Един акт на състрадание и арогантност ще доведе до невиждана война и до „Възходът на планетата на маймуните”. Удостоеният с „Оскар” екип по специални ефекти, работил над безспорни хитове като „Аватар” и „Властелинът на пръстените”, уверено се заема да надмине предишните си постижения като създаде компютърни изображения, които ни предлагат драматични изпълнения с безпрецедентна емоционалност и интелигентност.
В допълнение ще станем свидетели и на епични битки, които ще решат съдбата на хората и приматите.
„Възходът на планетата на маймуните” е един напълно нов поглед върху вселената от една от най-любимите и успешни поредици на Twentieth Century Fox. Но филмът дължи своето създаване колкото на „Аватар”, толкова и на по-ранните филми от поредицата. Студиото за ефекти Weta Digital надгражда върху отличената си с „Оскар” работа по „Аватар, за да предложи нещо революционно ново – фото-реалистични маймуни, а не използваните досега костюмирани актьори. Новите технологии позволяват на публиката да се почувства емоционално свързана с шимпанзето Цезар, което реално не съществува. „Това е радикално отклонение от предишните епизоди в поредицата, защото Цезар е централния герой и по-голямата част от случващото се е представена през неговия поглед. Това ви кара да се вълнувате истински от случващото се с него,“ казва продуцентът Питър Чернин.
В допълнение към представянето на тези изключително реалистично изглеждащи маймуни, филмът ни предлага и място на действие, което всеки веднага може да разпознае. Историята, смесица от научна фантастика и научни факти, се развива в днешен Сан Франциско и ни отправя предупреждение за това докъде могат да доведат генетичните експерименти на хората, а именно – до война за надмощие с видове, които считаме за по-нисши.
„Това е модерен прочит на идеята за планета на маймуните,“ казва продуцентът Дилън Кларк. „Нашият филм е замислен като първокласно и мащабно забавление, но в същото време е дълбоко свързан с реалността благодарение качеството на сценария, емоционалния заряд и дълбочината на героите. В сърцевината си това е история, задвижвана от отделните персонажи, която не разчита основно на специални ефекти, за да спечели публиката на своя страна.“
Емоционалната сърцевина на филма е основна притегателна сила за актьорите, включително и за Джон Литгоу. „Необичайно е голям научнофантастичен филм да черпи вдъхновение от развиващите се вътре в човека емоции и конфликти,“ споделя номинираният за Оскар актьор. „Бях изумен от емоционалната автентичност на сценария. Филмът напълно ще преобърне очакванията на публиката.“
Подобно на оригиналния „Планетата на маймуните“ новият филм използва научнофантстичния жанр, за да разглежда много по-обширни проблеми и идеи. „ВЪЗДОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ" ни показва как нашата цивилизация може да стигне до точка, от която няма връщане назад,“ казва режисьорът Рупърт Уайът. „Събитията се развиват през погледа на супер-интелигентното шимпанзе Цезар, което в началото вижда, че хората са способни да създават красиви произведения на изкуството и да използват ума си за постигането на множество неща. Впоследствие обаче Цезар започва да опознава и тъмната страна на хората – подтисничество, лицемерие и отхвърлянето на това, което не разбират.“
Друга ключова тема е човешката арогантност, която ни кара да мислим, че може да изкривим, измамим или заобиколим природните закони без да си платим за последствията. „В оригиналния филм човешката арогантност доведе полковник Тейлър (изигран от Чарлтън Хестън) на онзи плаж пред Статуята на свободата и му разкри стряскащата съдба на човечеството,“ отбелязва сценаристът и продуцент Рик Джафа. „Не по прищявка на съдбата всичко се е стекло по този начин.“
И във „ВЪЗХОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ” хората са изправени срещу природата и срещу самите себе си, което ще доведе до развръзка, която поставя нашият вид и маймуните пред появата на нов и шокиращ световен ред.
GEN-SYS: В НАЧАЛОТО
Уил Родман (Джеймс Франко) е учен, който работи в Gen-Sys – голяма фармацевтична компания, която провежда генетични изследвания в желанието си да разработи доброкачествен вирус, който възстановява увредената тъкан на мозъка. Уил е напълно отдаден на целта да открие лекарство за Алцхаймер, от каквато болест страда баща му Чарлс (Джон Литгоу). Младият учен е буквално „венчан за работата си“ по думите на Рик Джафа, което не му позволява да изгради каквито и да било лични отношения с друго човешко същество.
