат им Мехмед изцяло се променя, когато разбират за болестта на майка си. Синът на Несрин е единственият, който разбира възрастната си баба. Лентата засяга отношенията между три различните поколения и неспособността на хората от по-старата генерация да се адаптират към бързо променящия се живот в големите градове.
Тя е Джулия – 40-годишна, манипулативна, красива и неспасяема алкохоличка, която трябва да промени живота си. Дори с цената на престъпление. Тя е Тилда Суинтън - талантлива, ексцентрична и неспасяема експериментаторка, която трябва да се снима непрекъснато. Дори и с цената да попадне на слаб филм. Този път опитът е много успешен, Джулия е една от най-добрите роли на Тилда Суинтън.
Кристин Скот Томас е невероятна в ролята на жена, прекарала 15 години зад решетките заради убийството на собствения си син. Според Британската академия, това е най-добрият чуждоезичен филм за 2008-ма.
реж. Борис Мисирков, Георги Богданов, Драгомир Шолев, Надежда Косева, Стефан Командарев, Камен Донев, Валери Милев, Андрей Паунов, Иван Мудов, Стоян Радев, Иглика Трифонова, Димитър Коцев – Шошо, Касиел Ноа Ашер, Милена Андонова, Борис Десподов 15 от най-известните български имена в съвременното изкуство представят погледа си към живота в България през последните 15 години.
"Тюлпан" – Германия, Швейцария, Казахстан, Русия, Полша, 2008 реж. Сергей Дворцевой
Игралният дебют на Дворцевой се превърна в един от фаворитите на световните кинофоруми през 2008-ма. Историята на младия Аса, който трябва да се ожени, за да заживее сам и да си има собствена юрта е с награди от фестивалите в Кан, Карлови Вари, Котбус и Токио.
"Лудост посред лято" – Австрия, Великобритания, Латвия, 2006 реж. Александър Хан
Ако сте пропуснали този филм на миналогодишното издание на феста, задължително го гледайте тази година. Латвийската атмосфера, оригиналният сценарий и чудесната актьорска игра със сигурност ще повдигнат доброто ви настроение. Режисьорът Александър Хан лично ще представи филма в „Дома на киното”.
На Джим Джармуш е отделено специално внимание в тазгодишното издание на фестивала. Ще може да се запознаете отблизо с творчеството на една от иконите на американския ъндърграунд. В „Кафе и цигари” Джармуш представя 11 портрета, а сред участниците са Иги Поп, Роберто Бенини, Кейт Бланшет, Стив Бушеми и Бил Мъри.
"Сняг" – Босна и Херцеговина, Германия, Франция, 2008 реж. Аида Бегич
Дебютът на Аида Бегич ни пренася в края на миналия век, две години след войната в Югославия. Жителите на малко босненско селце се опитват да оцеляват като продават стоки край близката магистрала. Лъч светлина озарява селяните, когато двама сърби се появяват с предложение да изкупят земите им, за да построят върху тях големи хотели. Филмът ще бъде представен в кино „Одеон” от сценаристката Елма Татараджич.
Вече не е необичайно да срещаме познати продуценти от Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари, Москва, Сараево и Солун на лов за проекти по улиците на София през март. Всеки от тях се надява да открие бъдещия голям хит на киното от Източна Европа.
13 години след началото фестивалът, започнал като музикален филмов празник с хипарски дух и ентусиазъм и дал допълнителна свобода на артистичния дух в пост-комунистическата българска реалност, се превърна в първостепенно явление за киноиндустрията в региона. Познато място за срещи и проверка на настроенията е тазгодишната шеста по ред „София Мийтингс”, където млади режисьори се срещат с разпространители и продуценти от цял свят.
Необходимо е да се отбележи един феномен – възраждането на документалното кино на Балканите. Организацията за развитие на неигрално кино „Sunny Side of the Doc” организира дискусия, посветена на тази тема, споделя Мира Сталева, директор на „София Мийтингс”. Успешните български документалисти Андрей Паунов („Проблемът с комарите и други истории”) и Борис Десподов („Коридор № 8”) ще вземат участие в тази среща. „София Мийтингс започна като пазар, съсредоточен върху втори филмови проекти, - казва Мира Сталева, - но се разви в плодотворно събитие за всички нови създатели на филми.”
