В настоящата поредица "Зад кулисите на София Филм Фест" ви представяме различни измерения от дейността на Арт Фест, както и хората, които стоят зад филмовия фестивал
В настоящата поредица "Зад кулисите на София Филм Фест" ви представяме различни измерения от дейността на Арт Фест, както и хората, които стоят зад филмовия фестивал, чието най-ново издание се случи през март.
Надяваме се чрез тях да научите любопитни факти за киното - изкуството, което ни кара да пътуваме по света чрез образите на екрана! А сега да хвърлим поглед към екип на фестивала...
Представете си идеален свят, в който всеки работи това, което му доставя най-голяма радост и има усещането, че върши нещо наистина значимо за себе си и за обществото. Ако този идеален свят е постижим в рамките на една компания, значи е постижим и за цялото общество. Струва ви се прекалено утопично? Не съвсем, не съвсем...
Какво се крие зад прожекциите, пресконференциите, купоните и срещите между професионалисти на София Филм Фест? Кои и какви са хората, които помагат на Стефан Китанов всяка година и градят с него най-мащабното киносъбитие у нас? И въобще колко души са необходими, за да минат пред очите ни 262 филма за 10 дни, 228 представители на киноиндустрията да търсят партньори в пазара "София мийтингс" и това да доведе до ХХХ интервюта в медиите? Какво зарежда тези хора и ги държи заедно? И освен това, тук ще научите и какъв шеф е Кита.
Ето и съставните части на София Филм Фест.
ПРЕС ОТДЕЛ: Светлана Дамянова и Преслава Преславова
От кога работите във фестивала и с какво се занимавате?
Светлана: Работя в София Филм Фест (СФФ) от седмицата преди началото на 2009 г. Нещата се застъпиха след ударната кампания на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и успешната реализация на първата офанзива "София Филм Фест на път". Познавам екипа на феста и самия Кит от години; оказа се, че журналистическия ми опит също може да бъде използван. И Кита прецени така. Аз все едно отдавна съм го чакала това предложение. Беше ми много интересно и приятно и започнах работа с огромно желание.
За прес отдела миналата година имах задачата да преследвам интересните и любопитни гости на фестивала и да подсигурявам поне по 1 интервю дневно, за да може в активните 10 дни на СФФ на сайта му да има нова и интересна информация за тези, които искат да го посетят. До някаква степен се запознах със спецификата на работата, но по никакъв начин не можех да предположа обема и интензитета й.
Сега работихме буквално по 20 часа на ден в подготовка, организация, подбор на материали, подреждане на приоритети на задачи, подреждане на събития, които трябва да се случат. Кита споделя основното количество задачи, тъй като почти всичко минава през него като насоки и тенденции за работа. Но след измислянето на структурата, идва допълнителното подреждане и реализиране на първоначалните му идеи.
Преслава: В СФФ работя от 2005, преди това го отразявах като журналист. Работата на пресотдела започва в края на декември, когато стават ясни първите филми и гости на фестивала. След 20 януари правим медия планиране на прес рилийзите и работим по него – уточняваме какви пресконференции ще има, какви теми ще бъдат разисквани на тях, как да са обособени те, кой от прес отдела ще напише съобщението до медиите за всяка пресконференция, на коя дата ще им се изпрати, за да проявят интерес те за отразяване. Водим се от идеята да не им казваме всичко от начало, за да поддържаме интереса им буден до края, да искат да научават по нещо ново за филмите ни, за гостите ни.
Последните няколко години екипът на прес офиса набъбва между 7 и 10 човека, но си мисля, че 10 човека са малко, защото електронните медии имат желание за кадри от филмите, останалите медии искат снимки от пресконференциите, всички кандидатстват за интервюта. Някой от нас трябва да гостува в предаванията в радиата и телевизиите, за да представя фестивала, да се подредят заявките за интервюта на даден гост, особено ако са повече, така че на повече журналисти да се даде възможност да се срещнат с него, следват и много телефонни разговори и т.н.
