Адам Сандлър е звездата в новата хитова комедия „Джак и Джил”, в която изпълнява и двете роли на едноименните близнаци от заглавието на филма.
Джак си живее добре живота, но има един постоянен дразнител, който нарушава спокойствието му всяка година за Деня на благодарността. Това е близначката му Джил, която още с пристигането си започва да го задушава и преобръща подреденото му ежедневие с краката нагоре. Посещението за уикенда скоро прераства в цял месец престой, през който брат и сестра се впускат в люта битка за надмощие на каквато са способни само близнаци. Когато става ясно, че Джил няма намерение да си тръгва въобще, Джак задейства няколко плана, чиято цел е да върнат сестра му там, където той най-много я обича – на другия край на континента.
В ролите: Адам Сандлър, Кейти Холмс, Ал Пачино Режисьор: Денис Дюган Продуцент: Адам Сандлър, Тод Гарнър Сценарий: Стив Корън & Адам Сандлър Оператор: Дийн Кънди Музика: Рупърт Грегсън-Уилямс
ЗА ФИЛМА
Режисьорът Денис Дюган работи за 8-ми път заедно с Адам Сандлър по премиерната комедия „Джак и Джил”. „Това, което намирам за изключително интересно е, че от един момент нататък си мислех как Адам играе ролята на Джак, но за Джил мислех като за отделен човек, който сме наели специално за тази роля. Извън снимки Адам по никакъв начин не се държеше като Джил и все пак не можех да се отърся от усещането, че работя с истинска жена, която страшно много прилича на него.“
Във филма Сандлър е в ролята на Джак – рекламен агент, който е на една поръчка от голямата слава, но при провал е заплашен да изгуби всичко. Именно в този важен момент се появява близначката му Джил, която винаги усложнява нещата повече, отколкото е необходимо.
„Знаех, че Адам няма да има проблеми да изиграе Джил. Но трябваше да поработи, за да се превърне в Джак,“ казва Стив Корен, който написва сценария заедно със самия Сандлър. „Джак е човек, който винаги е на нокти, така че Адам трябваше да измисли как да го открои от собствената си същност.“
Корен открива редица интересни факти докато работи над сценария. „Някои близнаци създават свой собствен език докато са още деца, така че и ние измислихме уникален език, на който комуникират само „Джак и Джил”. Разбрахме и колко по-силна е връзката между близнаци, отколкото просто между брат и сестра, така че се опитахме да използваме всичко научено в нашия филм.“
Работата по цели две роли изисква от Сандлър невероятно чувство за синхрон. „Част от шегите са резултат от общите действия на „Джак и Джил”, които правят едно и също нещо по едно и също време,“ обяснява Корен. „Това, разбира се, означава, че Адам трябва да заснеме сцената в един образ и после да повтори същото като другия герой от историята ни. Бе почти като добре координиран танц, който изисква от Адам невероятна концентрация и перфектно усещане за ритъм. Работата му бе нещо специално, което си заслужава да се види.“
Описвайки героите и историята, Корен споделя, „Джил винаги е имала само две постоянни неща в живота си – грижата за родителите си и любовта към птицата й Пупси (Пръдльо). Тя е пожертвала личния си живот. И когато идва при Джак за празниците без намерение да си тръгва, той вижда единствено спасение в намирането на мъж за сестра си, който да я махне от главата му.“
Разбира се, нищо не върви по план. Вместо гадже от интернет, Джил успява да се уреди с крайно невероятен ухажор в лицето на самия Ал Пачино. Според сценария Джак трябва да убеди Пачино да се снима в реклама на Дънкин Донътс, иначе ще ги загуби като клиенти. И докато се чуди какво да прави, Пачино се оказва хлътнал по щурата му сестра. Единствената уловка е, че Пачино страда от нервна криза.