Фестивалът тази година фокусира вниманието си върху британски и турски филми, специални гости ще бъдат Майкъл Пейлин, Вим Вендерс, Бент Хамер и Чулпан Хаматова; ретроспектива с филмите на Джим Джармуш и с участието на продуцента Джим Старк разбуни очакванията на почитателите на нестандартното кино. Фестивалът се открива с новия филм на Георги Дюлгеров „Козелът”. 12-те филма, участващи в състезателната програма, подчертават стремежа на този конкурс да даде шанс на изгряващи таланти.
Тази формула очевидно работи. Филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, копродукция между България, Германия, Унгария и Словения, който предизвика голям интерес на миналогодишното издание на фестивала, е рекордьор в бокс-офис резултатите в региона. Много европейски разпространители подкрепят „Светът е голям”, който ще се превърне в голям пробив за България – интересът към него от страна на бизнеса продължава да расте. Според организаторите (вероятно) съвсем скоро Международният София Филм Фест ще добави сред наградите си и награда за източно-европейски документален филм.
Финансовата криза няма да спре София Филм Фест Фестивалът е факт въпреки промените в икономиката
България беше на ръба на икономическата криза доста преди тя да се превърне в заплаха за световния пазар, но най-важното филмово събитие успява да „сърфира” със стил по гребена на опасните вълни, казва директора на Международния София Филм Фест Стефан Китанов. „Бяха ни необходими още два генерални спонсора за тазгодишното, 13-то по ред издание на фестивала, но не успяхме да ги открием, - признава той. – Въпреки всичко събитието се радва на сериозна подкрепа от държавни институции и се съмнявам, че ще се забележи промяна в организацията и провеждането на фестивала.”
Както повечето фестивали от Източна и Централна Европа, частният сектор е най-важния и основен източник на средства за финансиране на това събитие. Във времето на комунизма винаги са били поддържани финансово различни културни инициативи при едно условие - да не предизвикват противоречиви мисли и проблеми. След падането на Желязната завеса, повечето филмови фестивали от региона са принудени да се самоиздържат, като съчетават ограничено количество финанси от културните министерства, филмови и регионални фондове и бизнес инвеститори.
Според Стефан Китанов, държавните пари, които са отделяни за подпомагане на София Филм Фест са били по-малко в сравнение с обичайното за региона – в рамките на 15% от бюджета на фестивала. Това се компенсира за щастие от европейската програма „MEDIA” и така средствата нарастват до 40 ... още »
За 13-та година СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival) ще събере филми, гости, звезди, журналисти и почитатели на доброто кино в София. Между 5-и и 15-и март, най-мащабното международно киносъбитие в България отново ще заяви присъствието си като един от значимите фестивали в Югоизточна Европа, влязъл в класацията на 50-те топ фестивала според сп. „Варайъти”, който достойно представя страната ни по целия свят. Започнал като тематичен мюзик фест, преминавал успешно през 12-те си издания, Киномаратонът на годината вече е събитие със сериозни заявки и за най-взискателната публика, защото представя актуалните тенденции в световното кино и най-новото от българското и регионалното кино пред света.
От 1997 г. досега на фестивала са показани над 1500 игрални и документални филма. Сред над 1000-та гости на СФФ са утвърдени имена като Вим Вендерс, Фолкер Шльондорф, Катя Рийман и Карл Баумгартнер (Германия), Алън Паркър, Питър Грийнауей, Тери Джоунс, Тони Палмър и Дейвид Макензи (Великобритания), Никита Михалков, Андрей Кончаловски, Карен Шахназаров и Бахтиар Худойназаров (Русия), Иржи Менцел, Ян Сверак, Ян Хржебейк и Петр Зеленка (Чехия), Емир Кустурица (Югославия), Кшищоф Зануси (Полша), Отар Йоселиани (Грузия), Жан Клод Кариер, Аньес Варда, Зигфрид и Жак Дорфман (Франция), Асумпта Серна (Испания), Бент Хамер и Уни Страуме (Норвегия), Джафар Панахи и Бабак Паями (Иран), Джери Шацбърг, Майкъл Уодли и Лех Ковалски (САЩ), Йос Стелинг (Холандия), Мика Каурисмаки (Финландия), Фридрик Тор Фридриксон (Исландия), Лоне Шерфиг (Дания), Корнел Мундруцо (Унгария), Горан Маркович, Горан Паскалевич, Радивое Андрич, Душан Милич, Сърджан Каранович и Сърджан Драгоевич (Сърбия) и много други.
