Информаторът
22.12.2009, 10:40 | sivosten.com
от Иван Атанасов
Ако някой си търси комедия, на която човек спокойно може да заспи от скука, то надали може да се намери по-добър избор от "Информаторът". Друг е въпросът, че ако тръстовите споразумения, уговарянето на цени за покупко-продажба, разследвания и т.н. ви привличат и искате да видите всичко това в една малко по-иронична среда, гарнирани с няколко корпоративни лафа, които наистина се класират като забавни, но само, ако сте работили в директорския кабинет поне пет години, то определено тази лента ще покрие всички ваши изисквания.
Фабулата на филма на режисьора Стивън Содърбърг всъщност е точно това – абсурдното поведение на един наистина голям американски информатор, който предава компанията си. И негативите наистина се крият в неразбираемия на места хумор, леко скучната тематика и липсата на вътрешна логика в действията на главния герой. Наистина лентата дава едно обяснение за последното, но в крайна сметка психическо заболяване би вървяло само ако цялата поредица от неадекватни завои беше смешна до напикаване, но когато хумористичния ефект изглежда да се търси повече на интелектуално ниво, някак си това не върви.
Измежду негативите можем да добавим и изключително дразнещия глас на разказвача, който ни засипва с напълно излишни факти. Същия не допринася с нищо за цялостното изживяване и може би ако липсваше в някои моменти можеше наистина да се засмеем. Например на пластиката на Мат Деймън, който излиза от кабинета си с една причудлива походка, съпроводен от наистина въздействащ позитивно музикален фон. Но не би.
Тук, може би, покрай номинациите за "Златен глобус", човек би се запитал – тогава как "Информаторът" се класира даже не за една, а за две? Отговорът е доволно прост – явно са гледали актьорската игра и слушали музиката, които мимоходом споменахме. Тъй че да погледнем отвъд иначе скучния сюжет и несмешната комедия и да се впуснем в света на музиката. Спомняте ли си онези великолепни оркестрации на филмите например на Луи дьо Финес, Норман Уисдъм и т.н. Когато музиката допълваше комедийния ефект с игриви мелодии. Е тук разликата е, че по-скоро ни напомнят, че всъщност гледаме комедия, отколкото да я допълват, но затова пък успяват да го направят по един наистина удивителен начин.
Трябва да се отбележи и играта на Мат Деймън, неслучайно номиниран за в категорията мъжка роля в комедия, и Скот Бакула, които наистина изнасят едно добро представление и успяват да направят посредствения филм гледаем, дори може би в позитивния смисъл на думата. Първият като че ли наистина цъфти, когато иде реч за криминална история със замесени злоупотреби, агенти и т.н. Всеки път, когато бъде поставен в такава обстановка, играта му се извисява на съвсем друго равнище. И го поддържа – филм след филм, Мат Деймън просто успява да затвърди до степен на фанатизъм мнението ми, че ако бях режисьор и правех филм, който има допирни точки със закона, първия актьор за който бих се замислил би бил именно той.
Бакула пък както обикновено е изключително стабилен, като, без да блести успява да си свърши работата по великолепен начин. Ако трябва да сме честни като че ли е роден, за да блестят другите около него. Дори в сериалите, в които е играл, при това централна роля, винаги човек остава с усещането, че играе поддържаща такава. Странно, но факт, човек рядко може да има забележки към него, но и не чак толкова често има за какво да го похвали. В случая обаче се справя над средното си ниво. Може би, защото е в роля, която му отива.
В заключение само можем да кажем, че въпреки всички забележки, лентата все пак заслужава едно око. Наистина хуморът е прекалено малко, но на места има добри попадения. Жалко е само, че са прекалено случайни – нещо като неизбежния процент неточни попадения при артилерийския обстрел, но в случая с обратен знак – точни такива. А пък ако човек успее да се абстрахира от негативите, позитивите наистина си заслужават.
Още рецензии: • „Аватар” – филм от 21 век • Сблъсък на нации в новия филм на Лукас Мудисон • „Морфин” - доза натурализъм от Балабанов • На гости на зелената 51 планета • Планета 51 • Жестоката действителност – кръв, татуси и групировки
... още »
|
"Облачно, с кюфтета" на първо място в американския бокс офис
23.09.2009, 10:50 | avtora.com
Семейната комедия "Облачно, с кюфтета" оглави американския бокс офис веднага след излизането си на голям екран.
Анимационната 3D продукция на Sony Pictures зае лидерското място в подреждането с приходи от 30 милиона долара. Филмът, базиран на едноименната детска книжка на Джуди и Рон Барет от 1978 година, разказва за остров, върху който се сипят вредни за здравето на децата храни.
На второ място, с прихози от 10.5 милиона долара, се класира лентата на режисьора Стивън Содърбърг - "The Informant". Главната роля във филма е поверена на Мат Деймън.
Лидерът от миналата седмица - комедията "I Can Do Bad All by Myself", на режисьора Тайлър Пери, зае третата позиция в американския бокс офис, с приходи за уикенда от 10 милиона долара.
В челната петица на най-гледаните филми в Северна Америка влязоха филмаът с Дженифър Анистън - "Любовта се случва" и най-новият хит на холивудския секссимвол Мегън Фокс - "Jennifer's Body", заели съответно четвърто и пето място.
Бокс офис класация на Северна Америка за периода 18 септември - 20 септември: Заглавие / Уикенд / Общо 1 Cloudy with a Chance of Meatballs - $30.3M/$30.3M 2 The Informant! - $10.5M/$10.5M 3 I Can Do Bad All by Myself - $9.88M/$37.7M 4 Love Happens - $8.06M/$8.06M 5 Jennifer's Body - $6.87M/$6.87M 6 9 - $5.56M/$22.9M 7 Inglourious Basterds - $3.82M/$110M 8 All About Steve - $3.37M/$26.7M 9 Sorority Row - $2.5M/$8.88M 10 The Final Destination - $2.39M/$62.4M
Още новини: • "Позор" представя "Кумб Мела: Песента на реката" • Тарантино е Бог! • Започна кинофестивалът в Сан Себастиан • Шон Конъри в новия филм за Индиана Джоунс • Ясни са първите носители на Оскар за тази година ... още »
|