 Римейкът - за и против
15.12.2008, 05:56 | синефиш.бг
от Ивайло Петков
До какво води липсата на идеи в Холивуд? Обикновено до създаването на продължения на успешни филми, до пародиране на известни филми или до... римейки.
Новите версии на популярни заглавия отдавна са се обособили като средство за припечелване на пари от някой позакъсал продуцент. Друг е въпросът, че когато ги съпоставим с оригиналните филми, резултатите в повечето случаи са плачевни.
Все пак има филми, които периодично се снимат отново и отново (“Роди се звезда”). Големи режисьори също посягат към римейка (Скорсезе засне “Нос Страх”, Питър Джаксън – “Кинг Конг”, а Стивън Содърбърг направи “Бандата на Оушън”, който се сдоби и с две продължения). Дори и Николай Волев си позволи да направи своя версия на най-добрия български филм – “Козият рог”.
Макар и с доста спорни качества, няма как да се отървем от лавината римейки, които постоянно ни заливат. Предстоят нови версии на култовия мюзикъл “Слава”, на комедията “Артър”, в която Ръсел Бранд ще се опита да е на нивото на неподражаемия Дъдли Мур, а упорито се говори, че Гай Ричи се готви да заснеме своя версия на “Мръсната дузина”. Сега ще видим и версия 2008 на една култова фантастика от 1951 г. – “Денят, в който Земята спря”. А тя е повод да претеглим плюсовете и минусите на опитите за римейк на класически заглавия.
По-добрите
 Мъжът, който знаеше твърде много (1956)
Алфред Хичкок може да се похвали с много революционни за киното постижения, включително с това да направи римейк на... собствен филм. На пръв поглед разликата между английския оригинал и американския римейк е в техническите достойнства на лентата (добавеният цвят, качествен звук, по-динамичен монтаж). Хичкок обаче прокарва доста нови идеи, повече черен хумор, а освен това поверява главната роля на един от своите любимци – Джеймс Стюарт, който е във върхова форма.
 Мухата (1986)
Филмите на ужасите са най-често подлагани на осъвременяване и повторни версии. Никоя от тези версии обаче не може да се сравнява с филма на Дейвид Кроненбърг, обявен за един от върховете в киното на 80-те. Кроненбърг просто прави различен за жанра си филм, избягва бутафорните ефекти, води майсторски интригата, залага единствено на перфектната игра на Джеф Голдблум и Джина Дейвис и на уникалния грим, отличен с “Оскар”.
 Град на ангели (1998)
Няма по-абсурна идея от това да заснемеш нова версия на един от най-прекрасните филми на Вим Вендерс – “Криле на желанието”. Брад Зилбърлинг обаче избягва всички клишета и ни представя една от най-красивите любовни истории, която, цяло чудо, не свършва с щастлив край. На ниво е партньорството между Никълъс Кейдж и Мег Райън, а другото достойнство на римейка е чудесно подбрания саундтрак. ... още »
|
