"Дървото на живота" и "Меланхолия" са големите победители в 46-тото издание на годишните награди на Американската общност на филмовите критици (The National Society of Film Critics), спечелвайки както най-много на брой отличия, така и най-значимите.
"Дървото на живота" донесе на Терънс Малик поредната награда за режисура, каквато му бе присъдена и от кино фестивала в Кан миналата пролет, както и от няколко от най-големите критически асоциации в САЩ (на Лос Анджелис, Чикаго и др.), а "Меланхолия" на датския филммейкър Ларс Фон Триер спечели в топ категорията за най-добър филм на годината.
Изпълнителите на главните роли в двата филма – Брад Пит, участващ още в хитовия "Кешбол", и Кирстен Дънст триумфираха с наградите за най-добро изпълнение в главна роля, а Джесика Частейн, която партнира на Пит в "Дървото на живота", но участва в още две ленти, издадени през 2011 г. - "Take Shelter" и "Южнячки", получи тази за най-добра поддържаща женска роля.
"Дървото на живота" спечели още една от наградите на The National Society of Film Critics – в категорията за най-добра кинематография, а освен него и "Меланхолия", с повече от една награди (за Най-добър сценарий и Най-добър чуждоезичен филм) се сдоби номинираната за "Златен глобус" драма "Раздялата", отличена с пет награди от миналогодишното Берлинаре, в това число "Златна мечка" за най-добър филм.
В категорията за документално кино победител стана "Cave of Forgotten Dreams" на Вернер Херцог, а в тази за експериментално кино - "Seeking the Monkey King" на Кен Джейкъбс.
Филмът „Дървото на живота” бе определен за най-добрият филм на 2011 г. Класацията бе направена от Сдружението на онлайн филмовите критици.
Филмът на Терънс Малик с участието на Брад Пит, Джесика Частейн и Шон Пен беше отличен със седем награди на церемонията. Отличията бяха за най-добър режисьор за Малик, най-добра поддържаща женска роля за Частейн и за най-добър оператор за Емануел Любецки.
Награда за най-добър сценарий получи филмът на Уди Алън "Полунощ в Париж". "Дама, поп, асо, шпионин" бе отличен за най-добър адаптиран сценарий. Най-добрият анимационен филм на годината е „Ранго”, а "Раздялата" беше определен за най-добър чуждоезичен филм.
С церемонията в Ню Йорк започна сезонът на филмовите награди, чиято кулминация са "Оскарите". "Дървото на живота" на Терънс Малик и "Новаци" на Майк Милс си поделиха наградата "Готам" за най-добър независим филм, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.
Отличието се печели от два филма за първи път в 21-годишната история на наградите "Готам".
Натали Портман, която е член на журито, обясни, че са били изправени пред изключителна дилема.
"Дървото на живота", който спечели "Златна палма" на кинофестивала в Кан, проследява историята на две момчета, отгледани от строг и взискателен баща (Брат Пит).
В "Новаци" млад мъж (Юън Макгрегър) се опитва да осмисли факта, че хомосексуалният му баща (Кристофър Плъмър) е тежко болен от рак.
Наградата за най-добър документален филм получи "По-добре този свят". Филмът е за двама приятели от детинство, обвинени, че са искали да поставят бомба на конгрес на републиканците.
Актрисата Фелисити Джоунс бе избрана за най-добър дебютант ("Луди от любов"), а Дий Рийс спечели отличието за режисьорски дебют.
Наградата на публиката получи "Приятелка" - филм за младеж със синдрома на Даун, който се влюбва в самотна майка с много проблеми.
Почетните награди получиха режисьорът Дейвид Кроненбърг, актьорът Гари Олдман, актрисата Чарлийз Терон и президентът на "Фокс Филм Ентъртейнмънт" Том Ротман.
Наградите "Готам" се присъждат от организацията "Independent Feature Project", основана през 1979 г. в подкрепа на независимото кино. Отличията често служат за ориентир кои независими продукции имат най-големи шансове да се включат в сезона на холивудските награди.
Миналогодишният носител на наградата "Готам" за най-добър филм "Зимен дар" получи четири номинации за "Оскар". Победителят от 2008 г. "Войната е опиат" спечели "Оскар" за най-добър филм.
