На жените с любов 01.05.2009, 01:40 | синефиш.бг
Женските филми са особена порода филми. Те са много любими на жените, а мъжете задължително ги избягват. След премиерата на пълнометражния „Сексът и градът” миналата година през май, дамите чувстват съвсем основателен глад на дамски сълзи, сплетни, драми и любови.
Пролетта отново дойде, а с нея и новият женски филм! Той е със семплото заглавие „Жените” и е направен от жена, което е доказателство за високото ниво на естроген, което струи от лентата. В главните роли са доказали се актриси като Анет Бенинг, Мег Райън, Джейда Пинкет Смит, Ева Мендес, Бет Мидлър, Кансид Берген и др.
„Жените” е колкото далеч от нас, толкова и близо. Явно защото независимо от размера на банковата сметка, броя на децата и сексуалната ни ориентация, жените сме еднакви. Навсякъде има приятелство, предателство, лични интереси и разбити сърца. Очарователните дами се справят блестящо с превъплъщаването в характерите на героините си. Всяка една прилепва към образа си като скъпо бельо, което й стои сякаш е шито за нея.
Най-впечатляващи са изпълненията на двете гранд дами Анет Бенинг и Мег Райън. Анет играе редакторката Силви и сякаш дълго е репетирала как точно да си държи телефона и да гледа към Таня (Деби Мейзър), все е едно тя е кашон от улицата. Мег Райън, която се бе поизгубила в посредствени роли („Новото гадже на мама”(2008), тук блести с невероятно присъствие – същото, с което ни спечели с комедиите си през 90-те. Героинята й Мери й се налага да се промени в много неща, което прави ролята й по-трудна.
„Жените” поглежда към повечето неща, които вълнуват всички жени - приятелството, децата, шопингът, работата, собственото удовлетворение, вслушването или „не” в съветите на мама и т.н.
Едва ли ще има дама, на която да й e скучен този филм. Пък и ние притежаваме уникалната способност да извличаме изводи от всяка история, независимо дали е споделена на екрана или на срещата на живо в събота следобед. Така се оглеждаме в проблемите на приятелките си и ставаме по-внимателни. Така, че филми като „Жените” определено ни харесват защото си взимаме някоя полезност, която може да употребим при възможност.
В този филм всичко е сбъркано. Наистина е трудно да се направи римейк на класическа лента, при това брилянтна такава, но в конкретния случай става дума не само за лош опит, а за нещо, което изобщо не се вписва в никакви представи за кино. Всъщност дори фокусът е толкова изместен от оригинала, върху който сценарият е донякъде базиран, че можем да разглеждаме последната трактовка на тема "Жените" като отделен филм.
В такъв случай човек няма как да не се зачуди откъде да започне. Особено при положение, че дори по отношение на грим и прически нещо се е объркало и имаме образи на кокошки-носачки вместо жени в не една и две сцени. Но силно подозирам, че все пак първата грешна стъпка е при сценария. Да се фокусираш върху жените, при положение, че правиш римейк на филм, който третира по-скоро клюката и мълвата, е самоубийствено. Обаче когато на всичкото отгоре направиш бледо копие на "Сексът и града" вече е жалко.
Още повече, че сценарият като цяло е изкуствен, насилен и абсолютно нереален. В лошия смисъл на думата. А абсурдните сцени просто се редят една след друга. Човек може да остане с впечатление, че няма дори една, която да не се вписва в подобна категория. И на всичкото отгоре режисьор и сценарист на лентата е жена. Няма как да не си зададем въпроса - абе да не е някоя от онези мъжкарани, която се движи изцяло в мъжка компания. Защото слабият пол няма нищо общо с нейната представа. Ама нищо.
Следва кастът. Мег Райън не си промени вида за последните поне десет години, откакто я гледаме на екран. Което е плюс в определени случаи, но не и когато я насадиш на пачи... в главната роля, играна преди десетки години от Джоан Крауфорд.
При това точно в онази лента, с която ще се запомни - ако не като най-добрия изграден от нея образ, то поне като един от най-добрите. И тъй, присъствието на Мег е наистина озадачаващо.
Минавайки нататък бихме могли да продължим, че като цяло героите изглеждат толкова плоски, че зрителят може да се пързаля по тях. Никакво развитие, пълно до абсолютизъм клише, и стереотип от най-висша проба. Това са образите, с които се сблъскваме на екрана.
Изобщо нямам никаква представа дали си заслужава да продължавам, затова ще мина към заключението. А то като цяло би звучало така - музиката в стил класическа холивудска лента от зората на киното прави "Жените" наистина подходящ да го гледате с гръб. Иначе просто не си заслужава. Можете да си умъртвите някой друг неврон и с алкохол.
Пролетта отново дойде, а с нея и новият женски филм! Той е със семплото заглавие „
Най-впечатляващи са изпълненията на двете гранд дами Анет Бенинг и 
Едва ли ще има дама, на която да й e скучен този филм. Пък и ние притежаваме уникалната способност да извличаме изводи от всяка история, независимо дали е споделена на екрана или на срещата на живо в събота следобед. Така се оглеждаме в проблемите на приятелките си и ставаме по-внимателни. Така, че филми като „Жените” определено ни харесват защото си взимаме някоя полезност, която може да употребим при възможност.
