Действието в новия 3D приключенски филм „Пътуване до тайнствения остров” започва след като 17-годишният Шон Андерсън улавя кодиран сигнал за бедствие от несъществуващ тайнствен остров.
Безсилен да го спре да се отправи към източника на сигнала, доведения баща на Шон (Джош Хътчерсън), Ханк (Дуейн Джонсън) се впуска с него в приключение, което ще ги отведе до южните води на Тихия океан, а после до мястото, видяно от малцина оживели за да разкажат за това. Това е зашеметяващо красиво кътче с необикновени и заплашителни форми на живот, вулкани, златни планини и много изумителни тайни.
Заедно с Габато (Луис Гузман), единственият пилот на хеликоптер, изявил желание да рискува с това пътуване и красивата му дъщеря Кайлани (Ванеса Хъджинс), те отлитат за да намерят острова и спасят единствения му човешки обитател, и избягат преди сеизмичните вълни да го потопят и погребат завинаги тайните му. Това вълнуващо приключение е продължение на световния хит от 2008 „Пътуване до центъра на Земята”.
Във филма участват още Майкъл Кейн като дядото на Шон, Александър, търсения, изпаднал в беда пътешественик и Кристин Дейвис в ролята на майката на Шон, Лиз.
Филмът е заснет в 3D-формат под режисурата на Брад Пейтън и по сценарий на Брайън Гън и Марк Гън. Продуциран е от Бо Флин, Трип Винсън и Шарлът Хъджинс. Изпълнителни продуценти са Ричард Бренър, Майкъл Диско, Самюел Дж. Браун, Маркъс Висиди, Майкъл Бостик и Евън Търнър.
Екипът, създал филма се състои от директора на фотографията Дейвид Татерсал, дизайнера на продукцията Бил Бос, редактора Дейвид Рени дизайнера на костюми Денис Уингейт и отговорника за специалните ефекти Бойд Шермис. Музиката е композирана от Андрю Локингтън.
„Пътуване до тайнствения остров” е продукция на Contrafilm, представена от New Line Cinema и се разпространява от Warner Bros. Pictures.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
„За да стигнем до острова трябва да прелетим през окото на урагана.” – Шон Андерсън
Режисираният от Брад Пейтън филм „Пътуване до тайнствения остров” предлага на зрителите забавно и фантастично приключение до толкова отдалечено място, че е останало в тайна векове наред…и когато някой го открил е почти невъзможно да се върне.
Пейтън, който не отдавана разкрива тайният свят на шпионажа в задния двор с „Котки и кучета: Отмъщението на Кити Галор” не смесва за пръв път екшън и комедия с широк размах и усет за неочакваното. „От самото начало знаех, че ще има действие по въздух суша и вода, същества, пещери, бури, подводни битки и въздушни преследвания и всичко това на фона на спиращ дъха пейзаж. Това означава, че трябваше да използвам най-добрата последна технология за да пресъздам нещо специално на 3D, на което бе положено началото с “Пътуване до центъра на земята”.
През 2008 това е първият игрален филм, в който е използвана системата „Фюжън”, сложно устройство с 3D-камера, разработено от Джеймс Камерън и Винс Пейс и в последствие приложено в „Аватар”. Не е изненадващо, че създателите на филма се обръщат отново към Cameron Pace Group в търсене на най-съвременните методи и оборудване, за да се обхване дълбочината и мащаба, които Пейтън иска да постигне в реална среда.
„Реших, че актьорите трябва да имат почва под краката си. Исках истинска джунгла, а не компютърно генерирана.”
Същевременно създателите на филма са наясно, че това, което прави историята незабравима е връзката между героите – близостта, която се засилва в опасностите и ситуациите, показващи истинските качества на личността. „Според мен, публиката откликна на тези теми в първия филм и ние бяхме решени да ги направим неделима част и от този.”
Героите, попаднали в този рай, превърнал се по-късно в смъртоносен капан, трябва да използват съобразителността и инстинктите си за да оцелеят, особено след като откриват, че растенията и животните там се развиват по собствени правила.