Холивудската звезда е баща на шест деца, три от които осиновени, заедно с приятелката си Анджелина Джоли. И сега прави филмите си за тях: но не филми за деца, а ленти, с които да го запомнят. „Искам да прави роли и истории, с които да допринеса в киното, искам един ден да се гордеят с баща си."
Брад Пит става на 48 тази година и не беше толкова отдавна времето, когато се отнасяха с него като към декорация, просто поредното красиво момче, което изглежда добре на кон („Легенди за страстта") или в къса туника („Троя").
Но Пит е сериозен мъж на място, който заслужава уважение. Освен актьор, той е и иновативен продуцент в компанията си Plan B, активен участник и дарител в благотворителни кампании.
Актоьрът излиза от обвивката на главните мъжки роли и експериментира с малки роли в независими филми и странни комедии („Вавилон", „Изгори след прочитане", „Странният случай с Бенджамин Бътън"). „Бях на върха, сега съм свободен да експериментирам. Някои неща ще се получат, други - не", сподели той преди две години, когато промотираше филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета". Това не е резултат само от позицията му на родител; дори успехът вече не е това, което беше. Днес това е още по-вярно.
В „Дървото на живота" Брад Пит може да изглежда на реалната си възраст, което сигурно е освобождаващо. Той играе тексасец през 50-те години на 20 век., който „управлява" жена си и тримата си сина - суров, озлобен човек със строга войнишка прическа и тежка походка. Пит твърди, че спортува само ако ролята го изисква, а „за този филм просто ядях много и пиех много бира."
Семейната история е вплетена във философския проблем за далечността на Бога и неизвестните дълбини на вселената. До този момент Терънс Малик е направил само четири филма - „Опасни земи" и „Райски дни" през 70-те години, и след пауза от 20 години се появяват „Тънка червена линия" (1998) и „Новият свят" (2005). „Дървото на живота" спечели голямата награда на кинофестивала в Кан, но част от публиката го определи като непоносимо претенциозен.
Малик сигурно е кошмар за всеки продуцент. Филмите му не са комерсиални, но заснемането на всеки кадър продължава, докато той е удовлетворен. Редакцията на материала може да отнеме години. И въпреки това Брад Пит говори за Малик само с уважение.
„Тери е много смирен и сигурно би се притеснил, ако го нарекат учител. И все пак, когато отиваш на църква всяка неделя, се отделяш от всекидневното и се сблъскваш с по-важни неща. Същото е и, когато си с Тери. Той е невероятно симпатичен и интересен човек."
Брад Пит влиза в ролята на бащата след старта на самите снимки. „Първите няколко месеца бях продуцент, но след това един актьор се наложи да прекрати участието си заради семейна ситуация. Филмът беше в опасност и попитах Тери какво мисли, а той каза „Защо не?" Всъщност Терънс Малик избира за ролята Хийт Леджър, който почина през 2008 г., когато „Дървото на живота" е в пре-продукция.
Лентата е базирана на детството на Малик. Той израства в Тексас като втори от трима братя. Собственият му баща е труден характер, а майка му е тиха и набожна жена. Средният по възраст син във филма е най-проблемният от всички и с най-изявен бунтарски дух. Той прилича най-много на баща си.
Пит споделя че Малик не иска да покаже бащата като лош човек, а като резултат от безпокойството на своето време и място. „Това е един много тъжен мъж, който винаги е от губещата страна. Вярно е, че когато човек се чувства потиснат по този начин, той намира сила, като потиска други, в случая - децата си. Накрая, разбира се, той ужасно съжалява и се опитва да се реваншира."
Брад е отгледан като евангелистки баптист, но и преди е заявявал, че в университетските си години е бил противник на старата, традиционна религия. „Дървото на живота" безспорно е религиозен филм, но деня след премиерата му в Кан Брад Пит споделя, че режисьорът го е накарал да погледне на нещата по друг начин. Това е и отражение на години, които има зад гърба си.
„Гледам на филма като изследване на непостоянното в живота. Ние се опитваме да намерим утеха в религията, да се омиротворим вътрешно, да получим някакъв вид обяснение. Но красотата на непознатото може би се крие именно в неговата неизвестност".