Светлана: С Преслава и Деница Езекиева бяхме основното ядро на прес офиса. Изключително добре се справиха и другите 4 момичета – Поли Арнаудова, Василена Георгиева, Деница Митова и Роси Пандова. Те се присъединиха към нас две седмици преди началото на СФФ. Задачите им бяха да покрият обгрижването на гостите, комуникацията с журналистите, да подготвят представянията на гостите и филмите, както традиционно правим на страницата и в каталога на фестивала.
На пресконференциите журналистите не се изпотрепват да задават въпроси. Смятате ли, че трябва да запазите този голям брой на пресконференции, който имахме тази година, или е по-добре да се наблегне на индивидуални интервюта?
Преслава: Много бих се радвала ако има повече журналисти, които да задават поне по един въпрос на пресконференция. Аз съм била на няколко международни фестивала и си мисля, че за нас е добре да се придържаме към схемата на Берлинале, защото имаме, общо взето, сходна структура. Фестивалът в Сараево е дори по-близък до България, но там екипът набъбва до 800 души, включително доброволците. Значи в прес офиса сигурно има 50-60 души. На всички други фестивали, на които съм била извън България, журналистите са изключително активни. Не мога да разбера защо у нас малко хора използват пресконференциите, за да си направят материала.
Тази година всяка пресконференция беше много добре подготвена от вашия екип. На всяка една от тях имаше водещ, който не само представяше участниците, но и им задаваше въпроси. Това е един нов модел на пресконференция, в който всичко толкова добре се смила на журналиста и му се поднася, че на него не му се налага нито да мисли за въпроси, нито да взима участие, а само евентуално да запише онова, което му е интересно.
Преслава: По принцип така се правят по света, но въпреки това другаде си задават и своите въпроси. Нашите журналисти държат на индивидуалните интервюта. По мое мнение, ние сме малка държава и не могат всички медии, които са адски много, да искат интервюта. Да дам пример с Берлин - на малките, според техните стандарти, медии като БНТ или БТВ се разрешава едно 6-минутно интервю, ако въобще се разреши. Говорихме си към края на фестивала дали наистина не е по-добре да преминем само на интервюта, но аз си мисля, че не е по-добре и се надявам, че ще дойде една нова генерация от журналисти, пишещи за кино, които ще бъдат по-активни. Откривам тенденция, че интернет медиите и радиото са по-активни от вестниците и списанията.
Светлана: Аз пък мисля, че именно младите искат всичко да е смляно – журналист се става трудно, нужни са усилия, някой да те научи как да направиш интересен, интригуващ материал или собствено проучване - за филми, хора, събития. До голяма степен за пресищането с информация е виновна и световната мрежа – в интернет може да се намери всичко! Може би затова по-младото поколение вече предпочита от пресконференцията да научи всичко и да се подготви за нея само въз основа на прес информацията, която ние им изпращаме. И това според тях е достатъчно за подготовката на материалите.
Защо работите в София Филм Фест?
Светлана: Хората от екипа са страхотно готини е и са ми приятели. Познавам ги от времето, когато с Преслава работехме в ТВ предаването "24 квадрата". Една година също представяхме екипа в него. Снимахме го в екшън ситуации. Впрочем, това беше една от идеите ми за клип на фестивала - да сложим камера отгоре в коридорчето или в голямата ни стая и да запишем денонощно какво се случва. След това да пуснем материала на бърз ход и да видим как набъбва екипът преди фестивала и как след края му отново се смалява.
Винаги ме е вдъхновявал факта, че млади хора се опитват да вършат дейност, подкована със смисъл, с желание да „ръчкаш”, да възпиташ, да покажеш на публиката, че има различен тип кино и че си струва да се случи такова събитие като СФФ в нашата столица. И по подобие на китайското проклятие, но в моя случай – благословия - внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне, така се сбъдна и желанието ми да работя тук.
Преслава: Аз обичам СФФ като събитие. Харесах него и екипа му още докато го отразявах, защото всички са много готини хора, добре сработени са. Освен това обичам фестивалната лудница, защото въпреки че е изключително изтощителна, има нещо позитивно в това да правиш едно събитие и да чуеш от някого, че повечето филми са хубави, че организацията е по-добра от миналата година и т.н. Когато фестивалът свърши, започваш да пресяваш позитивите и негативите. Сред негативите ще спомена, че има хора, които си изкарват върху нас недоволството, защото например, ние одобряваме акредитациите. Някои журналисти са решили, че цял живот трябва да гледат безплатно кино, без дори вече да пишат за него. По цял свят акредитациите се заплащат от медията, в която работи журналистът, защото така той не само има достъп до всички филми и събития, но и може професионално да ги отрази.
