Ако погледнете премиерните филми за последните три месеца ще видите, че сред тях има само три европейски заглавия – „Рок радио” /Великобритания-Германия/, „Дом” /Франция/ и „Снимки в Палермо” /Германия-Франция-Италия/. Средно по една европейска премиера месечно.
Като изключим фестивалите, които включват голям брой европейски заглавия, в нормалния киноафиш на страната, филмите от Стария континент почти липсват. Но тези фестивали се провеждат главно в София, понякога с отзвук в Пловдив, Варна и Бургас. И с това приключва пътешествието на европейските филми из България. Ако живееш в Русе, или ще пътуваш, за да видиш някой филм или ще го потърсиш в Интернет. Но малцина са тези, които биха отделили допълнителни средства и време, за да видят просто един филм.
А като прегледаме европейските заглавия от последната година, има такива, които със сигурност ще намерят своята публика. Носителят на „Златна палма” от фестивала в Кан „В класната стая” доказа, че може да напълни салоните, с двете прожекции по време на „Киномания”. Уви, не се появи разпространител, който да се престраши и да го пусне в киносалоните.
Последният филм на братя Дарден „Мълчанието на Лорна” все още не е показван пред българска публика. А филмът засяга проблем, който е много близък и на нашето общество – уредените бракове между жени от бившия соц лагер и богати чужденци.
Европейският фаворит за 2008-ма „Гомор” също се прожектира три пъти в рамките на „Киномания” и с това приключи кино животът му у нас. А филмите, засягащи големите мафиотски кланове винаги са предизвиквали вниманието на зрителите и едва ли филмът щеше да страда от липса на интерес.
Ако погледнете категорията за най-добър филм на последните Европейски филмови награди, ще видите, че нито един от номинираните филми не е разпространяван у нас. Спечелилият наградата „Гомор” и „В класната стая” бяха в програмата на „Киномания”, а „Валс с Башир” в програмата на „София Филм Фест”, останалите три заглавия „Happy-Go-Lucky”, „El Orfanato” и „Il Divo” въобще не са показвани у нас.
Преглеждайки предварително обявените премиери до края на годината, виждаме, че ни очакват само няколко френски комедии и двете части на биографичния филм за Че Гевара, чиято премиерна дата постоянно се мени.
Не ни остава нищо друго освен да чакаме да дойде ноември, за да видим дали „Антихрист” на Ларс фон Триер и “A White Ribbon” на Михаел Ханеке ще бъдат включени в програмата на „Киномания”.
Ще започна малко отзад напред с програмата на "Рок радио", но над двучасова комедия се изтърпява с известна трудност. Подозирам, че даже ако беше невероятно смешна, с подобна продължителност най-много да предизвика трайни увреждания на диафрагмата - но пък новото британско отроче дори не може да се похвали с подобна абсолютност. Макар че, всъщност, може да бъде доста забавно, но при едно задължително условие - да сте изрично почитатели на островния хумор.
Допълнително за това би спомогнало да сте любители на рокендрола или шейсетте - или да сте от онова време, което е още по-добър вариант. Защото именно около тях се завърта цялата история. По онова време, във Великобритания радиопрограмите не включват кой знае колко модерна музика, а и музика въобще, което в крайна сметка изкарва вечния бунтар у британеца на повърхността - насочен естествено срещу свръхконсервативните разбирания - а от там пътят до нелегалната плаваща радиостанция пътят е съвсем кратък.
Естествено, системата по никакъв начин не остава длъжна, и ситуацията сама по себе се усложнява неимоверно, принуждавайки малко шантавите, но пък и доста колоритни, а и хитри и решителни по свой собствен начин участници в начинанието да дадат най-доброто, на което са способни поне за продължителното му оцеляване. Като от друга страна, не бива да забравяме, че и те са хора - което може би не е толкова важно - но годината е 1966, музиката е рокендрол, а момичетата и алкохола са напълно естествено следствие.
Всъщност това е може би и един от основните проблеми - няколкото главни персонажа, няколкото съпътстващи такива, историите, терзанията на отделните, които малко или повече се преплитат и взаимодействат, и въобще въпреки общо забавните моменти, старанието да се опиташ поне малко да вникнеш, или дори просто да запомниш увеличаващите се подробности в един момент започва да се превръща в усилие. Британска или не, комедията все пак основно трябва да забавлява - и макар че, както неведнъж съм споделял, намирам малко по-голямата дълбочина за огромен плюс за всяка една, в един момент ситуацията на екрана може да стане дори затормозяваща. А понякога даже за сметка на комичния елемент, който леко глупее - или може би така изглежда на фона на странната му смесица с драма, и човек може и да не успее да се пренастрои достатъчно бързо.