Единствено болестта на баща му ги сближава, макар и по труден начин. „Уил е студен и изолиран човек,“ споделя номинираният за Оскар за ролята си в 127 ЧАСА Джеймс Франко. „По-голямата част от енергията му е насочена към работата. Баща му страда от прогресивна деменция, така че Уил се връща в родния си дом, за да се грижи за него. Грижите за друг човек са нещо, с което Уил трябва да се сблъска за пръв път.“
Точно преди Gen-Sys да започне тестове върху хора на обещаващо ново лекарство, опитните маймуни на Уил внезапно показват учудващо агресивно поведение. Ръководството решава, че изследванията са провал и Уил трябва да прекрати програмата.
Сред хаоса, който съпътства рязкото спиране на научния процес, Уил се оказва натоварен с грижите за новородено шимпанзе, което е мъжката рожба на най-обещаващия му тестов субект. Тази малка маймунка, на която й предстоят велики дела, се казва Цезар.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЕДНА РЕВОЛЮЦИЯ
Уил тайно отглежда Цезар в дома си, докато в същото време се грижи и за болния си баща. „Уил се оказва с голяма отговорност спрямо две живи същества,“ казва Джеймс Франко. „С развитието на историята той става все по-човечен и все по-малко обсебен от науката. Започва да го е грижа много повече за Цезар, отколкото за успеха на лекарството.“
Цезар е много повече от домашен любимец за Уил; всъщност Уил приема бащинска роля спрямо тази толкова специална маймуна. „До голяма степен това е история за отношенията между бащи и синове,“ споделя продуцентът и сценарист Аманда Силвър, която написва сценария заедно със съпруга си Рик Джафа. „Уил се превръща в баща, както за собствения си баща, така и за Цезар.“
„Връзката Уил-Чарлс-Цезар е изключителна,“ казва Джон Литгоу. „Уил губи баща си в борбата с Алцхаймер, но в същото време печели едно „дете“ в лицето на Цезар. Този емоционален триъгълник дава отправна точка на нашата история.“
Цезар отвежда Уил при Каролин (Фрейда Пинто) – приматолог, който се грижи за здравето на Цезар и се превръща в централна фигура в живота и на двамата. „Каролин се възхищава от грижите на Уил за шимпанзето, което е третирано като роден син,“ обяснява Пинто. „Тя е посветила живота си на приматите, така че любота и грижите за техния вид идват дълбоко от сърцето й.“
Като резултат от излагането му на експерименталното лекарство още докато е износван от майка си, Цезар започва да демонстрира интелигентност и поведение, които не са привични за която и да било друга маймуна. Вдъхновен от неочакваните заложби на Цезар, Уил тайно успява да изнесе достатъчно дози лекарство от Gen-Sys и против правилата на здравия разум започва собствени проучвания в дома си, използвайки баща си и Цезар за тестови субекти. С течение на времето приматът развива удивителни когнитивни умения и интелект. В същото време симптомите на Алцхаймер у Чарлс изчезват като по чудо. По всичко изглежда, че нарушаването на лабораторните правила си е струвало риска. Но както сам Уил скоро ще открие, този му дързък акт е запратил цялото човечество по пътя на разрухата.
„Уил прекрачва границата,“ казва Рик Джафа. „Той си мисли, че няма нищо лошо в това да излекуваш Алцхаймер и да повишиш интелекта на даден субект. В този момент обаче започваш да си играеш на Бог и положението става рисковано.“ „ВЪЗХОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ” изследва един от най-големите проблемите на нашето съвремие,“ заявява Питър Чернин. „Имаме на разположение невероятни научни и медицински достижения, но трябва да се запитаме до каква степен може да ги използваме преди наистина да окажем пагубно влияние върху природните закони? Какви са границите?“
Уил Родман отива далеч отвъд тези граници и резултатите са катастрофални. Но преди да се разиграят тези драматични събития публиката става свидетел на израстването на Цезар, който подобно на всяко човешко дете е любопитен да опознае света, който го заобикаля. С напредването на годините високата му интелигентност се сблъсква с агресивните и опасни отбранителни инстинкти, присъщи на зрелите мъжки маймуни. Цезар скоро се превръща в бреме, с което Уил и Каролин не могат да се справят сами.