София Филм Фест се организира от Арт Фест под патронажа на Столичната община, в партньорство с Министерството на културата, Националния филмов център, Националния дворец на културата и Българската национална телевизия, с подкрепата на програмите МЕДИА и МЕДИА Интернешънъл на Европейската комисия, национални и чуждестранни културни институти и спонсори. Генерален спонсор на фестивала е Jameson Irish Whiskey.
13-ият София Филм Фест ще се състои от 5 до 15 март 2009 в София с допълнителна програма от 16 до 22 март в София, Пловдив и Бургас. Програмата на фестивала съдържа над 90 игрални, 40 документални и 60 късометражни филма. Те ще бъдат представени в следните традиционни за фестивала рубрики:
Международен конкурс (голямата награда за първи или втори филм) Специални премиери Европейски екран с фокус върху Британското кино Ново българско игрално кино (награда КОДАК) Българско късометражно кино (награда JAMESON за късометражен филм) Балкански конкурс (награда No Man’s Land) София СинеЛинкс Сараево представя кино от Русия и Турция Световен екран Ретроспективи на режисьорите Джим Джармуш и Зигфрид Документална програма
13-то издание на София Филм Фест ще стартира със световната премиера на най-новия филм на режисьора Георги Дюлгеров “Козелът”. Датата е 5-и март, часът - 19.30, а мястото - зала 1 на НДК. Създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество, “Козелът” разказва история, в която животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята. Той слиза от небето с мисия – да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Около търсенето на въпросното съкровище мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че близостта между тях е най-голямото съкровище. Главната роля във филма се изпълнява от Иван Бърнев.
За седми път фестивалът ще представи Международна конкурсна програма за първи или втори игрален филм. Конкурсната програма на 13-я СФФ включва следните заглавия:
За първи път два от филмите в конкурса - “Дзифт” и “Лечителката”, са проекти, участвали на предишни издания на София Мийтингс.
Международно жури ще определи основните награди на на 13-ия София Филм Фест. Председател на журито е унгарският режисьор Янош Сас, членове са израелският продуцент и режисьор Дорон Еран, българският актьор Момчил Карамитев, който живее и работи в САЩ и Италия, известната българска журналистка Елена Йончева и сръбският режисьор Стефан Арсениевич (носител на Наградата за режисура на 12-ия София Филм Фест 2008).
Ще бъдат присъдени и традиционните за Фестивала награди – специална награда на журито, на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на Столичната община, наградата NO MAN’S LAND за най-добър Балкански филм, осигурена от Дамяница, наградата КОДАК за най-добър български игрален филм.
За седми път ще бъде присъдена и наградата JAMESON за най-добър български късометражен филм - статуетка и премия от 6 000 Евро. Тази награда се връчва като съвместна инициатива на София Филм Фест и Jameson Irish Whiskey. Селекционната комисия в състав: Александър Янакиев – председател, и членове: Иглика Трифонова – режисьор, Юрий Дачев – драматург, Янко Терзиев – киножурналист (“Капитал Лайт”) и Петър Вълчанов – режисьор и носител на наградата JAMESON за 2008 вече определиха 12-те финалисти в конкурса. Носителят на голямата награда в конкурса JAMESON ще бъде избран от международното жури.
Наградата на София на Столична община за цялостен принос към киноизкуството ще получи режисьорът Никола Корабов – творец със завиден творчески път, създал незабравими творби на българското кино като „Тютюн”, „Иван Кондарев”, „Орисия”, „Копнежи по белия път”, „Поверие за белия вятър”. Никола Корабов отпразнува своя 80-годишен юбилей! Почетният плакет е изработен от скулптура Георги Чапкънов. Наградата на София на Столична община за цялостен принос към киното и телевизията ще получи и прочутият британски актьор, комик, сценарист и пътешественик Майкъл Пейлин, който ще бъде специален гост на 13-ия София Филм Фест. Неговото гостуване е организирано съвместно с Британския съвет – традиционен партньор на София Филм Фест, като част от специалния фокус върху британското кино на фестивала.