Това е правилото на острова, всъщност правилото на Фостър. „Това е биогеографска теория, според която в еволюционния процес в изолирана среда, големите неща могат да се превърнат в малки, а малките в големи. Така, стадо слонове там може да изглежда и да се държи като стадо слонове, но с тази разлика, че ще са миниатюрни, докато пеперудите ще изглеждат и ще се държат като пеперуди, но ще са огромни.”, обяснява продуцентката Шарлот Хъджинс.
Другата страна тези чудеса се изразява в съществуването на огромни хищни влечуги и птици, някои с размерите на футболно игрище, за които изследователите са поредното блюдо.
Събитията във филма се основават частично върху творбите на Жул Верн, чиито романи „Тайнственият остров” и „Двадесет хиляди левги под водата” дават привкус на сценария и действието, заедно с „Робинзон Крузо” на Робърт Луи Стивънсън и „Пътешествията на Гъливер” на Джонатан Суифт. За разлика от повечето филми по книги, „Пътуване до тайнствения остров” препраща към изходния си материал и го превръща в част от действието.
След като открива указания в книгите на Верн и литературните му събратя с които да определи несъществуващите координати на острова, Шон впоследствие отново се обръща към него за да избегне дебнещите опасности там.
„Най-безопасният път до другата страна е да вървим по бреговата ивица. Най-краткият е да минем през сърцето на острова. Но нека ви предупредя: островът е пълен с тъмни джунгли и страховити създания.” – Александър „Мисля, че нямаме избор. Най-краткият път.” – Ханк.
В началото на филма, младият Шон не е там, където желае. Изминали са години от смъртта на баща му. Майка му Лиз, чиято роля изпълнява Кристин Дейвис, наскоро се е омъжила за Ханк и те са се преместили в предградията на Охайо. Без приятели и с баща, за когото смята, че нямат нищо общо, Шон прекарва безброй часове над картите и романите на Жул Верн в мечти за неоткрити кътчета по света, които го очакват.
Дуейн Дкжонсън изпълнява ролята на Ханк, ветеран от флота, който управлява собствена строителна компания и е свикнал се справя с проблеми. Но за този специално не може да намери решение. „Ханк и Шон са в непрекъснато противоречие от самото начало. Единият иска да установи контакт, докато другият желае да се дистанцира.”, обяснява Джонсън. „Семейството е най-важното нещо за Ханк и през цялата история той опитва да събере семейството си заедно.”
Но колкото и благородни да са намеренията на Ханк, според Шон той е виновен за бъркотията в живота му. Още повече, той е убеден, че Ханк е неподвижния обект стоящ на пътя му към откритието, което му принадлежи по рождено право.
Това убеждение ще бъде подложено на изпитание по-скоро, отколкото Шон смята. Една нощ, той получава странен радио сигнал. Това е кодиран S.O.S., вероятно изпратен от дядо му Александър, за когото не са чували откакто е заминал за да докаже съществуването на мистериозният остров от романа на Жул Верн. Първите четири думи от съобщението са наелектризиращи – Островът съществува.
„Александър е идолът на Шон. Той винаги е правел каквото поиска и винаги е бил на някаква откачена експедиция.”, обяснява Хътчерсън. „Ако Александър е в беда, Шон би направил всичко за да го открие.” По същия начин, Ханк би направил всичко за да стигне до Шон, дори ако трябва да го придружи до Южното море в търсене на нещо, което смята за зелен хайвер, проявявайки престорен интерес към небивалиците за забравен от историята остров, само за да го наглежда. Няколко дни по-късно след катастрофално приземяване на най-невероятното място виждано някога, никой не е по-изненадан от Ханк. Всъщност той остава почти без думи…с изключение на няколко реплики отправени към виновника за всички неприятности: единственият и неповторим Александър Андерсън.