Отличеният със „Златна палма” филм на Терънс Малик „Дървото на живота” сблъска на екран двама от най-талантливите актьори в Холивуд днес – Шон Пен и Брад Пит.
Ако проследим кариерата на двамата ще се убедим, че Шон Пен определено е предпочитаният от критиците актьор с 2 награди „Оскар” и още няколко статуетки от престижни кинофестивали, за разлика от Брад Пит, който има само 2 номинации за „Оскар” и купа „Волпи” от фестивала във Венеция. Но що се отнася до зрителския интерес, филмите с Брад Пит са донесли многократно повече приходи на своите продуценти от тези с участието на Шон Пен. При справка със световния бокс офис откриваме, че Пит има цели 5 заглавия сред първите 200 - „Троя”, „Бандата на Оушън”, „Мистър и мисис Смит”, „Бандата на Оушън 2” и „Седем”, докато Шон Пен няма нито един филм с негово участие сред най-печелившите ленти.
Деца: 6 от връзката с Анджелина Джоли, от които 3 осиновени –Мадокс, Захара и Пакс, дъщеря Шайло /2007г./, близнаците Нокс и Вивиен /2008г./ Известни партньорки: Гуинет Полтроу, Джулиет Луис
"Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки." - Йордан Радичков
Тези думи на големия български писател завинаги ще останат една от най-точните дефиниции за човека като цяло, отразявайки по безупречен начин нашата същност. Добре е да ги припомняме във времена на нарастваща неграмотност и намаляваща потребност от книжнина, за да не забравяме приноса на един от собствените си литературни гении за световното културно наследство.
Думите на Радичков с право биха намерили място в откриващите надписи към пресния носител на Златна палма от фестивала в Кан „Дървото на живота”, защото филмът разглежда именно човека като цяло и през призмата на едно американско семейство ни показва както любовта, която ни води на този свят, така и недостатъците, които ни отдалечават от чистата й форма всеки един ден по пътя към края на земния си път.
Още в началото трябва да подчертаем, че „Дървото на живота” не е филм в традиционния смисъл на думата. „Дървото на живота” е послание за състоянието на човешката раса от момента на нейното зараждане до ден днешен, и за поколения напред, до евентуалния край на света какъвто го познаваме. Защото независимо от неспирната еволюция, технологичния прогрес, световни войни, скок в космически проучвания, културни революции и абсолютно всичко останало, за което се сетите, в основата на оцеляването ни като осъзнат и най-висш биологичен вид на планетата е любовта, която ни сближава, сплотява в семейства, кара ни да протегнем ръка и да докоснем друго човешко същество, за да продължим кръговрата на живота.
Енигматичният режисьор Терънс Малик избира да нарисува своето филмово платно като контраст между интимната история на едно семейство, преминаващо през трудностите на живота, и сътворението на света, което е предадено по начин, достоен за голям екран и магията на седмото изкуство. Самото начало на историята ни сблъсква със смъртта, която е единствено необратима на този свят, за да се разгърне впоследствие пред очите ни една картина на нарастващо отчуждение и всепоглъщаща студенина, които все повече хора твърде късно си дават сметка са във вреда на всички ни и този, който до един момент се мисли за победител, в следващия се оказва горчиво загубил най-ценното – красотата и любовта в живота.
„Дървото на живота”пристига в България в момент, в който официално изнесени данни сочат, че за последните няколко години в страната ни има 673 успешни опита за самоубийства. А опитите като цяло са 1600. Тази цифра идва внезапно и стряскащо, защото за разлика от традиционната статистика за войната по пътищата, то новини за самоубийства като че ли ни биват спестени в ежедневния информационен поток. В този момент трябва да се замислим каква част от тези посегателства върху собствения живот са резултат от липсата на разбирателство, липсата на любов и липсата на една-единствена протегната ръка, която може да те извади от най-тъмната дупка на житейския друм. И не са ли много повече тези деца, които лишени от нужното внимание и любов, израстват като объркани човешки същества, които хаосът в мислите и емоциите им ги тласка към крайности и безпричинна агресия. А възрастните, вместо да им осветяват правилната посока, често сами я губят, а с нея и своята същност, и започват да се идентифицират със своята работа и неодушевените си материални притежания. Добре е, че филми като „Дървото на живота” ни припомнят, че красотата е около и вътре в нас и не трябва да се оставяме да загубим всичко останало, за да осъзнаем, че сме загубили доверието и любовта на ближните си, за които единствено трябва да се борим най-пламенно. „Дървото на живота” същевременно ни обръща внимание, че не винаги добрите хора получават любовта, която заслужават и не винаги те надживяват останалите, които нарушават човешкия мир и хармония със заобикалящата ни вселена. И въпреки това истински добрият човек никога не би изменил на себе си, дори и да вижда, че съдбата е несправедлива.
