Какво би станало, ако любовта на живота ти излезе от кома и не може да си спомни кой си? Ще знаеш как да спечелиш сърцето й още веднъж?
Пейдж (Рейчъл Макадамс) и Лео (Чанинг Тейтъм) са младо артистично семейство. Те живеят в Чикаго и са лудо влюбени един в друг. Една снежна вечер техният автомобил е ударен от камион - Лео е остава невредим, но травмата на главата на Пейдж причинява загуба на паметта й за всичко, свързано с нейния съпруг.
Когато излиза от кома, за нея Лео е един непознат. Младият съпруг се озовава в болезнена ситуация, от която единственият изход е да изгради наново връзката с жена си и за втори път да спечели любовта на живота си. За момента Пейдж не се възприема като съпруга на Лео и всичко, свързано с живота й през последните месеци, за нея е непознато и чуждо. Младата жена не може да проумее защо е в обтегнати отношения с родителите си (Джесика Ланг и Сам Нийл), липсва й консервативния начин на обличане и не разбира защо би зарязала университета и обещаваща й кариера на адвокат. За да станат нещата още по-зле, Пейдж смята, че все още е сгодена за чаровния бизнесмен Джереми (Скот Спийдман), който от своя страна все още е увлечен по нея. Тя с неприязън се отнася към Лео, неговия нетрадиционен начин на живот и правене на музика, и не разбира как би могла да обича толкова различен от нея човек.
Когато се оказва, че възстановяването на паметта на Пейдж е изгубена кауза, Лео е изправен пред най-големия си кошмар - че може завинаги да изгуби семейството си и любовта на живота си. Отказвайки да се предаде, той решава да започне начисто и да ухажва Пейдж сякаш двамата току-що са се запознали, с надеждата че след като веднъж са се влюбили, магията може да се повтори. Това е предизвикателство, което ще постави под съмнение всичко, което той мисли за любовта, за това да си верен на половинката си и за онази съкровена част от сватбения ритуал: обетът, който младоженците дават един на друг.
Screen Gems и Spyglass Entertainment представят продукция на Birnbaum/Barber "Сватбен обет" с участието на Рейчъл МакАдамс и Чанинг Тейтъм. Режисьор е Майкъл Съкси по сценарий на Аби Кон, Марк Силвърстийн и Джейсън Катимс и сюжет на Стюарт Сендър, във филма участват още Сам Нийл, Скот Спидман и Джесика Ланг.
Продуценти на филма са Роджър Бърнбаум, Гари Барбър, Джонатан Гликман и Пол Тоблиър. Изпълнителни продуценти са Дж. Майлс Дейл, Остин Хърст и Сюзан Купър, а съпродуценти са Касиди Ланг и Ребека Ръд. Оператор е Роджър Стофърс, ASC, художник Калина Иванов, а монтажът е дело на Нанси Ричардсън, A.C.E. и Мелиса Кент. Автор на костюмите е Алекс Кавано, музиката е написана от Рейчъл Портман и Майкъл Брук, подбор на музиката Рандъл Постър.
ПРЕОТКРИВАНЕ НА ЕДНО ВЛЮБВАНЕ, ПРЕОТКРИВАНЕ НА ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
Всеки обича добрите романтични истории, но любовните истории във филмите сякаш се разказват от една и съща гледна точка. Продуцентът на филма и съпредседател на Spyglass Entertainment Роджър Бърнбаум признава, че се бори с решаването на този проблем от години. До момента когато една нова история не попада на бюрото му: „Прочетох статия за двойка, която попада в автомобилна катастрофа и жената никога не успяла да си върне спомените за мъжа, когото обичала. Буквално бях завладян от необичайната история.“
Случилото се с двамата жители на Ню Мексико Ким Карпендър и неговата съпруга Крикит, се превръща от действителна трагедия във вдъхновяваща сага за мъж и жена, които преоткриват един друг отново. Затрогващата история за първи път става достояние на широката публика през 2000г., когато семейство Карпендър публикува книга с техните преживявания.
Продуцентът от Spyglass, Джонатан Гликман разкрива с какво ги е заинтригувала историята на Карпендър. „Бяхме развълнувани от идеята да разкажем история за връзка, която е вдъхновена от действителни събития и все още не е показвана на екран. Тя се отнася до всеки от нас, защото разглежда универсалната тема за необходимостта да се адаптираш към промените, които животът поднася във връзките ни с околните.”