От друга страна Шон е развълнуван и тържествуващ. Еуфорията от откриването на дядо му е краткотрайна, след като разбира, че да се измъкнат от острова ще бъде още по-трудно от приземяването на него, при това с много малко време на разположение за да го направят. Земята под краката им потъва, при това бързо. Целият остров ще бъде под водата в рамките на дни, ако не и часове и малкият им шанс да оцелеят е в собствените им ръце. „Когато разбират, че за да се спасят трябва да работят заедно, личностните им сили се проявяват по неподозирани начини.”, разказва Пейтън. „Надвисналата смъртна опасност е най-добрия стимул за работа в екип.”, казва през смях Джонсън.
Противоречието от първата среща между доведения баща и дядото на Шон се подклажда от непрекъснатите „любезности”, които двамата си разменят.
„Александър изглежда обаятелен защото не спазва правилата и непрекъснато се отправя към екзотични места. Ханк е наясно с това, но смята, че подобно поведение превръща Алекс в човек, на когото семейството му не може да разчита.”, отбелязва Джонсън. Подобно на него, Кейн определя героя си като „луд изследовател”. „Той пътува до всякакви места, колкото по-странни, толкова по-добре. Откриването на Мистериозния остров е върха в кариерата му. Бедата е там, че като решава да сподели тайната с внука си, го поставя, както и всички с него, в много опасна ситуация.”, обяснява Кейн. Прекарал целия си живот в търсене на опасността, Александър гледа на трудната им ситуация като на поредното препятствие, което трябва да се преодолее.
Тези независими мъже от три различни поколения не изглаждат различията си самостоятелно. Към тях се присъединяват Габато и Кайлани, екипът от баща и дъщеря, пилотирал хеликоптера, с който Шон и Ханк стигат до острова от Палау, Нова Гвинея. Ролите изпълняват съответно Луис Гузман и Ванеса Хъдженс. Всички те, след като хеликоптерът им се разбива заради разразилия се ураган се озовават на острова.
На пръв поглед мотивите на Габато да приеме работа, която може да му струва живота са парите. Това е мотивът му за всичко. След като останалите сезонни гидове отказват да поемат към мястото със слава на „гробище за кораби”, въпреки доброто заплащане, общителният пилот с радост се възползва от възможността с неодобрението на по-разумната му дъщеря.
Габато е безгрижен човек, който развежда с хеликоптера си туристи из рая и живее мечтата си. Но той е и мошеник. Би направил всичко ако заплащането си заслужава.”, описва героя си Гузман. Габато е и грижовен баща, който прави всичко по силите си за да изпълни мечтата на дъщеря си Кайлани да отиде в колеж. Клайлани много го обича и оценява усилията му, но не очаква начинанието им да донесе средствата, необходими за финансирането на тази нейна мечта. Истината е, че таткото не е добър бизнесмен и Габато лъкшъри турс не би оцеляло без нейна помощ. „Габато е сърцето на операцията, но Кайлани е мозъка.”, признава Пейтън. „Кайлани е издръжлива защото й се налага. Тя се грижи за баща си. Тя е и изключително пряма и още от началото е най-откровена в това да изрази, колко лоша идея е това пътуване.” Минути, след началото на полета им, тя се оказва права.
С катастрофиралия хеликоптер не само е унищожено единственото им превозно средство, но и всички шансове на Шон да впечатли Кайлани. Вместо това той става обект на гнева на красавицата, която обещава да го държи лично отговорен за това и всички следващи бедствия, с които ще ги връхлетят.
Докато петимата си пробиват път към невероятното, но единствено възможно спасение, майката на Шон, Лиз далеч от техните перипетии гадае какво се случва на двамата мъже, които обича. Тя добре познава странностите на бившия си свекър и го счита за ненадежден и лош пример за подражание. Не може да пренебрегне обаче, привързаността на Шон към него. Подобно на Ханк, Лиз се надява това приключение да сближи малко сина й с доведения му баща.