„Дървото на живота” отделя огромно внимание върху връзката между човека и Бог, поставяйки централните персонажи в ситуация на постоянно допитване до неведомата сила, сътворила света и нас според християнската религия. Ясно е желанието на Малик да покаже нашата незначителност на фона протичащите във вселената от хилядолетия процеси и да изтъкне колко дребнави са и най-големите ни пориви към мимолетно земно самоизтъкване, но постоянно натрапваното присъствие на Бог във филмовия разказ може да дойде в повече на тези зрители, които не са много или изобщо религиозни. Творческата идея можеше да бъде реализирана и без изобщо да бъде вкарвано божествено присъствие в разказа. Чудесната визуализация на сътворението на света и последвалите еволюционни процеси, придружена с композициите на Александър Деспла, е повече от въздействаща комбинация, която сама по себе си може да накара всеки нормален човек да си направи равносметка на собствения живот и да опита да внесе необходимите промени преди да е изчезнал като прашинка, носена от вятъра на вечността.
За съжаление мащабните идеи на Малик отново са приели прекалено дълга и мудно разгръщаща се форма, която има опасност да загуби голяма част от зрителите си някъде по пътя към финалните надписи и собствената равносметка. Всеки творец разбира се е свободен да се изразява по единствения начин, който счита за близък до сърцето му, но Малик твори твърде лирично и абстрактно за възприятията на съвременния човек и рискува „Дървото на живота” да се превърне в поредната му творба, която е гледана от тесен кръг елитарна и профилирана публика.
Включването на звезда от ранга на Брад Пит в главната роля е очевиден опит за популяризиране на продукцията, която иначе едва ли щеше да получи вниманието, което медиите й отделят в настоящия момент. Пит отдавна вече не е просто хубавото момче на Холивуд и за пореден път се доказва като един от най-добрите актьори в света, изграждайки противоречивия образ на баща, разкъсван между собствената си гордост и суета и желанието да бъде обичан и почитан от трите си деца. И въпреки това ролята му в „Дървото на живота” е далеч от най-запомнящите се екранни образи на актьора, който има опит с участието във филми, които разсъждават върху смисъла на живота и ни показват колко преходно е всичко, за да отделяме прекалено внимание на незначителното, докато истински важното ни подминава. Най-пресният такъв пример е „Странният случай с Бенджамин Бътън”, който е с цели 30 минути по-дълъг от настоящата премиера, но въпреки това успява да разкаже по изключително увлекателен начин една история за силата на човешкия дух, която може да ни изведе извън физическите рамки на собственото ни тяло и да ни покаже, че често магията на живота остава скрита за мнозина, които не знаят как да я намерят. А щастливците, които не спират да търсят, да се удивляват и да обичат истински никога не биха могли да остареят, защото духът им остава млад дори и в смъртта.
Добавянето на името на Шон Пен към екипа на филма е също чисто маркетингов трик, тъй като незаслужено титуловащият се като двукратен носител на Оскар актьор има нищожно екранно време в сюжетна линия, която само допълнително утежнява възприемането на историята.
Интересно е как продуцентите на филма не са сграбчили възможността да представят дългите сцени със сътворението на света в така модния 3D формат, който обещава да не подмине дори класики като „Великият Гетсби.” Визията би била подходяща дори за огромния Imax екран и е някакси осакатена при показ на нормален такъв. Дори сцените от живота на едно обикновено семейство, заснети от брилянтния както винаги Еманюел Любецки („Слийпи Холоу”, „Децата на хората”) биха изглеждали по-впечатляващи на по-голям екран заради заряда, който филма носи.