Създателите на филма решават да ангажират истинският Ал Пачино за ролята на Ал Пачино. „Във филма Ал не играе наистина себе си, а ролята на обсебен актьор, който е започнал леко да се побърква,“ обяснява Корен. „Така че, когато се влюбва в Джил направо превърта окончателно и е готов на всичко, за да спечели момичето. Проблемът е, че Джил не си пада особено по него. Тя е доста по-наясно с участниците в „American Idol“, отколкото с това кой е Ал Пачино.
Пачино играе героя по начин, който коренно се различава от това кой е той в истинския живот. „Той е актьор, който губи контрол,“ обяснява Пачино. „Претоварването с работа започва да оказва съществено влияние върху психическото му състояние. Очевидно се намира пред нервен срив. По този път тръгнах, за да изиграя себе си, но като някой друг – всичко е преувеличено, за да може да сработи за нуждите на комедията. И в същото време се опитах да запазя образа колкото се може по-реалистичен, така че и лудостта му да изглежда напълно реална.“
Във филма героят на Пачино постепенно губи допир с действителността. Предложена му е ролята на Дон Кихот в постановката „Мъжът от Ла Манша“ на Бродуей и когато той среща Джил голяма част от чертите на героите в пиесата са автоматично прехвърлени в техните взаимоотношения. „В пиесата Дон Кихот е луд човек, който вярва, че е рицар, а Дулсинея е принцеса при все, че реално тя е грозна селянка. Въпреки това той се влюбва до полуда в нея, защото й приписва качества, които му диктува въображението,“ обяснява Пачино. „Когато героят ми среща Джил той прави точно същото и тя се превръща в неговата Дулсинея. До голяма степен героят ми несъзнателно я използва като средство да разбере дали наистина иска да приеме ролята на Дон Кихот. Той приписва на Джил всички черти на Дулсинея, за да може да репетира на живо и да види как му се харесва ролята. Номерът е, че през цялото време не осъзнава какви ги върши, но дори и в лудостта му има определен план, който го напътства.“
Отделно от това, Джил символизира нещо, което героят на Пачино чувства, че отдавна е загубил. „Той се чувства изгубен в Лос Анджелис. Най-много му липсва старият живот, преди славата, и усещането за дом и семейни корени. И ето, че внезапно се появява жена, която му напомня какъв е бил преди години. Отчаяно нуждаещ се отново да намери своят дом, той решава, че Джил ще го отведе там,“ обяснява Дюган.
„Допадна ми идеята да изиграя по-възрастен актьор, който отчаяно иска отново да бъде човекът, който е имал куража да се издигне до позицията на голяма филмова звезда,“ продължава Пачино. „Героят ми иска просто пак да бъде обикновен човек, но това за съжаление е невъзможно. И без значение колко объркан се чувства, актьорските му инстинкти работят все така безупречно – ако успее да спечели Джил по начина, по който Дон Кихот ухажва Дулсинея, то той ще разбере дали ролята в „Мъжът от Ла Манша“ е правилната за него. Доста сложен и необичаен метод, но такова е пътуването на актьора от дебрите на лудостта към нормалния живот.“
Дюган казва, че работата с Пачино е уникално преживяване. „Не знаех какво да очаквам, все пак той е сериозен актьор, но Ал напълно прегърна идеята ни за лудостта на своя герой,“ споделя режисьорът на „Джак и Джил”. „Той изигра брилянтно тази хиперболизирана версия на самия себе си. Ал е чудесен човек и имаше изключително добронамерено отношение към целия проект.“
„Ал се раздаде напълно. Адам му подаваше реплика и той веднага успяваше да сграбчи момента и сам да направи нещо уникално,“ продължава Дюган. „Напълно възприе начина ни работа, който е доста различен от нормалните разбирания за снимачна площадка. В нито един момент не показа да е отблъснат от случващото се около него – напротив, беше на линия през цялото време и се постара да бъде в най-добрата си форма.“