ФИНАНСОВ ОТДЕЛ: Йорданка Сапаревска
Работя за Арт Фест вече 7-ма година, като първите две бях ангажирана само за София Филм Фест. Занимавам се в всичките текущи разходи на фирмата целогодишно, а тези за фестивала са огромни – като започнем от цялостното обработване на копията, направата на рекламните материали – плакати, листовки, брошури, каталог, посрещането на всички гости – от самолетни билети до настаняване, като тази година говорим за около 300 човека. За тези разходи се грижат спонсорите и българските и международни институции.
Работата тук е доста динамична, особено по време на фестивала. Освен това е разнообразна, защото всяка година снимаме по 1 филм като продуцент. Срещам се с много хора, но най-важното е, че екипът е страхотен! Освен колеги, ние сме и приятели. Прекарваме много време на работа и в един момент фестивалът става част от личния ти живот. Умеем и да разпускаме, въпреки цялото напрежение и сме много сплотени.
ОТДЕЛ КОПИЯ: Явор Цветанов
Работя в СФФ от 6 години. Занимавам се с координирането на идването на филмите, на това да бъдат преведени, да им се избиват субтитри по време на прожекциите, да бъдат разпределени по всичките кина, включително в Пловдив и в Бургас, на тези, които не са на филмова лента, да им се усигури съответната техника за прожектиране – и накрая, като свърши всичко, да бъдат изпратени извън страната. Заетостта ми е средно между 3,5 – 4,5 месеца. Целият екип сме 5 човека. Някои се грижат за техническата част, други – за разнасянето на копията по кината. Преводачите са приблизително 20 – това зависи от броя филми и езиците, от които се превежда. Всяка година към екипа включваме нови преводачи, тестваме ги и ако ги харесаме, остават с нас и за следващи години.
Устройва ме това, че работата ми е временна - 3 месеца гърч нон стоп, но след това можеш да почиваш, да пътуваш много, така както на мен ми харесва. Тази работа ми дава кръг от най-различни емоции, но накрая всичко се свежда до вътрешното удоволетворение, че нещата са се е получили. Гафове има винаги, но въпросът е да са сведени до минимум. Техниката засича, разминава се превод с картина, зациклят субтитрите, някои филми не успяват да пристигнат навреме или дори не пристигат въобще, когато някое копие се изгуби и се открие 3 седмици по-късно. При някой от филмите, които имат дистрибутор за България, се случва именно той да не успее да го докара навреме и тогава нашата програма страда.
С хората от екипа сме приятели. Проблемът е, че често той се мени - много хора си намират постоянна работа. Но работата тук е такъв тип, за който приятелството е много важно.
ОФИС КООРДИНАТОР: Вихрена Нинова
2 години и половина работя в Арт Фест, но преди това съм работила по още 2 фестивала. Работата ми е координаторска, помагам за свръзката между всички отдели – тази година имаше над 60 човека екип и сред тях винаги има някой, който е нов и не знае какво да прави. Помагам и на Магарита Радева в намирането на информацията за филмите, за да подготви тя каталога на фестивала. За мен СФФ започва през ноември, защото тогава е крайният срок за получаването на филмите, кандидатстващи за участие в него. Тази година бройката им нарасна още, трябваше да класифицирам и опиша всичките и да отговорям за това кой от кого ще бъде гледан. В момента, и по време на фестивала, а и извън него, аз координирам пътуването на копията на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е канен на много международни фестивали. Сега трябва да подготвим материалите, с които ще се представяме в Кан. Освен това тази година ще продуцираме един късометражен и един игрален филм.
Работата тук ми харесва с това, че е интересна и разнообразна. Дните не си приличат един с друг. Хорат са страхотни! Това ми доставя огромно удоволствие – да работя с тях.