Може би именно опитът на създателите на "Рок радио" хем да направят комичен филм, хем да пресъздадат онези времена, при това горе-долу акуратно към тогавашното положение на нещата, към настроенията и характера на островитяните, от шейсетте и до днес, и едновременно с това да изградят пълнокръвни персонажи със собствена история и персонални проблеми - като накрая вкарат всичко това в един общ калъп - им е изиграло лоша шега. Объркването настрана, но без да е скучна, основната история е твърде лесно предвидима - не че предполага да е безкрайно засукана, но англичаните определено могат и по-добре. И остава усещането, че всъщност чисто технически не е останало екранно време да се развие и тя.
Събирането на няколко големи имена накуп също изглежда по принцип позитивно, и до голяма степен е, тъй като именно тяхното присъствие прави лентата значително по-гледаема. От друга страна обаче, като че ли никой от тях не успява да се разкрие до край. Бил Найи, Филип Сеймур Хофман, Кенет Брана - това са актьори, които и сами по себе си са напълно способни да забавляват публиката, фокусират действието върху персонажите си, и тук в един момент просто започват да се бутат.
С две думи, противоречив филм. Финалната част определено е силна, но пък на фона на дължината това не е най-сериозният позитив - колкото и да е хубаво по принцип за една лента. Евентуално, ако покривате една или повече от препоръките, шансът да ви хареса се увеличава пропорционално, но имайте предвид, че и другият - да не се окаже точно това, което сте предполагали - също не е никак малък. И докато у него определено има какво да се види, всъщност може да бъде и разочароващ.
Буги, Елена, Краси, Гурко, Ники, Симеон, Стефан, Гергана и Стоян приветстваха колеги, приятели и фенове на галапремиерата, която бе своеобразна кулминация на оригиналната кампания, преобразила популярните диджеи в героите от бунтарската комедия с Филип Сиймур Хофман, Бил Най, Рис Айфънс, Ник Фрост и Кенет Брана.
"Рок радио" ще звучи само в кината от 5 юни, а ето и нашия фото репортаж.
След като бяха разпространени екстравагантни снимки от тайнствена фотосесия на радиоводещите на Z-Rock, рок радиото на България официално признава, че е „замесено” в радиопиратство!
Огромна рок вълна заля Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Дания, Финландия, Германия и Русия и сега се насочила към България! Създателят на „Нотинг Хил” и „Наистина любов” – Ричард Къртис ще ни впусне в шеметно пътуване из епохата на рока с един от най - оригиналните музикални филми на всички времена – „Рок радио”! Забавна история за група нелегелни диджеи - радиоводещи, пленили с бунтарска музика британските радиослушатели през 60-те, ще атакува и българската публика.
Компас в бурното рок море ще бъде Z-Rock! Звездите на радиото се превъплъщават в ролите на рок пирати и се смесват с филмовите герои, за да представят една ексклузивна визия за премиерата на филма „Рок радио” в България.
Идеята на официалния разпространител за страната - „Прооптики България” е провокирана от нестандартната промоция на филма в Русия и няколко други държави. Избира се рок радио, което се идентифицира като емблема на цяла генерация, така както британските радио пирати са опиянявали с музиката си и са се превърнали в своеобразен символ на едно цяло поколение. Изборът за България е категоричен - Z-Rock!
Очаквайте да видите заедно звездните рок пирати, които ще ви поканят за премиерата на „Рок радио” на 5 юни 2009!
През 1966 г. – най-добрата британска ера в поп музиката – радио BBC пуска само два часа рокендрол в седмицата. Но едно нелегално радио пуска любимата музика от открито море по 24 часа на ден. И 25 милиона души – повече от половината население на Британия – слуша пиратите всеки божи ден!
Скоро популярната пиратска станция привлича вниманието на министър Дорманди (Кенет Брана), който се заканва да накаже наглите закононарушители. Следва истинска морска буря, в която правителството на Нейно Величество се изправя срещу собствените си граждани!
Ако този свят ви се струва прекалено странен или непознат, не се тревожете, ваши екскурзоводи из бурните морета ще са звездите от най-слушаното рок радио у нас, Z-Rock.
Скоро ще видите Буги Барабата, Гурко, Елена Розберг и останалите звезди на Z-Rock както никога досега. Как? Ще разберете съвсем скоро. Дотогава ви предлагаме да разгледате ексклузивните снимки от тайнствената фотосесия, която се проведе преди броени дни.
Филип Сиймур Хофман, Бил Най, Рис Айфънс, Джема Атъртън, Ник Фрост – това е част от шарения екипаж на кораба, който представлява подвижна радиостанция, излъчваща незаконно, обожавана от феновете и мразена от властите.