Дийн Кънди, оператор на продукцията, отбелязва, че картината възприема по-различни окраски, когато Пачино е на екрана. „Както при всички комедии искахме ярка и цветна визия, но при сцените с Пачино можехме да си позволим нещо по-различно,“ обяснява Кънди. „Пачино е добре известен с множество по-мрачни образи, така че сметнах за интересно да внесем подобен елемент в нашия филм. Така например, когато Ал се появява в ресторанта, той е само тъмен силует, с дим вдигащ се от пурата му и съвсем леко осветени очи и лице. Доста забавно се получи.“
Кейти Холмс влиза в ролята на Ерин, съпругата на Джак и майка на двете му деца. „Тя е много заета жена и майка,“ обяснява Холмс. „Когато Джил пристига на гости и създава пълен хаос в семейството, тя трябва да се опита да въведе ред.“
„Беше много забавно да гледам как Адам се превръща в Джил,“ продължава актрисата. „Бе интересно да разговарям с мъж за бръснене на крака, носенето на клинове и ходенето на високи токчета, както и за всички други аспекти, които не са никак лесни за една жена. Адам беше чудесен партньор и наистина си прекарах страхотно с него на снимачната площадка.“
Един от най-популярните мексикански комици, Еуженио Дербез, е в ролята на Фелипе – градинарят на Джак, който харесва Джил такава каквато е. „Фелипе се има за много забавен и постояно се шегува с околните,“ обяснява актьорът. Дербез е готов за предизвикателството да пуска майтап след майтап на английски, въпреки че това не е майчиният му език. „Лесно е да запомниш репликите и да овладееш езика, но все пак трябва да поднесеш шегата адекватно, а не само да я произнесеш на английски. А поднасянето може да е съвсем различно на този език, отколкото на испански. Намирането на верния тон е истинско предизвикателство.“
Във филма не само Сандлър влиза в двойната роля на мъж и жена – Дербез успява да изиграе и ролята на бабата на Фелипе. „Попитаха ме дали имам подходящ роднина за ролята,“ обяснява комикът. „Казах им, че нямам, но сам мога да се справя със задачата. Играя много различни образи в моето телевизионно шоу, така че трябваше само да им покажа някои кадри, за да получа и втора роля във филма. Бе доста забавно като изключим поставянето на грима, което отнема по 3-4 часа на ден и по време, на което те омазват целият с лепило. Имах 5 различни простетични парчета прикрепени към главата и лицето ми. В продължение на 3 дни след края на снимките продължавах да намирам парченца лепило.“
Дербез има богат опит в сферата на комедийните скечове, защото подобно на Сандлър и екипът на Happy Madison идва от света на телевизията, където се залага именно на кратката форма за разсмиване на зрителите. „Той очевидно е идеален избор за отбора на Адам,“ казва Дюган. „Напълно ни разбира и е склонен да експериментира докато сцената не се получи точно както си я представяме. Винаги поддържаме темпо, в което всеки от актьорите се стреми да стимулира другите да дадат най-доброто от себе си. А Еуженио е наистина, ама наистина много забавен и вдигна нивото на смешното във филма.“
ДА ПРЕВЪРНЕШ ДЖАК В ДЖИЛ
За екипа на продукцията основното предизвикателство е превръщането на Сандлър в два различни героя. Главната отговорност пада върху шефовете на отдели по грим, прически и костюми – Ан Пала, Томас Рийл и Елън Лутър.
Пала и Рийл тестват десетки различни стилове прическа, материи, цветове и дължина (къса, къдрава и дълга), различни цветове на нокти и дължина, цветове червило, цвят на кожата, мигли и зъби – всичко това в най-различни комбинации. Работейки заедно с трима мъже, които приличат на Сандлър, опитните професионалисти успяват да създадат няколко различни варианта, които предлагат на продуцентите за финално решение.
