Не мога да не напиша това, което ще напиша. Днес покушиха детството ми за пореден път. Пак Дисни. Връщам се от киното, където гледах нескопосаната екранизация на "Аладин на Дисни" под кичозната режисура на Гай Ричи. Както и хомофобския български дублаж, за който ще пиша накрая.

Най-хубавото нещо във филма е историята за това какво случва с джина след края на същинската история, макар че бих й сложил още подправка, като остана достоверен на анимационния оригинал и не отнема магическите сили на джина въпреки освобождаването му от лампата. В крайна сметка от Дисни така или иначе са се погрижили да си оставят вратата отворена за продължение, с експлицитните закани на Джафар, докато бива погълнат от своята лампа, че няма да забрави какво му е причинил Аладин. Защо тогава и джинът да не запази силите си!?

Извън това всичко беше боза и студена вода. Иконичните моменти, които се надявах да видя пресъздадени с нужното внимание и уважение, бяха сдъвкани и сбити помежду другото, за сметка на измененията в сценария, които Дисни задължително прави за всяка игрална екранизация по своя класическа лента. В анимационния оригинал се запознаваме с разказвача в звездна и знойна нощ в Аграба, която още от самото начало създава приказна атмосфера. Тук се лангуркаме на някаква гемия в морето и приказката започва помежду другото. Преди да сме мигнали още виждаме пещерата на чудесата, която хич не е скрита. Напълно отсъства приказният момент с отварянето й из дюните, което да й придаде допълнителна мистичност. Вмъкването на обикновения уличен крадец Аладин в двореца в първата третина на филма, въпреки стражите, е меко казано нелепо и отваря въпроса защо досега не се е промъквал да краде от там!? Щом е толкова робинхудски настроен, защо краде от търговците на пазара, а не от овластения елит, който се къпе в разкош в двореца!?

Не мога да подмина безумието, което представлява Уил Смит като джина и джинът сам по себе си. Харесвам Смит, но не. Не благодаря. Рап частта в "Приятел като мен" — песента, която ни представя джина — е смъртен грях. Уил Смит играе себе си и за съжаление не се припокрива с това, което човек би могъл да оприличи на постигнатото от аниматорите на Дисни и Робин Уилямс. Джим Кери, като реминисценция на "Маската", би бил по-близо до онзи образ, отколкото Уил Смит. До последно се надявах, че компютърно генерираното извращение от трейлъра ще разцъфне в приятна изненада. Напразно.

Изпълнението на "Един нов свят" си беше боза, напълно пресушена от интимността и романтиката на оригинала. Видеоклипът на Пийбо Брайсън и Реджина Бел (https://www.youtube.com/watch?v=PmvT7B3 u7II) е по-романтичен и близък до онзи дух, отколкото тази боза на Ричи. И тъй като заговорихме за саундтрак... новата песен на Жасмин. О, боже.... Броя до десет, за да съм спокоен, пишейки за това недоразумение. Ако "Аладин на Дисни" сам по себе си е чудесен, и ако въпросната песен "Speechless" е сама по себе си чудесна, двете в съчетание са като шампанско с кисело зеле. Хубава песен е написал Алан Менкен и му вярвам, че и той си я харесва, но представянето й, за което виня Гай Ричи, е просто бутафорно и наивно. Песента трябва да засили драмата на Жасмин, която е принудена да се омъжи, защото жена не може да наследи престола. Отлично и правилно Дисни са премахнали религиозни референции към причините и вместо това посочват "традициите" като такава, но песента е инфантилна като текст. Отсъствието на Тим Райс крещи в ума на слушателя, а Ричи маже отгоре. Второто изпълнение на песента в последната третина на филма кара Жасмин, в един драматичен момент, да избухне в песен със стилистиката и визията на латино боза от Енрике Иглесиас минус жълтия филтър на камерата. За момент се запитах дали не са превключили на телевизия "Планета", но после се замислих, че напоследък там правят по-качествени неща от това, което виждам.

И накрая — дублажът. Умишлено отидох да чуя българския синхронен дублаж на филма, тъй като още в трейлъра Дисни ни показаха гей-тематична шега, която полюбопитствах как е била преведена (https://youtu.be/foyufD52aog?t=71). И открих. Много просто — заличена е. Когато идва време за първото желание на Аладин след като се измъква от Пещерата на чудесата, в английския диалог той казва на джина "Can you make me a prince" — непреводима двусмислица, която може да се преведе или като "Можеш ли да ме направиш принц", или като "Можеш ли да ми направиш принц", но не и като нещо, което да оставя неяснота кое от двете се казва, както в английския. Дотук добре. В отговор джинът правилно отбелязва, че има неяснота в така формулираното желание, защото може да се разбере като искане от Аладин да му бъде направен принц. И за демонстрация джинът създава далеч на заден план принц, който се провиква към Аладин — и тук идва втората, съвсем гей-тематична шега — "Искаш ли да видиш двореца ми". Шегата е симпатична и би станала понятна само на възрастните в киносалона. Въпреки това от Форум Филм България са намерили за нужно за променят репликата на принца-мираж с друга, която не запомних, но беше някакво оплакване, като например, че не знаел къде му е дворецът или нещо подобно. За мен това си е де факто цензура, при това откровено хомофобска. Филмът показва разнополова интимност, а анимациите на Дисни и Пиксар от десетилетия съдържат закачки към възрастната аудитория. Решението да се премахне точно гей-тематичната шега от филма мирише на гнило.

За капак на това отгоре смесването на звука е трагично. Не стига, че българските актьори не артикулират много ясно, особено когато пеят, но и какво казват или изпяват не се чува през половината време, защото е заглушено от фоновите шумове или музиката. И този проблем не е от вчера. Това е пореден филм, жертва на озадачаващо некадърното смесване на българския синхронен дублаж през последните две десетилетия.

И така. Супер масивната черна дупка, в която Дисни се превръща, за съжаление не крие нищо твърде качествено. Разочарованието ми е голямо. Честно казано, нито за момент не се почувствах пренесен в ОНАЗИ Аграба от преди.... майчице, 27 години! O_o