В чест на 75-годишния си юбилей Британски съвет ще представи много силна и разнообразна филмова програма на 13-ия София Филм Фест. Филмът, който има 8 награди Оскар, 4 награди Златен Глобус и 7 награди БАФТА - “Беднякът милионер” на режисьора Дани Бойл, ще зарадва почитателите на съвременното британско кино със специална гала прожекция на 10 март от 19.30 часа в Зала 1 на НДК. Филмът ще бъде представен от популярният водещ Ники Кънчев и шоуто „Стани богат”.
Едно от най-чаканите заглавия от Британската програма е “В Брюж”, за който актьорът Колин Фарел бе удостоен със Златен Глобус’08 за комедийното си превъплъщение в образа на наемен убиец. Режисьорът Джералд Макмороу ще предложи на българските зрители амбициозния и впечатляващ дебют „Франклин” в рамките на Международния конкурс. Опитният режисьор Шейн Медоус, познат на българските зрители с „24/7” и “Това е Англия”, ще бъде представен с най-новия си градски и нискобюджетен филм, който изобилства с черен хумор - “Съмърс Таун”.
Сред британските кино акценти внимание заслужава и адаптацията по бестселъра на Джон Бойн, “Момчето с раираната пижама” - особено силен „екранен превод” на книгата, създаден от режисьора Марк Хърман, както и прожекцията на филма на Питър Нийл “Стаята на огледалата” („Room Full Of Mirrors”), създаден по документалния разказ за живота и музиката на един от идолите на 60-те години – Джими Хендрикс. Британски съвет представя и документално, както и късометражно кино от Обединеното кралство на 13-то издание на СФФ.
Легендарният Вим Вендерс ще гостува отново в София, която се превърна в любима дестинация за него – на специална гала-прожекция по повод закриването на официалната програма на София Филм Фест на 15 март за първи път ще бъде показан най-новия му филм “Снимки в Палермо”, който тръгва по българските екрани от 20 март.
Специална гала прожекция ще има филмът на Светослав Овчаров “Единствената история, която Хемингуей не описа”, удостоен с две награди на “Златната роза” – специалната награда на журито и наградата за режисура. За гала-прожекцията на филма на 13-я София Филм Фест, у нас ще пристигне американският актьор Крис Хайслър, изпълнил ролята на младия Хемингуей. Във филма Хемингуей е военен кореспондент на път от Истанбул за Париж в "Ориент експрес", попаднал на наша провинциална гара. Там се озовава в ръцете на началника на гарата и еманципираната му и образована дъщеря бунтарка. Двамата се заемат да спасят Хемингуей от въшките и маларията. "Магическите" лекове и заклинанията обаче го връщат към кошмарите на войната и болката от минала несподелена любов.
На ексклузивна Гала на толерантността ще бъде представен очаквания филм на режисьора Гюс Ван Сант с Шон Пен в главната роля “Милк”. Провокативната история е създаденa по съдбата на Харви Милк - първият официално избран американски хомосексуален общински съветник в Калифорния през 70-те години на миналия век. “Милк” има 8 номинации за “Оскар” в следните категории: за най-добър филм, най-добър актьор в главна роля (за изпълнението на Шон Пен), най-добър актьор в поддържаща роля (за изпълнението на Джош Бролин), най-добра режисура (на Гюс Ван Сант), най-добър сценарий (на Дъстин Ленс Блек), най-добър монтаж (на Елиът Греъм), най-добри костюми (на Дани Гликър) и най-добър оригинален саундтрак (на Дани Елфман). Две от номинациите вече се превърнаха в награди – Шон Пен получи „Оскар” за актьорското си изпълнение, а Дъстин Ленс Блек се сдоби с наградата за най-добър оригинален сценарий. Допълнителна информация за гала-събитието се разпространява отделно.