„Адам многократно е играл ролята на жена в скечове на Saturday Night Live,” отбелязва Пала. Това дава добра насока кое точно може да сработи при актьора в трансформацията му в жена. „Ключови за придаването на женски черти са очите, скулите, зъбите и прическата. Използвахме девет различни тона на грима, за да подчертаем или прикрием различни детайли.“
Ключово за екипа на филма е да създадат максимално реалистично героинята на Джил. „Адам не играе мъж, който влиза в ролята на жена; той наистина трябва да изиграе жена,“ отбелязва Лутър. „Идеята не бе да представим пародия, а да предложим пълнокръвен образ на жена с отличителни черти, която да се приеме напълно естествено от публиката. От друга страна можеше да си позволим малко насмешка, защото част от отличителните черти на образа е фактът, че героинята е досущ копие на своя брат близнак. Успяхме да си поиграем с мускулите на Адам и типично мъжкото му поведение, така че Джил далеч не е твърде женствена героиня.“
„По отношение на дрехите Адам иска винаги да му е удобно, но удобството няма нищо общо с това да бъдеш жена,“ споделя Лутър. „Използвахме лекотата на образа, за да се позабавляваме максимално. А Адам през цялото време ни намекваше шеговито, че харесваме Джил повече от него самия, което си е самата истина!“
И все пак, да облечеш Сандлър като жена не е толкова проста работа, колкото за една истинска жена да влезе в собствената си рокля. „Всичко трябваше да се напасва – дали ще е добавен детайл около врата или корекция при ръцете, а също и напасване около кръста. Всичко трябваше да се нагласи спрямо пропорциите на тялото на Адам. Не е като да имаше готови дрехи с подобен размер, които да вземем директно от магазина.“
ОТ ЛИСТА ДО ЕКРАНА – ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ
За да се справят с техническото предизвикателство да снимат едновременно Адам Сандлър в 2 роли, продуцентите се обръщат за помощ към опитния оператор Дийн Кънди, в чиято филмография се открояват заглавия като Кой натопи заекът Роджър, Капан за родители, Завръщане в бъдещето и Джурасик парк.
„Когато актьор трябва да изиграе два различни образа в един и същи кадър има много тънки моменти, на които да се обърне внимание – сложността идва от факта, че трябва да заснемеш първо кадъра с единия герой и след това да повториш същото упражнение с другия герой,“ обяснява Кънди. „Понякога това е доста просто упражнение и не се налага камерата да се мърда изобщо.Тогава просто снимаш два пъти, а актьорът играе един път от едната страна на кадъра, а след това от другата. Впоследствие с помощта на компютъра се сглобява заснетия материал точно както бихте разрязали две снимки по средата и след това ги залепите отново.“
Всичко останало, разбира се, е доста по-сложно, защото героите влизат във взаимодействие, докосват се, подават си предмети – всичко необходимо, за да се поддържа вниманието и интереса на публиката.
Кънди описва обичайната процедура при снимки: „Снимаме първо Адам в ролята на Джак. След това той отива да се преобрази в Джил, а през това време ние трябва да се погрижим осветлението да е точно каквото трябва там, където Адам ще застане в образа на Джил. На Адам поставяме малка слушалка в ухото, в която той може да чува репликите на Джак, които сам е произнесъл при предишното си излизане на снимачната площадка. Поставяме и монитор, за да може да види движенията на Джак в конкретната сцена. Отговорникът по визуални ефекти, Дан ДеЛьов, следи за това двата отделни кадъра да се напаснат според нуждите на продукцията. Техници отговарят движението на камерата да е едно и също при заснемането на двете части от една и съща сцена. И накрая, монтажист, който винаги присъства на снимачната площадка, ни показва на момента как приблизително ще изглежда финалният резултат на екрана, за да може да преценим дали трябва да повторим сцената. Целият процес е изключително трудоемък и изисква отлична екипна работа.“