Въпреки всички възможни недостатъци „Дървото на живота” си остава амбициозно начинание без аналог в седмичната програма на мултиплексите, които ни заливат основно с повърхностни забавления, предназначени за консумация с пуканки и кола. Забележително е, че филмът излиза едновременно и в България заедно със световната си премиера и то на повече екрани отколкото в САЩ (колкото и невероятно да звучи това). Хубаво е когато родните киноразпространители проявяват желание да рискуват със закупуването на подобен род продукции, защото в противен случай ще останем съвсем без възможност да стимулираме мозъчните си гънки. Друг въпрос е колко хора с подобни потребности са останали в родната ни България и колко от тях могат да си позволят удоволствието от посещение на кинопрожекция. Време е държавата да осъзнае, че дори да си отразял клона, на който седиш, никога не е твърде късно да посадиш ново дърво, което да хвърля сянката си в бъдещето на идните поколения. Защото културата е истинското мерило за величието на един народ и универсално средство за комуникация, което не трябва да губим въпреки тежката политическа и икономическа ситуация в страната.
А всички ние като хора, ако трябва да запомним само с едно нещо „Дървото на живота”, то е призива за любов – любов към близките, любов към планетата, на която живеем и любов към самите себе си. Защото само този, който е обичал искрено и силно, може да заяви, че е живял истински.
"Дървото на живота" със "Златната палма" в Кан 23.05.2011, 12:03 | синефиш.бг
"Златната палма" на 64-тия кинофестивал в Кан бе присъдена тази вечер на филма "Дървото на живота" на американеца Терънс Малик, епична семейна драма със звездите Брад Пит и Шон Пен, докато наградите за най-добра актриса и най-добър актьор спечелиха американката Кирстън Дънст и французинът Жан Дюжарден за ролите си във филмите "Меланхолия" на Ларс фон Триер и "Артистът", римейк на на ням чернобял филм от 20-те години.
Церемонията за връчването на наградите започна с бурни аплодисменти за председателя на журито Робърт де Ниро и с още по-бурен смях, когато американският актьор, който говореше на твърде колеблив френски, примесвайки го с английски думи, сбърка "шампиньон" (гъби) с "компаньон" (приятели) по адрес на колегите си от журито, предаде АФП.
Вместо Терънс Талик "Златната палма" бе връчена на един от продуцентите на филма, който заяви, че е много трудно човек да замества един гигант и обясни, че режисьорът е пословично известен с дискретността и стеснителността си.
Наградата на журито, връчено от актрисата Киара Мастрояни, получи младата френска режисьорка и актриса Майвен за филма "Polisse". Тя благодари на екипа си и на полицаите от Бригадата за защита на малолетните, за чието ежедневие разказва филмът, задето са я допуснали сред тях и са й позволили да наблюдава човешкото нещастие.
Турският филм "Имало едно време в Анадола" на Нури Билге Джейлан и "Момчето с велосипеда" на братята белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден си поделиха Голямата награда.
Наградата за режисура бе присъдена на датския режисьор Николас Виндинг Рефн за трилъра Drive, а наградата за най-добър сценарий, на филма "Бележка под линия" (Footnote) на израелския режисьор Йозеф Седар.
"Златна камера" за най-добър първи филм бе връчен на "Акациите" на аржентинския режисьор Пабло Джорджели, а като най-добър късометражен филм бе отличен "Крос" на украинската режисьорка Марина Врода. БТА
Харесван или не, филмът, в който главните роли изпълняват Брад Пит, Шон Пен и Джесика Частейн, беше темата на деня след сутрешната прожекция преди официалната премиера.
Верен на себе си, Терънс Малик пропусна пресконференцията след прожекцията и остави Брад Пит, Джесика Частейн и продуцентите да отговарят на въпросите на журналистите.
Малик представя дълбоко личната драма в епичен стил с импресионистични диалози и образи - от мащабни космически картини през ерата на динозаврите до нежни семейни преживявания.
Брад Пит играе любещ, но понякога груб и строг баща, а Шон Пен - пораснал син, който размишлява за хората и преживяванията, които са го оформили. Организаторите на кинофестивала в Кан се надяваха да го покажат преди една година, но той не беше готов навреме. БТА ... още »