Крикит Карпендър е щастливо омъжена вече над 18 години и макар да не си спомня и до днес нищо от периода между първата й сватба и катастрофата, е убедена, че всичко се е било по този начин: „Съпругът ми е невероятен. Той направи всичко по силите си, за да ме спечели отново. Животът е изпълнен с възходи, падения и предизвикателства, но човек е длъжен да дава най-доброто от себе си.“
За да бъде почетена емоционалната същност на такъв необикновен инцидент е необходимо запознаване с оригиналната история, обяснява Джонатан Гликман. „Тъй като историята е толкова завладяваща и наситена с емоции, ние не искахме да рискуваме да я превърнем в мелодрама, а се стремяхме да я издигнем до нивото на класическите любовни истории като Каквито бяхме или Любовна история, едновременно разглеждайки взаимоотношенията между родители и дъщери, сестри и приятели. Сценарият трябваше да бъде достъпен, поднесен с чувство за хумор и все пак да докосне публиката, без да се взима много на сериозно.“
Това звучи като трудна задача. След години на развитие, Spyglass предлагат на продуцентите сценарий, който ги изпълва с трепет. „Една любовна история, ако е разказана правилно, трябва да е в състояние да се свърже с различните култури по целия свят. – твърди Роджър Бърнбаум. - След няколко опита в продължение на почти десетилетие, ние открихме специфичен прочит на тази история, който за нас има смисъл, представя типа характерни филми на Spyglass и докосва разнообразна публиката.“
Следващата стъпка е да се намери режисьор, които да пресъздаде на екрана многообещаващия сценарий. Продуцентите от Spyglass се запознават с Майкъл Съкси, който по това време току-що е приключил работата си по филма на HBO Grey Gardens. Гликман се усмихва: „Ние си паснахме с Майкъл от самото начало. Той откри в историята аспекти, на които никой от нас дотогава не бе обърнал внимание.“ „Щом прочетох сценария си помислих, че от него би станал забележителен филм, - казва Съкси. – Това, което най-силно ми направи впечатление е, че Пейдж и Лео са вече влюбени в началото на филма, после са разделни от непреодолими обстоятелства и накрая откриват начин да се върнат един към друг. Както и фактът, че това може да се случи на всеки един от нас, по всяко време.
Човечеството отдавна се занимава с проблемите, свързани със загуба на паметта, лечение на Алцхаймер и остаряването, затова според мен това е наистина универсален начин да се обърне внимание на този проблем.“
Джонатан Гликман заявява: „Майкъл Съкси е истинска суперзвезда. Той е уверен, интелигентен, забавен, но най-важното е, че той притежава емоционална душа и не се бои да навлиза в истински драматични моменти. Това е и причината Grey Gardens да пожъне такъв успех. Той е първокласен режисьор и ние наистина имахме голям късмет да застане начело на нашия проект. Цялото това чакане се осмисли, когато той прие да бъде режисьор на филма.“
ОТДАДЕНОСТ НА ТАЛАНТА
Страхотният сценарий привлича много талантливи актьори, но да откриеш най-добрите от тях, които да вдъхнат живот на Пейдж и Лео е решаващо за успеха на филма; става дума не само за подходящи актьор и актриса по отделно, а и като екранна двойка. Продуцентът Джонатан Гликман обяснява: „Голяма част от филма е фокусиран върху сватбата, как Пейдж се омъжва за Лео и какво значение тя придава на този факт. Въпросът е дали публиката ще повярва, че този младеж може да накара такова момиче да се омъжи за него отново.“
„Най-хубавото нещо в екранната двойка Рейчъл и Чанинг е, че и двамата за изключително чаровни и привлекателни. И вероятно са били на по 6 годинки, когато сме замислили този проект.“ - шегува се Гликман. За Съкси изборът на подходяща актриса, която да пресъздаде Пейдж крие опасности. „Актрисата, която иска да влезе в образа на Пейдж, трябва да разбере, че когато младата жена идва на себе си в болницата, тя няма абсолютно никаква връзка със съпруга си. За нея той е непознат. Но ако е прекалено раздразнителна и го отблъсква, зрителя няма да я хареса лесно. В случая с Рейчъл МакАдамс нещата стоят по друг начин. Тя е идеалната актриса за тази роля, защото е изключително чаровна и мила и се харесва на всички, тя съумява да убеди публиката, че наистина си е загубила паметта.“
МакАдамс се чувства свързана с героинята си от самото начало: „Много ми харесва начина, по който се разгръща сценария. Когато за първи път се запознаваме с Пейдж, тя е много по-разкрепостена и извисена личност, отколкото след като излиза от кома. Това е един вид връщане назад. Именно тази интересна идея ме заинтригува, - споделя актрисата. – Пейдж е прегърнала живота, който изграждат с Лео, заедно те се чувстват освободени, спокойни, помагат си един на друг. Тя оценява неговата музика и той подкрепя нейната дарба в областта на скулптурата. Но по-късно виждаме как тя се отдръпва от семейството си и отрича голяма част от живота си.”
