Че: Партизанин (част 2)
14.09.2009, 02:39 | sivosten.com
от Иван Атанасов
Макар че Стивън Содерберг, в едно интервю, нееднозначно заяви, че "Аржентинецът" и "Партизанинът" са два напълно независими филма, и трябва да се гледа по този начин на тях, си мисля, че това беше по-скоро маркетингов трик.
Без него логичната реакция на зрителя би била да изчака излизането на втората лента и тогава да ги гледа наведнъж. Естествено, от чисто комерсиална гледна точка, това не е особено благоприятно. Поне от гледна точка на испаноезичната аудитория, която - няма какво да се лъжем - най-вероятно се явява и основна.
Вярно е, че на отделни сцени двата филма излязоха заедно, но това не изменя гореспоменатия факт. И така, въпреки желанието на самия режисьор, нека ги разгледаме като едно цяло в две части. А тъй като за първата вече си говорихме, да преминем направо към втората.
"Партизанинът" се явява по-малко военен филм, не в смисъл, че иде реч за политика или нещо от този сой, но няма чак такава наситеност и мащаб на баталните сцени. И съвсем резонно - докато заедно с Фидел, в Куба, революцията прилича доста на една малка по размер, но все пак война, то събитията в Боливия са си чиста партизанска такава. Която не предполага толкова кръв и директни бойни действия.
Въпреки това, втората лента също се характеризира с чертите, познати от "Аржентинецът", които го правят едно толкова приятно изживяване за любителя на качественото кино. Всъщност, дори не толкова кино, колкото оживяла на екрана история. Отново имаме великолепна игра от страна на Бенисио дел Торо, която именно тук достига своя апогей. В онези сцени на обръснатия, маскиран като възрастен човек Че, испанският актьор прави зашеметяващо изпълнение.
Поддържащият състав също върши повече от добра работа, без някой от тях да изпъква видимо над останалите. Вече споменахме, че събитията се пренасят от Куба към следващата голяма стъпка от жизнения път на Ернесто Гевара.
Реализмът и този път е на повече от високо ниво, зрителят буквално би могъл да се заблуди, че гледа едва ли не документални кадри - които всъщност не липсват, но не са основното.
Както и в предишния филм, сравненията са неизбежни, режисьор и сценарист не си позволяват да дават оценки - нито морални, нито политически - на дейността на аржентинския революционер. И може би това продължава да бъде най-ценното, защото ако си бяха позволили подобни, имайки предвид поляризиращата настроенията личност във фокуса на вниманието, биха отблъснали най-малко половината потенциална аудитория. А и в крайна сметка биха изкривили историята, по един или друг начин.
В заключение, можем да кажем, че след двете ленти, посветени на личността на Че, човек остава с приятното чувство, че най-сетне се е запознал с толкова популярния образ, изобразяван на фланелки, шапки, запалки и какво ли още не. За любителите на историята, пък, това е едно неповторимо изживяване, сравнимо единствено с качествено направените документални ленти. А пък онези, които обичат доброто кино, получават един наистина добър филм.
Още рецензии: • Дензъл Уошингтън и Тони Скот - за пореден път добра комбина • Извънредно специални пратеници • Професия жиголо • Не филийки, а едно пръстче уби „Гадните копилета“ • Заместничката • Гадни копилета ... още »
|