„Използвахме компютърно контролирана камера, която е програмирана да извършва едни и същи движения многократно,“ обяснява ДеЛьов. „Така можеше спокойно да снимаме веднъж Джак, а след това същото движение да се използва и при Джил.“ Добър пример за процеса е сцената, в която Пачино се захласва по Джил на баскетболния мач. „Не само имате „Джак и Джил” на екрана едновременно, но също така играчите и публиката зад тях. Колкото по-голяма е сцената, толкова повече се увеличава и степента на сложност.“
На ДеЛьов се пада задачата да създаде илюзията, че Адам Сандлър наистина има близначка. „Този ефект изисква дълго планиране още от етапа на нахвърляне на сториборда, но тъй като работим по комедия трябваше да може и да импровизираме на момента. В много кадри използвахме дубльор за Джил, който носи зелена качулка на главата си, която може да бъде премахната дигитално и заменена с лика на Адам в образа на Джил.“
Кънди споделя как работи в тандем заедно с ДеЛьов: „При работата на снимачната площадка трябва да съберем парченцата от пъзела – мозайка, която се оформя окончателна в процеса на постпродукция. Аз трябваше да подсигуря правилните парченца, защото публиката става все по-претенциозна и не можеш да й предложиш нещо просто. Трябва да им предоставиш парченца, които сглобени да дадат един интересен и уникален филмов пъзел.“
Кънди отбелязва значителния принос на Адам Сандлър за успеха на снимачния процес. „Адам се учи бързо и с напредването на снимките започна сам да отгатва какво е нужно да се направи. Отличителна негова черта е новаторството и желанието да опита нещо различно във всеки кадър. Може да репетираме дадена сцена, но в момента, в който се появи нова идея на Денис, мен и асистент режисьорът се пада да решим как да я приложим напрактика."
НА КРУИЗ
Във филма семейство Саделстийн споделят обща почивка всяка година по време на празниците, а в конкретния случай имат резервиран круиз на най-големият круизен кораб в света – Allure of the Seas. „Имахме късмет графикът на филма ни да съвпадне с пускането на вода на кораба,“ споделя Дюган. „Корабът се строеше в Норвегия докато се подготвяхме за начало на снимки. Свързахме се и получихме положителен отговор за съвместна работа. Изпратихме няколко техника в Норвегия, които прокараха някои от необходимите ни кабели и подсигуриха всички нужни електрически изводи, така че, когато корабът пристигна бяхме готови за начало на снимки. Успяхме да използваме десетина дни във Флорида докато течеше подготовка на кораба да посрещне първите си истински пасажери.“
„Това е истински петзвезден хотел на вода,“ казва сценографът Пери Анделин Блейк. „Имахме възможност да снимаме навсякъде. На носа на кораба разположихме ресторант. Най-голямото предизвикателство бе да украсим кораба за Коледа – той е дълъг 305 метра, а в някои кадри са видни поне 150 метра заедно с два басейна и три, четири нива.Разбира се, всичко трябваше да е в коледна украса. Накупихме няколко камиона декорация от магазин във Форт Лодърдейл – около 500 метра гирлянди с мигащи светлнки, седем елхи с височина от 2,5 до 5 метра, 15 войника-играчки, 10 крале-играчки... бе просто изумително.“
„Предварително знаехме, че работата на круизен кораб може да е трудна, защото пространствата са малки,“ казва операторът Дийн Кънди. „Това е причина повечето сцени с круиз да се снимат в студио, а не на истински кораб.“ За щастие екипът на филма успява да се възползва от снимки в реална обстановка, защото разполага с най-големият круизен кораб в света (на който пространство не липсва) по време, когато пътниците още ги няма.
