Има режисьори, които правят всичко възможно да си навлекат гнева на патриотично настроените американци. И го правят с хъс, умение и доста добро чувство за кино. Пол Хагис („Сблъсъци”) е един от тях.
Когато Ханк Диърфийлд, пенсионер от военната полиция научава, че синът му Майк е обявен за дезертьор, той отива в поделението му в Ню Мексико, за да го открие и сам да го върне към дълга. Оказва се, че Майк не е предупредил родителите си, че се е прибрал от Ирак в отпуск. И това далеч не е единственото, което те не знаят за него...
Войната в Ирак е далеч от своя край и Холивуд едва започва да свиква с новата колективна травма на американското съзнание. Без съмнение ще е нужно още доста време преди да се появят големите филмови драми, разнищващи различни гледни точки от конфликта, но първите опити по темата вече покълнаха и заключенията на тези филми не са никак окуражаващи, що се отнася до осъзнаването на размерите на душевните поражения.
Интригата в „Долината на Давид и Голиат” се развива далече от фронта в Близкия Изток, в ежедневието на американска база. Посланието, което режисьорът Пол Хагис ни отправя, е че синовете на една горда нация се завръщат у дома като чудовища, лишени завинаги от хуманността на обикновения човешки индивид. Издирването на изчезналото момче „оживява” целия разказ и самият акт на разследването сякаш помага на бащата да се пребори със собствените си демони. Ритъмът е безукурен за този тип филми и дори да ви се струва, че привидно нищо не се случва, действието неумолимо напредва към разобличителния финал.
Без съмнение най-големия коз на лентата е вълнуващото превъплъщение на Томи Лий Джоунс, а сдържаната игра на Чарлийз Терън е достойно попълнение към „отборната игра”. Филмът може да ви подразни,... но само ако сте американски възпитаник.
