Филмът разглежда българското културно наследство по един нетрадиционен, нов и определено провокативен начин. Поднесен като своеобразно пътуване из различните краища на страната ни той разказва с хумор и любов за нашите традиции и обичаи. Хората, с които се срещаме – ръководители на читалища, самодейци, занаятчии, са с характерно и запомнящо се излъчване и поведение.
Те отзивчиво, колоритно и въздействащо споделят своя опит в съхраняването и оживяването на миналото ни. Важен елемент за въздействието на разказа е и музиката във филма, която допълва доброто настроение и звучи не просто като фон, а като самостоятелен и важен филмов персонаж.