Снимките на кораба имат и своите предимства. „Бих казал, че не бе по-трудно от снимките по принцип, даже беше по-интересно, защото докато снимахме на носа слънцето се местеше с напредването на деня,“ казва Дюган. „Тъй като корабът нямаше нито пътници, нито истинска посока, можеше да поискаме да го обърнем в необходимата посока, така че слънцето да бъде едно и също през целия ден за целите на нашите снимки. Няма как иначе, където и да е по света, да постигнеш подобно нещо със слънцето.“
„Капитанът направи едно изключително дълго и бавно завъртане – по един градус на всеки 6 минути,“ обяснява Кънди. „Така че слънцето остана на точно същото място спрямо кораба през целия ден. Друг ден над Флорида имаше облаци, но капитанът просто премести кораба и ни реши проблема.“
„Внимателно планиране е необходимо, за да сработи илюзията, че „Джак и Джил” са наистина отделни хора,“ обяснява Дан ДеЛьов, отговорник по визуални ефекти. „„Джак и Джил” скачат на въже, заобиколени от значителна публика. Зад тях са океанът и залязващото слънце, а ние, разбира се, трябваше да снимаме два пъти, за да получим нужните кадри и с двамата герои. Ето това е истинско предизвикателство – да снимаш филми-близнаци на палубата на кораб, докато слънцето залязва на заден фон.“
При все това ДеЛьов е готов да се пребори с трудностите. В крайна сметка снимки на зелен екран не биха дали същия ефект. „Корабът има оранжева палуба, чието ефирно отражение дава лек отенък и на актьорите. В същото време навсякъде наоколо се синее небесният простор. Просто няма как да постигнете същото естествено осветление при снимки на зелен екран.“
ДИЗАЙН НА ПРОДУКЦИЯТА
По-голямата част от филма отделя внимание на контраста между „Джак и Джил” – подчертават се повърхностните им разлики, само, за да се докаже, че дълбоко в себе си те са си лика-прилика. Един от начините да се демонстрира това е чрез живота, който близнаците водят – Джак в имението си в Брентууд и Джил в нейния спартански дом в Бронкс.
„Създадохме две крайно противоположвни жилища,“ споделя сценографът Пери Анделин Блейк, която е работила по множество проекти на Сандлър. „Къщата на Джак е голяма, хубава и просторна, с великолепен заден двор, басейн, поддържана зеленина, дървета и цветя. Стаите са огромни, светли, просторни и уютни. В края на филма виждате и домът на Джил в Бронкс – тя паркира малката си Хонда до мръсния сняг и влиза в малко, претъпкано с всевъзможни вехтории апартаментче.“
Художествената декорация по стените в дома на семейство Саделстийн е вдъхновена от реалния живот. „Изкуството е изключително субективно и мнението на хората винаги се различава – запитахме се какъв тип изкуство би окачил на стените си Джак? Нашият режисьор, Денис Дюган, е също и фотограф, така че ни хрумна да използваме част от снимките му за декорация на стените в къщата на Джак. Джак идва от света на рекламата и е напълно логично да има добър и модерен вкус, което предполага, че спокойно може да има колекция от фотографии вместо каквото и да било друго изкуство. Денис избра около 50 снимки от периода си на фотограф и започнахме да ги преглеждаме – снимки от 60-те и 70-те, от пътуванията му в Европа и други точки от земното кълбо. Не само, че имаше богато разнообразие на визии, но можахме да ги модифицираме, така че да изглеждат като колекция от различни автори – например с помощта на Photoshop дадена фотография става значително по-цветна; друга бива отпечатана върху платно за рисуване или друга материя и след това окачена в рамка; трета бе отпечатана върху лъскава хартия, за да създаде контраст с къщата, която е в старинен испански стил. Фотографиите придават модерно усещане без да претрупват пространството на дома.“
Блейк получава шанса да създаде дизайн на дневна за испански замък, но любимият му декор си остава този за рекламата на Дънкин Донътс, с която завършва филма. „Изглежда като перфектно копие на истински магазин от веригата Дънкин Донътс – наистина се постарахме с детайлите, щандовете, знаците и дори истински понички. И тогава камерата се отдръпва, за да ни представи една живописна сцена с пеещи и танцуващи хора, които са предвождани от самият Ал Пачино в смокинг на фона на цветно осветление. Бе истински забавен момент.“
