„Да споделяш някого не означава, че си го загубил.“ (Беа, в опита си да успокои ревнивия Питър)
„Зайчето Питър“ е забавна и непретенциозна комедия ориентирана към зрители на възраст между 4 и 10 години, но с многобройните си намигания и двусмислици обещава приятно прекарване и на придружителите, на малчуганите.
Историята се развива някъде в пасторалната провинция, недалеч от Лондон, и се крепи върху конфликтните взаимоотношения между три персонажа. Зайчето Питър е остроумен, очарователен и храбър лидер, който въпреки, че е двуличник и лицемер, не може да не бъде заобичан от публиката. Той, неговите приятели и роднини живеят в пълна хармония с очарователната Беа (Роуз Бърни), която е художничка и илюстрира детски книги. Негов опонент е Томас (Донал Глийсън), надут работохолик, самоуверен лондончанин, човек който „няма време за губене на село“, зает със собствените си дела. Той е наследник на заклетия враг на дългоухия многознайко и се появява в пейзажа като основната заплаха за идиличния му свят, изпълнен с много зеленчуци. Двамата, Зайчето Питър и Томас, стават съперници за сърцето на Беа в един триъгълник, който е далеч от класическата геометрия на любовните истории. И след дълга битка, за обща изненада, всеки се оказва победител!
Филмът е сполучлива поредица от ситуации, създаден с много обич към героите и публиката, с подчертана фойерверкова показност и духовитост. Хуморът в „Зайчето Питър“ е изграден почти изцяло върху техниката на гега, такава, каквато я знаем от годините на нямото кино и, която свързваме с най-добрите години на Бъстър Кийтън, Лаурел и Харди, Чарли Чаплин и Харълд Лойд. Електрошоковете са преобладаващи в целия водопад от „мръсни и гадни номера“, които си устройват Зайчето Питър и Томас, но те са само част от изобретателността на двамата опоненти, включваща и широка гама от удари с дръжка на лопата или гребло. Филмът не оставя място за отегчаване и до голяма степен напомня франчайза „Сам вкъщи“, в който изобретателен хлапак направи на пух и прах група злосторници.
„Зайчето Питър“ е и безспорен технически успех, защото комбинира анимирани персонажи с реално актьорско присъствие в хомогенно хибридно изображение. Режисьорът Уил Глук не крие слабостта си към екшън-жанра, но остава верен на идеята си да направи филм за малките зрители. Сред многобройните негови попадения се отличава епизода, в който дивите животни организират купон, за да отпразнуват временната си победа. Препратки и пародии следват целия му разказ, вдъхновен от авторката на романи за деца Биатрикс Потър (1866-1943), която преживе е отказала да продаде авторските си права на студиото на Уолт Дисни. В сравнение с франчайза „Падингтън“, (паралел, който се налага логично) филмът е по-малко интелектуален и е насочен основно към пречистващата сила на смеха, без търсене на дълбоки внушения или философски послания.
„Зайчето Питър“ е свеж и усмихнат поглед към комичния жанр за деца, филм, чиято единствена задача е да разсмее публиката и не би било удивително, ако прожекциите му в киносалоните се окажат сред най-шумните за месеца.
