Йосиф Стефанов Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София.
Завършва актьорско майсторство при проф. М. Бениеш и А. Карамитев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1969). Дебютира в ролята на Труфалдино („Слуга на двама господари” – К. Голдони) в ДТ – Сливен (1969). Работи в ДТ – Сливен (1969 – 1970), ДТ – Кюстендил (1970 – 1972), НТ „Ив. Вазов” (1973 – 1974), Театър „Българска армия” ( 1974 – 1997), ДТ – Бургас (1997 – 2002), МГТ „Зад канала” (от 2002).
Театрални роли: Кралят, Меркуцио, Малволио („Напразните усилия на любовта”, „Ромео и Жулиета”, „Дванайста нощ” – У. Шекспир), Сигизмундо, Крал Басилио („Животът е сън” – П. Калдерон де ла Барка), Ялмар („Дивата патица” – Х. Ибсен), Пунтила („Господин Пунтила и неговият слуга Мати” – Б. Брехт), Капитанът („Войцек” – Г. Бюхнер), Кирил („Персифедрон” – К. Павлов), Лайл Вайл („За вечни времена във вселената” – Е. Овърмайер), Д-р Шьон („Лулу” („Кутията на Пандора”) – Фр. Ведекинд), Кречински („Сватбата на Кречински” – А. В. Сухово-Кобилин), Панталей Пантев, Филип („Червено вино за сбогом”, „Прозорецът” – К. Илиев), Ираклий („Драг и робът” – Н. Русев), Владимир („В очакване на Годо” – С. Бекет), Прокурорът („Прокурорът” – Г. Джагаров), Шура Ведерников („Години на странстване” – А. Н. Арбузов), Жеко Хоров („Службогонци” – Ив. Вазов), Благой („Наградата” – Др. Асенов), Джери, Питър („Случка в зоопарка” – Е. Олби), Барер („Делото Дантон” – Ст. Пшибишевска), Свидригайлов („Свидригайлов и другите” – по Ф. М. Достоевски), Швитер („Метеор” – Фр. Дюренмат), Хиршфогел („Поручик Бенц” – по Д. Димов), Леля („Опечалената фамилия” – Бр. Нушич) и др.
Кино роли: Гошко („Наша земя” – реж. Стефан Сърчаджиев, 1953), Бранникът („Глутницата” – реж. Иванка Гръбчева, 1972), Бим-Бам („Вятърът на пътешествията” – реж. Лада Бояджиева, 1972), Захари („Вината” – реж. Веселина Геринска, 1976), Константин IV („Аспарух” – реж. Людмил Стайков, 1981), Византиецът („Тайната на дяволското оръжие” – реж. Мариана Евстатиева, 1982), Велизар („Бон шанс инспекторе” – реж. П. Донев, 1983), Караибрахим („Време разделно” – реж. Людмил Стайков, 1988), Йосиф Карасулиев („Жребият” – реж. Иванка Гръбчева, 1993), Психиатъра („Мълчанието” – реж. Красимир Крумов, 1991), Майкъл Спиридонов („Големите игри” – реж. Иванка Гръбчева, 1999) и др.
Има участия в радио и телевизионния театър. Изявява се като рецитатор.
Носител на национални награди и държавни отличия.
„Всеки пет-шест години отхвърлях доста ненужни неща от професията и си вярвах, че нещо ново идва, както за мен, така и за публиката. Макар че великата стойност на изкуството ни е „непроменена”, откакто свят светува. Опитвах „про” и „анти” в играта, но не можах да стигна Божественото. Днешната ми позиция е да не убивам Homo Ludens. Лудите играчи правят живота жив.
Съдбата в театъра е това, което можеш да направиш с енергията си. И шанс разбира се, и бясно тичане преди сянката си, и вяра, вяра, вяра... и усмивка.
В различни моменти съм „крадял” от учителите ми; от живота; от самия себе си и най-вече от неумението ми да съм „върхът”; от тъпите режисьори или от най-добрите; от гадната или нежна и усещаща публика; от възрастта;... и от Бог;... и от дявола.”
Част от интервюто „Йосиф Сърчаджиев: Да се правиш на друг” на Богдана Костуркова, публикувано в сп. „ Homo Ludens”, бр. 11/2005, с. 16-18.
„Неговите роли търсеха да явят образа на крехкия, ранимия, чувствителния, непретенциозния, ненавиждащ патоса, опитващ се да запази почтеността си, но и поддаващ се на изкушения човек. Бих нарекла това негово творение "Чехов човек". Не случайно една от най-сериозните му роли е била Иванов в спектакъла на Добчев.
Как изглежда този човек, как изглеждаше в ролите му?
Йосиф Сърчаджиев показваше неговата лесна чупливост и ексцентричност, но и дълбоката му устойчивост в мъчителните колебания, с които напипва границата между доброто и злото, с които прави изборите си и се съпротивява. Показваше мъчителното му търсене на цел, но и тихото ронене на екзистенциална почва под краката му; драматично изплъзващия се образ на свободната и изключителна личност, която всеки мечтае да стане. Заради дълбокия философски образ на този човек, заради актьорската му дарба и майсторството, с които той го извая и разрои на българската сцена, неговото име ще остане в историята на нашия театър и кино.”
„Легендата Йосиф Сърчаджиев”, Реплика от ложата, Виолета Дечева, в. Култура, бр. 17/18, 13.05.2005.
|
