"Представи си, че скачаш. Нима съм обречен да не искам да скоча? За да преодолея тази обреченост трябва да скоча. И скочих. Падането е свято нещо."
С този пример от детството, когато скача от балкон, три години след похищението на красивата, рембрандова Саския (актрисата в "Рембранд" играе със същото име) похитителят обяснява анормалното си поведение на любовника й, Рекс Хофман - другата заличена от него душа.
The Vanishing, (198 е потресаващ, обезкръвяващ хорор с хладна, аскетична камера, диаболична музика и липса на какъвто и да бил опит за "очовечаване" или смекчаващи/ обясняващи злото обстоятелства.
George Sluizer не губи време в търсене на граница между привързаност и обсесия, а откровенно пита, не е ли социопатът този, който е най-близо до разбирането на човешките мании?
За съжаление римейкът от 1993 с Джеф Бриджес транслира гениалната новела на Тим Краббе на твърд "американски" и освен името на режисьора, нищо друго не е спасено от оригинала.

anton terziev
http://urbanyogazanachinaeshti.blogspot. com/