Зорница София, родена на 22 юли (лъв с асцендент овен) като Зорница Попганчева до 7 клас изкарва най-обикновено образование, съчетано с извънкласни занимания в дисциплините пиано, солфеж, английски, класически балет, плуване, ски, хандбал, така че «да не й остава време за глупости». След 7 клас рязко открива свободата на бунта - приета е, и сътветно изключена, от 2 средни специални художествени училища. Между тях, на 16 год, със семейството си преживява катастрофа, при която загубва баща си, след което рязко открива мизерията на 89-та и 90-та, научава се да краде за да яде, сблъсква се с класическите неща, от които родителите искат да предпазват децата си, избягва от психодиспансер и завършва средно образование на косъм, като частна ученичка, специалност «дизайн на детски играчки и кукли».
Приета е подобна специалност в Художествена Академия, но решава, че всяко изкуство, което не е музика е вторично, вследствие на което 9 месеца свири до посиняване, по 8 часа на ден (особено тъжното последно ноктюрно на Шопен). Бавно загрява, че в изпълнението на музика й липсва елемента творчество, връща се в Академията, където кандидатства в нова специалност - живопис при проф. Андрей Даниел и за всеки случай записва скулптура като втора специалност и танцува в непрофесионална трупа (фламенко, което идва между занимания с греъм и салса). Това, което решително я задържа в «правия път», се случва във 2ри курс, когато печели едногодишна стипендия за живопис, благородно удължена до завършването й от меценатите сем. Йордан и Ева Соколови. Рисува големи картини, опитвайки се да смае преподаватели и колеги предимно с количество. През последната година в Академията, с доброволен труд организира въстановяването и изографисването на църквата в Централен Софийски Затвор (понеже в един вестник пише, че е невъзможно), вследствие на което прекарва една година в затвора, заедно с двама нейни колегии и двете бригади затворници-рецидивисти, които шефовете на затвора са й «причислили». Появява се църква (отново след 45 години), болки в гръбнака (от рисуване на таван) и втората й самостоятелна изложба, обяснимо озаглавена «След затвора».
Незнайно защо е поканена на специализация в култовото SVA, Ню Йорк. Mинава от живопис на практиките видео-арт, пърформанс и инсталации, с които си увеличава неудовлетворението от живота, с липсата на ясни дефиниции за качество и с преекспонираната роля на медиаторите във възприемане на съвременно изкуство. (колко много сложни думи!) Реализира над 55 участия в международни изложби и фестивали, които финансира предимно с денонощна работа като арт директор в рекламни агенции. На снимките на първата си телевизионна реклама среща изпълнителите на клипа - Митовски и Гочев, чрез които стига до смайващото откритие - че снимането е някак си съвсем възможно, а резултатът – магичен и демократичен в отношението си със зрителя. Две години наблюдава как точно се прави тази работа, докато се прави на художник по костюмите в СИА, пише първия си сценарий и специализира режисура при един от четиримата, които са я формирали като човек – големият режисьор и човек, академик Людмил Стайков. Останалите трима са българският летец на столетието - дядо й Петко Попганчев, баща й - Недялко Попганчев и мъжът на живота й Николай Киров. От 2003 започва активно да се забавлява и терзае, поравно, на пълен работен ден, 365 дни в годината като прави филми, засега 4.
В редките случаи когато не се занимава с кино, набляга да физически натоварвания, сред които с приоритет са уиндсърф, ски, езда, бокс, танци, фитнес и мечтае да изкара разрешително за пилот на самолет.
|