Уил няма желание да се раздели с животното, което приема за собствен син. Уил добре го разбира, но в същото време осъзнава, че не е възможно Цезар да остане с тях. „Каролин настоява, че всяко животно се нуждае от пространство и не би могло да се развие напълно, докато е затворено в човешки дом,“ обяснява Пинто. Уил отвежда Цезар в Убежището за примати Свети Бруно. Той обаче не знае, че това т.нар „убежище“ е по-скоро долнопробен затвор, където попадат всички нежелани маймуни. Мястото се управлява от Ландън (Брайън Кокс) и синът му Додж, в чиято роля влиза Том Фелтън, който публиката по целия свят добре познава от превъплащението му като Драко Малфой в поредицата за Хари Потър.
Цезар далеч не е най-силното шимпанзе и бързо осъзнава, че за да оцелее ще трябва да наложи интелектуалното си преимущество над страховития мъжкар Рокет, зловещата и гневна горила Бък и психически неуравновесения орангутан Морис. Цезар скоро се оказва господар на положението и налага нов социален ред. В ключов и въздействащ момент Цезар се противопоставя на човешките си мъчители. „Изградихме структурата на филма си около тази сцена,“ обяснява Дилън Кларк, който обаче иска да запази в тайна случващото се, за да не развали удоволствието на зрителите. „Ще бъде изключително силен и завладяващ момент от филмовата история.“
„Искахме този момент да е от типа, който спира привидно непреклонния ход на света, който ни заобикаля,“ добавя Рупърт Уайът. „И в същото време да е неотделима част от идеята за това докъде може да ни доведе еволюцията на видовете.“ Този определящ миг води до дръзко бягство, епичен сблъск на прочутия мост Голдън Гейт в Сан Франциско, мъчителна и съдбовна среща между Уил и Цезар – и в крайна сметка до революция, която завинаги ще промени нашата планета.
СЪЗДАВАНЕТО НА ЦЕЗАР
При създаването на Цезар и неговия свят задачата на Weta Digital,подобно на работата по АВАТАР и ВЛЪСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ, е да предложи на публиката нещо невиждано досега. Старши отговорникът по специални ефекти и четирикратен носител на Оскар Джо Летери обяснява предизвикелствата пред неговия екип: „При АВАТАР Джим Камерън създаде един напълно измислен свят, какъвто никой не си е представял. Целта при „ВЪЗХОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ” в определена степен е още по-трудна. Всичко – маймуните и локациите – трябваше да изглеждат истински, защото разказваме история, която е базирана в реалността, а не е напълно научна фантастика.“
Летери отдава дължимото на режисьора Рупърт Уайът за желанието да се разкаже история, която изглежда максимално реалистично. „Рупърт постоянно ни повтаряше, че маймуните трябва да изглеждат възможно най-истински. Така че започнахме работа от нулата и подходихме напълно различно от всички предишни филми от поредицата. Приматите ни изглеждат точно така, както всички си ги представяме, но в същото време им придадохме допълнителна доза интелигентност и присъщи на хората черти.“
За Летери ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ е нещо като Светия Граал за артистите по специални ефекти, защото оригиналът от 1968 е крайъгълен камък в киното по отношение на зрелището, което предлага. „Привлече ме идеята да работя по предистория, която ще ни покаже как се е стигнало до положението от предишните филми, а също и възможността да фокусираме всичко през погледа на Цезар, който е нашият главен герой.“
И докато Weta Digital използват уникалните си технологии, за да ни покажат възможно най-реалистичните маймуни, то известният британски актьор Анди Съркис (познат от изпълнението си като Ам-Гъл във ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ) се присъединява към проекта, за да изпълни образа на Цезар с необходимите нюанси, емоции, душа, мъдрост и сърце. „Анди Съркис е Чарли Чаплин на нашето поколение,“ отбелязва Рупърт Уайът.
„Под това имам предвид, че той е един от наистина малцината напълно възприели технологията motion-capture (улавяне на движението – бел.ред.), защото добре разбира нейният потенциал. Някои актьори се страхуват, че технологията отделя изпълнението им от истинския свят във филма, което далеч не е така. Анди добре разбира, че всеки един дребен нюанс – всяко вдишване, всяко потрепване на мускул – е визуално отразено във филма.