ОФИС КООРДИНАТОР и ПРОТОКОЛ: Петя Митева
В екипа на Арт Фест съм от осем години. Сред моите ангажименти са координиране и помагане менажирането на Дома на киното, организационна работа по различните проекти, с които се ангажира продуцентски Арт Фест през годината, както и доста детайли по подготовката на фестивала. В началото на всяка година се уточнява и актуализира базата-данни с филмите, кандидатствали до момента, както и партньорските организации, които ще вземат участие в поредния фестивал. Мой ангажимент е координацията на покани, пропуски и акредитации за участници, гости, спонсори, съорганизатори, което си е доста голяма отговорност и отнема известно количество часове на нощта – особено преди старта на самия фестивал. Усещането да си част от този екип е страхотно, ние сме приятели, чувстваме се много близки.
ГЛАВЕН ОРГАНИЗАТОР: Ивайло Вутов
Това ми е първият фестивал, работят тук от края на ноември 2008. Заедно с още 7 човека отговаряме за това пред всяка една зала, в която има прожекции, да се закарат рекламните пана на спонсорите, плакати на филми, други рекламни материали, на всяка пресконференция отново да присъстват необходимите банери, грижим се дори за зареждането на вечерите на гостите, за коктейлите на откриването и закриването. От фестивала успях да изгледам 20 минути от естонския филм „Кинунен”, защото по време на прожекциите ние обикаляме постоянно покрай 7-те зали в София. Напрегнато ми е, но и много интересно, харесва ми динамиката на работат.
Занимавам се и с със "София Филм Фест на път" чисто технически. На повечето места трябва да се носят колони, проектор, екран. Със Светла вече сме се специализирали в това да прибираме всичко за 12 минути.
А сега прочете що за началник е винаги усмихнатия и в добро настроение при представянето на всеки филм или гост Стефан Китанов, неслучайно известен с прякора си Кита.
Светлана Дамянова: Порази ме, че той е изключително спокоен. За 18-годишния си трудов стаж съм работила с какви ли не хора, особено с ТВ режисьори. Повечето са с тоталитарни методи на раздаване на команди, което в никакъв случай не може да бъде казано за Кита. Когато има някаква грижа, той я споделя спокойно и не размахва пръст. Проблемите се решават по възможно най-елегантния начин. Кита е абсолютен работохолик, според мен. Възхищавам му се за енергията, която влага, за да обеме и акумулира цялото количество информация, на базата на която да се изгради фестивалът, да знае какво се случва по всяко време. За мен е тайна откъде я намира.
Преслава Преславова: Кита дори не може да бъде наречен шеф. Аз не го приемам като такъв. Благодарение на неговите железни нерви и усилия този фест се случва, той е елементът, който обединява екипа. Кита е много екипен човек, а това рядко се среща у нас. Той много държи на екипа си, на това хората му не само да работят заедно, но и да се забавляват заедно. Кита е много спокоен, не повишава тон. Така, дори да ти каже нещо много сериозно и в последния момент, можеш да се опиташ да го чуеш. Той си обича гостите, които кани, обича филмите, които избира – гледа на тях като на свои деца. Не е много по хвалбите, но никой от нас не работи тук, за да получава хвалби. Понякога си мисля, че Кита има нужда от личен асистент, който да координира всичките му идеи и ангажименти, на когото да може да се довери като му повери организацията на времето си. Надявам се да не ми се обиди като види това написано.
Йорданка Сапаревска: Доста различен от другите шефове, които съм имала – той се отнася към нас като към свое семейство. Взаимоотношенията не са строго професионални, на моменти той се отнася към нас бащински. Понякога е трудно, когато имаш такива взаимоотношения. Но в повечето случаи е много положително. Когато започнеш работа тук трябва да си дадеш сметка, че много често в почивните дни изниква нещо, времето ти е отдадено на Арт Фест.
Явор Цветанов: Винаги съм му се учудвал на енергията, която все още притежава, за да прави фестивала. Това, разбира се, го прави много разхвърлян от гледна точка на това, че се занимава с хиляда неща.
Петя Митева: Кита има много идеи, удивява ме как успява да ги подреди според сроковете и приоритетите за изпълнението им. Енергията, която влага във всичко, е заразителна и винаги ми е било чудно как се презарежда с нея. Особено по време на фестивала!