„Ако съм разбрала правилно, … единственият начин да избегнем удавянето е да открием някаква стогодишна подводница?” – Кайлани
„Пътуване до тайнствения остров” е заснет през есента на 2010 в Оаху, Хавай. Островът предлага разнообразен терен – пясъчни брегове, обвити в мъгла долини, пещери и вулканични планини. Местата на снимките включват – Уаймеа Вали, Хеиа Кеа, Чайна Уолс и Куалоа Ранч. Създателите на филма използват и съоръженията на студиото в Северна Каролина за да завършат определени сцени, започвайки с катастрофата с хеликоптера.
Сцената след катастрофата е заснета на Етърнити Бийч, но кадрите с въртенето през бурята, в студио. За целта е използвано съоръжение, което според отговорника за специалните ефекти, Питър Чесни наподобява „сглобка от детски конструктор около усилена стоманена конструкция с алуминиево удължение”. С това съоръжение Чесни симулира ураган от 5 степен като прилага натиск от 6000 паунда във всяка точка на риг-а чрез устройство генериращо силни вибрации и клапи изстрелващи поток от компресиран въздух към опашката след подаване на електрически импулс.
Друга зрелищна сцена във филма представлява въздушна схватка, в която петимата авантюристи летят на гърбовете на гигантски пчели, преследвани от още по-големи птици, възнамеряващи да ги погълнат. Птиците, които останалия без дъх Шон определя като бързолетоподобни преди да се спуснат към него, не са избрани случайно защото са бързи и се хранят с пчели.
„Исках обездката да е реалистична, така че актьорите наистина да насочват пчелите наляво и надясно или при влизане в завой на екрана.” За целта, режисьорът се обръща към Чесни, който изработва няколко седла, които наподобяват варели за петрол. Седлата са монтирани върху подвижни греди с противотежести, съобразени с теглото на всеки от актьорите, след което поставени върху триъгълна основа с въздушна възглавница с контролирано променливо налягане, за може да се носи като шайба върху маса за въздушен хокей.
По-късно отговорникът за визуалните ефекти Бойд Шермис заменя варелите с компютърно генерирани пчели и добавя фон, заснет от екипа му в полет през и над долината с хеликоптер. После заснема седлото и ездачите от всички ъгли и смесва всичко това дигитално.
От въздуха, екшъна се пренася под водата за среща с огромна хищна електрическа змиорка. Първоначално, създателите на филма възнамеряват да използват басейна в EUE/Screen Gems Studios в Уилмингтън, но когато сцената е разработена концептуално и мащабът нараства им се налага да изградят свой с диаметър 80 фута и 20 фута дълбочина и обем от 750 000 галона. „Всичко останало в тази сцена е създадено с компютър: частиците във водата, пречупването на светлината, коралите, водните обитатели, мехурчетата и утайката. Подводната среда е една от най-трудните за създаване по компютърен път, много времеемка със стотици слоеве.”, споделя Шермис.
Над морското равнище, къщата-дърво на Александър, изработена ръчно от корабни останки и осветена от буркани със светулки, също е изградена в студио. Но голяма част от декорите на Атлантида са създадени на място в Хавай.
Бълващият разтопено злато и златна пепел вулкан е поредното от чудесата на острова. За да избегне замърсяване на девствената природа, екипът трябва да открие заместител на стандартните средства. След дълго обмисляне, приемат, че най-простото решение е и най-доброто. За сцената са използвани истински златни листа с дебелина 1.2 милионна част от инча и с достатъчна чистота за да са ядивни.
С „Пътуване до тайнствения остров” Пейтън цели да създаде едно поглъщащо преживяване във всяко едно отношение - със завладяващ екшън и герои, и красиви пейзажи. Създателите на филма се надяват любителите на киното, гледайки филма, да почувстват как магията от творбите на Жул Верн оживява в приключението. „Това е всичко, което исках да видя на кино, когато бях малък. Мисля, че с този филм всички членове на семейството ще могат да се забавляват заедно.”, заключава Пейтън.