Филмовото изкуство е визуално средство и ако можеш да разкажеш историята на героя си с по-малко думи, то това би било перфектно.“ Историята на Цезар ни води от неговото раждане до мястото му като лидер на революция. Съркис, който освен като Ам-Гъл, е познат и с превъплащението си в Кинг Конг в римейка на Питър Джаксън, споделя, че „Цезар е една от най-сложните роли в кариерата ми във физическо и емоционално отношение. Едно нещо е да играеш шимпанзе, но да го изиграеш от детска възраст до пълна зрялост е съвсем друго. Но пък възможността да се справя именно с такава задача беше неустоима.“
„Част от пътуването на Цезар включва детските му години и радостта от откритието и осъзнаването, че притежава интелигентност отвъд годините си,“ коментира Съркис. „Той попива от хората около себе си и усеща, че е изключително надарено същество, но в същото време открива, че светът може да е много жестоко място. Интелект е даден насилна на Цезар. Той не го е поискал сам. На раменето му лежи голяма отговорност без сам да я е пожелал.“
Във втората част на филма Цезар се превръща в затворник. „Той е откъснат от среда на обич и се чувства изоставен. Той е затворен в клетка заедно с тези объркани диви животни, след като е отхвърлен от хората, които са били като негови родители. Той започва да се съмнява в собствената си идентичност. Но в крайна сметка намира сили да обедини и поведе останалите маймуни, което го води до третия етап от развитието му, а именно революцията. Той използва интелекта си, за да увлече останалите примати и впоследствие намира сили да се превърне в техен лидер. За мен като актьор това е невероятно приключение,“ обобщава Анди Съркис.
Физическите изисквания на ролята са съвсем друга тема на разговор. Прецизност, тренировки и концентрация са от изключително значение, за да се уловят с точност движенията на маймуните. Координаторът по каскади Тери Нотари, бивш изпълнител в световноизвестния Цирк дьо Сюлей, изиграва ключова роля в уточняване движенията на актьорите, чиито изпълнения на екрана се превръщат в пълнокръвни маймунски образи.
Докато motion-capture актьорите достигат нови хоризонти с привнасянето на емоционалност и ярко физическо присъствие, то Weta Digital също надграждат успехите си от АВАТАР като за пръв път заснемат визуални ефекти на истински места, а не в контролираната среда на затворено филмово студио.
„Както и при АВАТАР използвахме костюмите за улавяне на движения и камери за глава, които улавят лицевите изражения на актьорите,“ обяснява Летери. „Но тук за пръв път използвахме тази технология като напълно интегрирана част от реално заснетите кадри и по този начин елиминирахме бариерата между специални ефекти и действително уловеното от операторските камери. Основното при работата по „ВЪЗХОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ” са изпълненията на актьорите и взаимодействието помежду им. За останалото – истинските визуални ефекти – щяхме да се погрижим на по-късен етап.“
„За пръв път успяхме да уловим подобни изпълнения при директна слънчева светлина,“ споделя отговорникът по специални ефекти Дан Лемън.
Най-голямото предизвикателство за продукцията е при заснемането на кулминацията на филма, която се развива на моста Голдън Гейт. Декорът е построен на огромна снимачна площадка близо до Ванкувър. Битката между маймуни и хора включва сложни каскади, огън, експлозии, хеликоптери, стотици коли и статисти, както и характерната за Сан Франциско мъгла. А всичко това е гарнирано с кулминацията на драматичните нишки в историята, която е придружена с много емоции и сблъсък на героите.
Тази сцена, както и останалите големи сцени са изцяло подчинени на емоционалната сърцевина на филма и неговите основни теми. „ВЪЗХОДЪТ НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ” не се усеща като филм, който залага единствено на специалните ефекти,“ обобщава Анди Съркис. „Усещането е за силно въздействаща история, която се разплита на фона на мащабни събития. Екшън спектакълът си взаимодейства перфектно с драмата. И точно поради това според мен се получи този изключително силен резултат – защото моментите, които имат за цел да ви впечатлят не са самоцелни. Всичко опира до намирането на реализъм и истинност.“
„Филмът се възползва от страха ни, че нашата планета може да бъде узурпирана от друг вид и поставя въпроса как би се стекло всичко при подобен сценарий,“ казва в заключение Рупърт Уайът.