Седмица преди старта на 13-ия Международен София Филм Фест съвместно с посолството на САЩ на вниманието на зрителите ще бъде предложена уникална пълна ретроспектива на иконата на американското независимо кино Джим Джармуш. Прожекциите ще стартират на 28 февруари в Дома на киното в София. Специален гост ще бъде продуцентът на Джармуш - Джим Старк.
На 13-я Международен София Филм Фест ще бъдат представени и няколко чужди филма с българско участие, сред които австрийският "Дъщерята" със София Кузева и Меглена Караламбова и индийският “Цветовете на страстта” ("Colours of Passion"), заснет от операторите Рали Ралчев и Христо Бакалов.
Филмът „Делта” на унгарския режисьор Корнел Мундруцо, участвал в основния конкурс в Кан 2008, ще зарадва фестивалната публика със специална прожекция в рамките на София Мийтингс, където проектът бе представен за първи път в света.
Най-доброто от новото руско кино идва на 13-ия международен София Филм Фест – сред филмите са заглавия като „Хартиеният войник” (носител на наградата за най-добро операторско майсторство и на “Сребърен лъв” за най-добра режисура от кинофестивала във Венеция’08) на Алексей Герман младши, „Пленен” на Алексей Учител (копродукция с България - „Камера”), „Муха” на Владимир Кот, отличеният с няколко международни награди игрален дебют на Сергей Дворцевой “Тюлпан” и „Изчезналата империя” на Карен Шахназаров са руските филми, които публиката ще види на София Филм Фест тази година. Специален гост е звездата на новото руско кино актрисата Чулпан Хаматова, позната на българските зрители от ролите си в „Лунен татко”, „Тувалу”, „Гарпастум” и „Сбогом, Ленин”.
Тази година отново гост на фестивала ще бъде уникалната личност Зигфрид – сценарист, режисьор, оператор, фотограф, монтажист, композитор и писател, той ще представи пет свои филма на българската публика – игралния му дебют “Луиз (втори дубъл)” (1998), авантюристичния “Санса” (2003), анимационния “Ада” (2007) и експерименталните “Киногама 1: Изток” (2008) и “Киногама 2: Далечният изток” (2008). Зигфрид е френски режисьор и музикант, роден през 1973 г. Автор на оригиналната музика за няколко европейски филма, сред които и “Лечителката”, включен в международния конкурс. Освен панорамата от филми на Зигфрид, талантливият французин ще изнесе концерт и ще представи авторска фото-изложба по време на 13-ия СФФ в партньорство с Френския културен институт.
По традиция за шести път в рамките на фестивала ще бъде връчена наградата NO MAN’S LAND за най-добър балкански филм. Тя е създадена през 2002 година от „Дамяница” с идеята да подкрепи балканското кино. За първи път я получава режисьорът на едноименния филм "NO MAN’S LAN” Данис Танович. Тази година наградата ще бъде оригинална статуетка и традиционния кашон с вино No Man’s Land.
По традиция балканското кино винаги има запазно място в програмата на СФФ, като са представени водещите филми от региона. “Сняг” на младата Аида Бегич (носител на Голямата награда от Седмицата на критиката в Кан) е за почитателите на доброто балканско кино. Филмът предлага един различен поглед към поствоенна Босна – само две години след края на войната, разделила Югославия, шест жени, един дядо, четири момичета и едно младо момче се опитват да оцелеят в Славно, Източна Босна. Всички те събират остатъците от своя живот в опит да започнат ново, по-смислено съществуване. Нещата сякаш се променят, когато двама бизнесмени се появяват с предложение да изкупят селото, за да изградят курорт и хотели. Продуцентката на филма – Елма Татарджич лично ще представи “Сняг” пред българската публика. Сред балканските акценти са и новия филм на словенеца Дамян Козоле – “Завинаги”, хърватския “Ничий син” на Арсен Остоич, “Турнето” на Горан Маркович, “Сълзи за продан” на Урош Стоянович. Специално за прожекцията на филма “Моят Марлон и Брандо” в София ще пристигне изпълнителката на главната роля – Айджа Дамгачъ (носител на Сърцето на Сараево за най-добра актриса) и режисьора Хюсеин Карабей. Айджа е в ролята на турска актриса, която живее в Истанбул. По време на снимките на филм тя среща кюрдския актьор Хама Али и се влюбва в него, но когато снимките приключват, Хама трябва да се върне в Северен Ирак. Въпреки разстоянието двамата се опитват да запазят връзката си, но военната ситуация в Ирак прави общуването им все по-трудно. Водена от любовта си, Айджа решава да замине за Ирак, без да приема сериозно опасността от надвисналата над страната война.