Чанинг Тейтъм сам се определя като безнадежден романтик и от самото начало усеща идеята на сценарият да разкаже неподправената история за единствената любов в живота на човек и на какво са готови хората, за да я задържат до себе си. „Влюбването е лесната част! – отбелязва Тейтъм. - Да живеете заедно и да си сигурен, че ще останете свързани цял живот, въпреки пречките и проблемите, това е трудната част. Смятам, че голяма част от любовта на Лео и Педж е основана на факта, че те не само са безкрайно щастливи заедно, но и се подкрепят, взаимно се подтикват да израснат и когато направиш това, то отношенията и живота ви наистина преминава на следващо ниво.”
Учените твърдят, че общата реакция при пациенти с мозъчна травма и загуба на паметта е да се чувстват непълни и неудовлетворени. Хората и нещата, които те не могат да си спомнят се асоциират с тревога, безизходица и объркване. Този медицински аспект също заинтригува МакАдамс. „Хората се чувстват съкрушени и да искат да избегнат нещата, което ги карат да се чувстват зле, дори това да са близките, които се опитват да им помогнат. – казва тя. – Това е ужасно разочароващо за всеки в такава ситуация! Пейдж се чувства непълна и измамена от загубата на паметта и от определена гледна точка за нея е по-лесно просто да избягва контактите с Лео. Така тя запълва празнината в себе си и всеки от нас може да я разбере защо действа така.”
Чанинг си признава, че той намира ролята за трудна от емоционална гледна точка, защото самият той като млад съпруг не може да не си представя себе си в такава ситуация. „Надявам се да бъда смел колкото Лео; тази ситуация разбива сърцето му, но той запазва вярата си, че Пейдж ще намери пътя обратно. Тази роля е страхотна, защото Лео е верен на любовта си, той не притиска Пейдж, и за мен това е разбираемо. Аз обичам да играя в романтични филми. Любовта е по-трудно да се пресъздаде на екрана от това да тичаш в униформа с насочено оръжие, но е и много по-удовлетворяващо изживяване.”
Тейтъм твърди, че за него е абсолютно логично Лео да направи всичко възможно да спечели Пейдж отново: „Ако съпругата ми (актрисата Джена Дюън) загуби спомените си за мен, аз няма да й кажа „Еми, добре тогава, хубаво, ще се видим по-късно, чао и късмет.“ Не, ще се боря със зъби и нокти, докато всичко отново не си дойде по местата. Без значение как и на каква цена.”
„Това е страхотна романтична история, но в същото време е и история за семейната обич. – казва МакАдамс. - Когато Пейдж излиза от кома и не разпознава съпруга си, тя разбира, че е в хладни отношения със семейството си и вижда огромна празнина в живота си, която трябва да бъде запълнена. За мен е много интересна идеята дали човек ще съумее да намери пътя си назад към съдбата си. Дали по естествен път ще бъде привлечен към всички онези неща, които са били част от живота му и как отново от нищото ще изгради себе си като личност? Движещата сила на целия филм е в очакването на тази разкриване, което дори не си сигурен дали е дойде.”
