Родриго Прието е роден в Мексико сити с баща мексиканец и майка американка. Прието изучава операторско майсторство в Мексико, но понастоящем живее с жена си и двете си деца в Лос Анджелис.
Прието започва кариерата си на 22 години с работа по телевизионни реклами и прави дебюта си в игралното кино с Un Instante Para Morir през 1992. Изгражда си репутация на изключително педантичен оператор, който внимава и за най-малкия детайл, с филми като Sobrenatural (награден с мексиканската награда Ариел през 1996) и Un Embrujo на Карлос Карера, който печели награда за най-добра операторска работа от фестивала в Сан Себастиан, както и награда Ариел.
Amores Peros на Алехандро Гонзалес Иняриту му носи по-широко признание през 2000 година. Филмът носи на Прието нова награда Ариел, а също и награда „Златна жаба” от международния фестивал по кинематография в Полша.
Следващите проекти на оператора включват „Фрида” на Джули Теймор, „Осмата миля” на Къртис Хенсън, „25-ят час” на Майк Лий и „21 грама” на Алехандро Гонзалес Иняриту. През 2003 Прието пътува с Оливър Стоун до Куба, за да заснеме документален филм за Фидел Кастро. Двамата продължават съвместната си работа с още един документален филм за Близкоизточния конфликт между Израел и Палестина. Историческият епос „Александър” с Колин Фарел е първия им съвместен игрален филм, за който Прието е удостоен със „Сребърна жаба” от фестивала в Полша.
За работата си по „Планината Броукбек” Прието е номиниран за Оскар, BAFTA и от Американското общество на операторите. Филмовите критици от Флорида и Чикаго провъзгласяват Прието за най-добър оператор за същия филм.
През 2006 Прието и Иняриту работят за пореден път заедно по „Вавилон”, за който операторът получава нова номинация BAFTA. Следва пътуване до Хонг Конг и Шанхай и работа по „Lust, Caution” на Анг Лий, за който печели награда Golden Osella за Най-добър оператор от фестивала във Венеция. „Правилата на играта” на Кевин Макдоналд и „Прекършени прегръдки” на Педро Алмодовар са следващите проекти на Прието.
Сред последните му филми се нареждат „Бютифул” на Иняриту и „Уолстрийт 2: Парите никога не спят” на Оливър Стоун.