На тазгодишното издание на София Филм Фест ще бъде представена селекция от няколко изключителни филма, събрани във Фокус Турция. Сред тях е “Три маймуни” на Нури Билге Джейлан. За българските зрители “Три маймуни” ще демонстрира зрялост и майсторство на шедьовър от висока класа. Ако се питате какво се крие зад заглавието – трите маймуни всъщност са съпруг, съпруга и син, на които животът поднася неочавани обрати. По¬добно на известните три мъдри маймуни, тримата членове на семейството „не виждат зло, не чуват зло, не изричат зло”, затъвайки все повече в нищета и отчуждение. Ще бъде показан и “Кутията на Пандора” на Йешим Устаоглу - един филм за откриването на нови смисъл в живота. В програмата са още „Точка” на Дарвиш Заим и „Мляко” на Семих Капланоглу.
Руската и турската програми са част от инициативата на фестивалите в София и Сараево, наречена „София Синелинкс Сараево”, подкрепена от новата програма МЕДИА Интернешънъл. Тази програма на Европейската комисия цели партньорство между събития и професионалисти от държави, членки на Европейския съюз и МЕДИА и представители на страни извън общността. Конкретно в София програмата подкрепя представянето на филми и гости от държави извън Европейския съюз. Освен руските и турските филми, програмата включва още няколко филма, създадени в далечни страни като Аржентина, Мексико, Индия и Иран. „София Синелинкс Сараево” ще има своето място и в София Мийтингс, където ще бъдат представени няколко проекта от близки до България страни, все още извън Европейския съюз.
Документалната програма на СФФ ще включва около 20 пълнометражни филма. Тази година селекцията е поверена на двама от най-талантливите млади български документалисти - Андрей Паунов (“Георги и пеперудите”, “Проблемът с комарите и други истории”) и Борис Десподов (“Коридор 8”). За първи път на фестивала ще бъде представен международен документален конкурс, включващ 10 заглавия избрани от Паунов и Десподов. Председател на документалното жури е известния режисьор и продуцент Адела Пеева. Документалната конкурсна програма се реализира с подкрепата на Българската национална телевизия.
Сред предложенията за българскo документално кино са филмите “41 грдауса по Азарян” на Лилия Абаджиева, “Куба е музика” на Илиян Джевелеков, “Мост на стената” – музикално-документален поглед към музиката на Николай Иванов и група “ОМ” на Константин Занков, „Севт Безсмъртният” на Златина Русева, “Джазта-праста” на Андрей Слабаков, филмът на Атанас Киряков „Иван Кирков или Да се спасиш в спомена”, трилогията на Малина Петрова „Приключено по давност”. Българската документална гала на 13-я София Филм Фест е премиерата на копродукцията на България и Австрия “Европолис” на режисьора Костадин Бонев.
Авторският прочит на дванайсетте любими романа на българите в кампанията на Българската национална телевизия “Голямото четене” ще бъдат представени на 13-тия международен София Филм Фест. Известни български режисьори представят през своя поглед “Властелинът на пръстените”, “Време разделно”, “Осъдени души”, "Под игото”, “Тютюн”, “Железният светилник”, “На изток от Рая”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Майсторът и Маргарита”, „Сто години самота”, „Граф Монте Кристо”, „Малкият принц”. 30 минутните есета посветени на “Голямото четене” са продуцирани от БНТ и ще бъдат представени в Дома на киното от 28.02.2009 г.