Относно саможертвата на Лео, МакАдамс споделя: „Това е много щедър и любящ акт, той дава възможност и пространство на Пейдж отново да стане себе си по свой начин. Тази постъпка от негова страна е много мъдра, защото знае, че тя има нужда именно от това.” Чанинг е на едно мнение с Рейчъл. „Не смятам, че Лео трябва да казва истината на разрива в семейството на Пейдж, - отбелязва той. – Ако го бе направил, тя вероятно нямаше да се върне при тях. Но Лео не иска да си върне съпругата по този начин - като бяга от майка си и баща си. Той разбира, че родителите й са готови на всичко, за да си върнат дъщерята и не ги обвинява за това. Но иска те да бъдат честни с нея.“
Тейтъм продължава: „За Лео ситуацията е обезсърчаваща, защото на външен вид няма нищо нередно със съпругата му; тя говори като Пейдж, движи се като нея, всичко е абсолютно същото, само дето целия спомен за любимия й мъж е тотално изтрит. А още по-болезнено е, че тя си спомня други хора, семейството си, предишни приятели, само не него и нещата, които са правили заедно.“
Режисьорът Съкси определя кастинга на Тейтъм като откриване на бореца за любов в лицето на един утвърден филмов воин. „Ролята на Лео е на рицар с блестяща броня. Преди това съм виждал Чанинг единствено във военни роли, затова като отидох на срещата ни и седнахме бях много приятно изненадан. Обадих се на продуцентите и казах: „Това е човекът, той е Лео. Той е перфектният избор.“ Имах чувството, че сърцето му е по-голямо, отколкото може да се побере в гръдния му кош. Лео също има огромно сърце и това най-много проличава, когато той продължава да държи на съпругата си въпреки трудни моменти.“
От гледна точка на Рейчъл МакАдамс, „Чанинг Тейтъм е идеалният избор за тази роля, защото той е истински ренесансов човек, рицар и джентълмен. Той играе мъж, който би направил всичко, за да спечели обратно сърцето на съпругата си и според мен това до голяма степен е самият Чанинг. Той е много героичен и знам, че вярва в любовта. Той добави толкова много щрихи в образа на Лео и го направи персонаж, в когото да повярваш и да се влюбиш.”
По същия начин Чанинг е впечатлен от Рейчъл: „Тя е е една от най-блестящите и красиви хора, които някога съм срещал. Не само като актриса, но и като човек. Тя притежава истински талант, успява да направи всяка реплика да звучи като истинска, отдава се напълно в работата си и вярва в това, което прави. Благодарен съм й, защото научих толкова много от нея.“
Съкси разбира, че е уцелил джакпота с избора на актьори за главните роли. „Не може да фалшифицираш химията между двама души, - казва той. – Или я има, или я няма. За щастие между Рейчъл и Тейтъм я има. Заедно те наистина озаряват екрана.“
Следващото предизвикателство е да се намерят подходящи изпълнители за ключовите роли на семейството, което заобикаля Пейдж и Лео. Джонатан Гликман разяснява: „Едно от най-хубавите неща в този филм е, че има страхотни персонажи, които са около главните герои и това балансира филма. По-възрастните зрители биха си казали: „Да, в този филм има нещо и за нас. Това е не само любовната история на двама млади, има и други теми, които са много добре експлоатирани.“
Продуцентите имат вяра от самото начало, че режисьорът Майкъл Съкси успее да привлече най-талантливите актьори към екипа си. Изключителната актриса Джесика Ланг от Grey Gardens влиза в образа на на майката на Пейдж – Рита.
„Това, което наистина оценявам в работата си с актриси от ранга на Джесика е, че те не просто идват на снимачната площадка, казват си репликите и си заминават, - казва Съкси. - Те искат да преживеят всичко. Има една сцена, в която героинята на Рейчъл се конфронтира с майка си и това което направи Джесика ме разтърсва всеки път, само като си помисля за този ден. Всички сценични работници, осветители, озвучители, спряха работа, поразени от приковаващото й изпълнение. Тя е истински бисер.”
От самото началото Сам Нийл е първият избор за ролята на Бил, бащата на Пейдж. Джонатан Гликман обяснява защо: „Сам е прекрасен актьор, който може да играе едновременно чаровник, и злодей, затова решихме, че ще си пасне страхотно с Рейчъл. Освен това бяхме развълнувани от общите му сцени с Лео. Ние търсихме застрашителна бащинска фигура, която би могла да смути Чанинг. И нека си признаем, не са много хората, които са в състояние да уплашат Чанинг. А Сам Нийл притежава това качество, защото е правил всичко по време на своята кариера – от преследването на динозаври в наши дни до сцената с Мерил Стрийп, в която куче динго изяжда бебето им.”
Гликман добавя „Разполагайки с Джесика и Сам, ние имахме двама от най-добрите актьори, които са в състояние да те накарат да повярваш, че тази история наистина се е случила.”
Рейчъл не намира думи, за да сподели какво изпитва съм екранните си родители Джесика Ланг и Сам Нийл: „Те са невероятни. Наистина са изумителни. Бях толкова щастлива, когато разбрах, че са се съгласили да участват във филма. Те двамата внесоха толкова много човечност в персонажите си. Беше прекрасно да ги наблюдавам, защото и двамата са изключителни и наживо човек вижда на какво се дължи тяхната звездна репутация.”
МакАдамс споделя какво е изпитала по време на съвместните си снимки с Ланг: „Майката на Пейдж може във филма да е представена като злодей, но Джесика влага огромна доза съпричастност в ролята. В една обща сцена с Джесика, където тя обяснява защо е останала с бащата на Пейдж, аз мислено я боготворях. Тя е наистина забележителна.”
Подобно е мнението на МакАдамс за ролята на бащата на Пейдж Бил „който е главният виновник за разрива на семейството, той прави всичко както не трябва. Но Сам Нийл съумя да придаде уязвимост на персонажа и да го направи разбираем и човешки. Сам е толкова приятен човек, - продължава МакАдамс. – Той е забавен по начин, по който не очакваш, и това, че внесе своето чувство за хумор в в образа на героя си бе чудесно.“
За ролята на Джереми (предишния годеник на Пейдж) е важно да се избере актьор, който има харизма, да е трудно преодолим противник за Лео и някой, за когото публиката би повярвала, че е бил обичан от Пейдж. Джереми показва другия възможен житейски път на героинята, ако не бе срещнала Лео. Скот Спийдман е изборът за тази роля и той оправдава високите очаквания на творческия екип.
„Най-страхотното нещо за Скот е, че той играе лидер, – разяснява Съкси. - Много пъти по време на кастингите в Холивуд търсим една голяма кинозвезда за главната роля и после няколко поддържащи актьори за второстепенните. И като се запитате кого от тях ще избере девойката накрая, става ясно от пръв поглед. Страхотно е, че Скот участва в продукцията, защото той поставя под въпрос логичния финал на филма. Той е достен конкурент и аз много го харесвам: както Скот, така и неговото превъплъщение.“
Допълнителен бонус е, че Скот и МакАдамс са работили заедно и преди, което е причина за разбирателството помежду им на снимачната площадка. „Скот много добре влезе в тази роля, извадихме голям късмет с него.“ – добавя МакАдамс.
Австралийската актриса и двойничка на Рейчъл МакАдамс, Джесика Макнами е в ролята на сестрата на Пейдж - Гуен. „Тя ме порази по време на прослушването, – казва Съкси. – Освен огромната прилика с Рейчъл, тя е наследила много черти от баща й, който очевидно изглежда точно като Сам Нийл. Много се забавлявахме с този факт!“ МакАдамс добавя „Джесика Макнами е изключителна актриса и според мен нея я очаква звездна кариера. И наистина е обезпокоително колко много прилича на мен!“
РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЕДИН СВАТБЕН ОБЕТ
Основните снимки на Сватбен обет започват през август 2010г. в Торонто, Канада. Тъй като действието на филма се развива в Чикаго, последните четири дни от октомври са заснети там за правдоподобност в районите със забележителности. Съкси се обажда на своята приятелка и художник на Grey Gardens Калина Иванов и я кани да внесе своя огромен талант и опит, за да пресъздаде изгледа на уникалните декори във филма, както и самите творби на Пейдж. Иванов реагира веднага на сценария: „Харесва ми възможността която ми дадоха да изградя живота на тези хора от един бял лист и после да създава целия им свят, в който единият от тях се чувства удобно, а другият не помни нищо за него.
Това представлява страхотна възможност да придам характер на Пейдж чрез множество нишки за нейния минал живот и да дам възможност на Лео за използва тези следи в опит да запали отново тяхната любов. Затова всеки детайл от обстановката, който създадох за тези два персонажа трябваше да послужи за определени двойнствени цели: не само да бъде тяхна заобикаляща обстановка, но също така да даде на зрителя ключ към това, какъв е бил животът им преди като двойка.”