На 13-ия София Филм Фест се очакват над 200 чуждестранни гости. Част от тях ще дойдат специално за шестото издание на програмата София Мийтингс, което отново ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за втори игрални филми ще бъдат представени публично пред аудитория от ръководители на фондове, продуценти, дистрибутори, представители на институции, журналисти. Родните и балканските филми ще бъдат прожектирани пред фестивални директори и селекционери. В партньорство със Sunny Side of the Doc и Центалната Европейска Инициатива (СЕІ) ще се организира дискусия по темата за разпространението на филми в региона на централна и източна Европа и възможни алтернативи за достигане на публика. Sunny Side of the Doc е един от водещите пазари за документални филми. И тази година “София Мийтингс” ще се проведе основно във Военния клуб. Проектът се организира съвместно с Националния филмов център и с подкрепата на програмите МЕДИА и МЕДИА Интернешънъл, както и на Столичната община и Ню Бояна Филм. Проектът ще бъде представен подробно на специална пресконференция.
Финалният акорд на 13-ия София Филм Фест ще бъде поставен от групата БАБА ЗУЛА на 15-ти март 2009 г. Виртуозните изпълнители гостуваха за пръв път в нашата столица през 2005 г., за да представят на живо музиката на документалния шедьовър на Фатих Акин „Музиката на Истанбул”. За радост на феновете в България с техен концерт приключи миналогодишното издание на София Филм Фест. Който веднъж ги е чул, на мига се е влюбил в нестандартните и особено въздействащи импровизации на групата! Музиката им е своеобразен спектакъл, визуалната импровизация допълва възприятията на слуха, а резултатът е неповторим купон с БАБА ЗУЛА! Именно това ще се случи на 15 март 2009 г. в Зала 1 на НДК преди филма на Вендерс “Снимки в Палермо” и по-късно същата вечер в “Парти център Четвърти километър” - с феновете на музиката, киното и София Филм Фест.
Световната премиера на най-новия филм на Георги Дюлгеров “Козелът” ще открие 13-тото издание на София Филм Фест на 5-ти март, от 19.30 часа в зала 1 на НДК. “Козелът” е създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество. Сценарият е на Георги Дюлгеров и младата писателка, дебютант в киното - Кристин Димитрова. Главните роли са поверени на Иван Бърнев (в главната роля и в предишния филм на Дюлгеров – “Лейди Зи”) и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов. Продуцент е "БЪРЪ Филм" с подкрепата на Националния филмов център и в копродукция с БНТ и "Ню Бояна Филм".
В историята, превърнала се в основа на сценария, животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята. Той слиза от небето с мисия – да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Около търсенето на съкровището мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че близостта между тях е най-голямото съкровище. Или както казва самият Радичков: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”.
Героите във филма са българин и запленена от българския фолклор американка. Акцентът е върху сблъсъка между предразсъдъците на източноевропееца, живял в затворен свят и представителката на една нация с претенции за космополитност.
В „Козелът” Анджела Родел почти играе себе си. По професия тя е музикант и етномузиколог. В България живее от 2005 г. Като студентка в университета в Йейл става член на Йейлски славянски хор, където за първи път чува “Мистерията на българските гласове” и се влюбва в българската народна музика. След като изслушва всички записи, които може да намери, Анджела най-после пристига в България – годината е 1995 г., а поводът - народния събор в Копривщица. Остава да учи българска филология за една година в Софийския университет и се посвещава на българското народно пеене. „Козелът" е първият й актьорски опит – “Възможността да работя с Георги Дюлгеров и екипа на филма беше една впечатляваща интродукция в българското кино, която ще си спомням цял живот”, казва Анджела
Във филма участват и двама изключително важни “актьори”: козелът Бозо – кротък и скопен, и Чарли - буйният му “дубльор” за “по-екшън” сцените. Животните са от рядката порода черна калоферска коза и са специално обучени за снимките. Във филма участват още Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева, актьори от драматичния и музикалния театър в Кърджали.
За снимачна площадка на “Козелът” екипът на Георги Дюлгеров избира „Каменната сватба” край Кърджали, Перперикон, Татул, както и пристанището в Бургас, където е заснета и “екшън”-сцена с Козела. Той виси във въздуха, качен на платформа, и контролира положението отвисоко. Оценка за неговата работа на южния ни бряг ще даде морската публика на закриването на София Филм Фест на брега.
Да снима по новелата “Козел” на Радичков е отдавнашна мечта на Георги Дюлгеров. Произведението на големия ни писател, привлича режисьора досущ като голямата му любов - киното.