Калина и Майкъл се срещат за първи път по време на интервюто й за работа за Grey Gardens и откриват, че и двамата имат много сходно отношение към изкуството. „И двамата мислим много концептуално, и двамата чувстваме чрез картини и образи, затова първото нещо, което направих след като прочетох сценария на Сватбен обет, бе да потърся снимки на сузани. Това са многоцветни ръчно везани покривки за легло от Афганистан, които показват визията, която исках да създам за тази продукция.”
Колкото до изкуството, Иванов вярва, че „всяка от скулптурите на Пейдж представят определен отрязък от време от живота й. Фактът, че тя е била творец е изключително интересно за мен като дизайнер. Голямо предизвикателство е, че тя забравя че е била художник, че прекъсва творчеството си и после трябва отново да преоткрие същността си като артист.”
Тейтъм оценява високо работата на Иванов: „Склупторите на Пейдж са невероятно изразителните и много красиви, но имат мрачно въздействие, което показва изразената чрез тях болка.” По отношение на терена за снимки, Иванов твърди, че Чикаго и Торонто имат много сходни неща: „И двата града са от една и съща ера и имат езеро, затова и архитектурното им внушение не е толкова различно.“
По отношение на съвместната си работа с режисьора Майкъл Сукси, Рейчъл МакАдамс споделя с усмивка: „Майкъл прави всичко да изглежда като едно забавление, - отбелязва тя. – отношението му е такова от самото начало. Много ми харесва, че той обръща голямо внимание на самия процес, дори повече откoлкото на крайния продукт. Разбира се, наясно съм, че целта винаги е пред очите му, но е страхотно това, че от не по-малко значение за него е и пътуването към нея.”
Сукси взима присърце всеки аспект от създаването на филма, дори когато става дума за прическите на Рейчъл, избора на подходящ гардероб и декорите. „Майкъл е навсякъде! Той сътрудничи на всеки, винаги е отворен за нови идеи, подкрепяше ни във всичко и през цялото време.“ – казва МакАдамс.
Чанинг Тейтъм вярва, че Майкъл Сукси е в състояние да извлече най-доброто от неговия талант. „Мисля, че в определено отношение Майкъл е скулптор, - казва Тейтъм. – Той има представа как иска да станат нещата, а това е от страхотна помощ за актьора. Още повече, че това е едва вторият му филм!” Актьорът продължава: „Майкъл има усет за достоверност и неподправеност, който позволява на актьорите да спазват баланса между сладникавата сантименталност и реализма. Като режисьор може да му се има пълно доверие и вяра, че накрая ще се погрижи всяко нещо да си дойде на място си.”
За Ким Карпендър първоначално филмът, вдъхновен от неговата удивителна любовна история, можело да бъде приказка за една нова, измислена двойка, но когато гледал лентата разпознал емоционалната истина за това, през което е преминал в истинския живот. Особено много той хвали актьорската игра и подход към персонажа на Тейтъм, например в сцената, където Рейчъл за първи път му казва, че не си го спомня. „Той излиза на чист въздух и кляка до един паркиран автомобил, - споделя Карпендър. – Това е наистина много силен и въздействаш момент във филма. Когато моята съпруга ми каза, че не ме познава, аз излязох в коридора, седнах до стената и скрих глава между коленете си. Сцената във филма бе доста близка до действителните събития и успя да ме разплаче. Което всъщност трябва да ме прави щастлив.”
В края на краищата Чанинг Тейтъм успява да обобщи посланието на целия филм само в едно изречение: „Когато се вричаш на някого за цял живот е от голямо значение да влагаш смисъл във всяка дума, да си искрен и наистина да го имаш предвид.”
За Роджър Бърнбаум гледането на Сватбен обет като готов проект е всичко, за което си е мечтал от мига, когато за първи път чува за невероятната любовна история на семейство Карпендър. „С режисьор от световна класа като Майкъл Съкси и наистина блестящ актьорски състав, не бихме могли да искаме нищо повече за филма. В края на краищата през всички тези години се стремяхме историята да достигне до възможно по-широк кръг зрители и да бъде направен по по-възможно най-добрия начин.“
