Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Филми Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

Всичко за филма 2 дни в Ню Йорк
След като засне мрачния трилър „The Countess” през 2009 г., актрисата, сценарист и режисьор ЖЮЛИ ДЕЛПИ решава, че е настъпило време за комедия – жанр, в който е доказала таланта си преди две години с успешната романтична комедия „2 дни в Париж"
Cinefish.bg

Филми
Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

22.06.2012, 10:46  |   Видяна: 1856  |   Press Release  |   ФИЛМ
Във всяка една връзка между двама души да се запознаеш с родителите на другия е голяма стъпка. Дори да си малко нервен, като мине известно време успяваш да се сближиш с тях, и в повечето случаи всичко минава както трябва. Но никой не е предупредил горкия Мингъс, че ФРАНЦУЗИТЕ ПРИСТИГАТ.

След като засне мрачния трилър „The Countess” през 2009 г., актрисата, сценарист и режисьор ЖЮЛИ ДЕЛПИ решава, че е настъпило време за комедия – жанр, в който е доказала таланта си преди две години с успешната романтична комедия с Адам Голдбърг „2 дни в Париж“. „Зачудих се „Добре де, защо да няма продължение?“ – споделя тя. – Но знаех, че не мога да заснема втората част със същия главен герой, защото това непременно ще предизвика асоциации с „Преди залеза“ и „Преди изгрева“ (двата романтични бисера на режисьора Ричард Линклейтър, в които Делпи участва с Итън Хоук, който е и съсценарист.) „Заради уважението, което изпитвам към тези филми, към Ричард и Итън не можех да направя това.“

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

Това е причината Делпи да прекара цялата следваща година в размисли и водене на бележки относно възможния бъдещ живот на Марион. „Моята героиня е човек, който се прехвърля от една връзка в друга. Тя не преследва годежни пръстени и камбанен звън – Марион търси отдаденост, химия, съвместен живот – все важни неща.“
„Всички добри комедии имат в основата си действителен случай, - , отбелязва режисьорът. - Харесва ми да изграждам филмите си върху реална почва – не е задължително да е драма, но искам да е истина. Избирам тема, която би могла и да е драматична, не е необходимо на всяка цена да е смешна. Но когато я завъртя в сложна плетеница от абсурдни ситуации и щури образи се получава истински забавна и смешна история.”

Първото нещо, с което Делпи трябва да се справи, е да си представи какъв би могъл да бъде новият приятел на Марион, а за това не й необходимо много време. „Просто си помислих „Искам някой, който да не е типичен избор за ролята на гадже. Кой да бъде?“ И първият човек, за когото се сетих бе Крис Рок.“

Предположението, че Делпи умишлено е пожелала да представи смесена връзка се оказва далеч от истината. „Никога не съм си мислела за това и не съм го търсела съзнателно. Просто ми допада неговата енергия, Крис е невротик, който много ми харесва. От него непрестанно струи някаква тревожност, което смятам, че е много мило, и затова реших, че тази динамика ще бъде интересна във взаимоотношенията ни на екрана.“

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

След като решава кой ще бъде половинката на Марион, Делпи кани двама свои стари приятели – Алексия Ландо и Алекс Наон – да се присъединят към проекта и да й помогнат да развие историята. Те двамата са участвали в предишния й филм „2 дни в Париж“ като сестрата на Марион, Роуз, и бившия й приятел Ману. „Познавам Алекс от 19-годишна възраст, а Алексия от преди 14 години.” Тя и Ландо накрая написват заедно сценария.

„В главата си имах историята, но искаха да я напиша заедно с някого. – казва Делпи. – Сама пиша от толкова много години, харесва ми тази работа, но понякога се вглъбявам прекалено много, сякаш си говоря на себе си. А когато сме двама работата се превръща в игра – непрестанно си подаваме идеи и думи. Разбира се, на края моите идеи надделяват!“ – смее се режисьорът.

Филмът започва със сцена, в която Марион накратко ни представя какво се е случило с нея досега. Тя разказва на детето си (и на зрителите) как се е случило така, че е самотна майка на невръстен син, и че дядо и леля Роуз идват на гости – всичко това с помощта на куклен театър. „Всъщност съм имала такава сцена в миналото си с моя син, - споделя тя. – Исках да му обясня какво се е случило с майка ми и че имам нужда да се върна на работа. И това бе идеалният начин да му обясня всичко това, без да го накарам да се чувства изоставен.”
Във филма Марион има малък син (от връзката си с Джак – героя на Адам Голбърг от първия филм), а Мингъс има дъщеричка, също от предишен брак. „Персонажът на Крис Рок има два брака зад гърба си, така че е далеч от идеалния образ.

От предишния си опит той се е научил през цялото време да бъде нащрек за всякакви странни знаци е една връзка.” А за тези два дни ще има какво да види.

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

„Допреди семейната визита взаимоотношенията между двамата вървят чудесно. Но за тези два дни (много е интересно, че има ограничение на периода), когато роднините й идват на гости се случват невероятно много неща.“ За този кратък срок са повдигнати и засегнати всякакви теми - от смъртта на майката на Марион, през премиерата на изложба с нейни работи до дискусия на големия въпрос съществува ли човешката душа – която тя продава на анонимен търг като част от концептуално изкуство! „Исках да представя толкова много неща, за да може Мингъс като ги види да попита „Това ли е истинското ти аз?’”

Начело на тримата гости от чужбина е действителният баща на Делпи, френският актьор ветеран Алберт Делпи, който пресъздава по невероятен начин смахнатия баща на Марион - Жано, превръщайки образа му в едно от най-съществените елементи във филма. „Аз бях отгледана от едно голямо дете, - смее се режисьорът. – Баща му е луд човек, виждала съм го през 70те  години да прави безумни неща на сцената - в пиеси, които са буквално ненормални. Гледала съм го да играе жени, наркомани... всичко.” Делпи е написала тази роля специално за баща си (който участва и в предишния „2 дни в Париж“). „Знам кой е той и знам на какво е способен. А също така смятам, че знам как да го накарам да се разгърне пред камерата...”

Докато Делпи знае какво да очаква от Алберт, се оказва Крис Рок е повече от шокиран. „Не мисля, че той бе напълно подготвен да се срещне с някой като баща ми! През цялото време виждах изписано удивлението на лицето на Крис „Боже мой, какво следва?“. Но забавлението не спираше нито за миг.”

На гости в Ню Йорк пристига и сестрата на Марион – Роуз, изиграна от Алексия Ландо. „Самата Марион не е много аналитична, - казва Делпи за своята героиня. – Тя е леко невротична и не може да си даде реална преценка за последиците от своите действия. Донякъде прилича на мен, само че аз обмислям всяко нещо по 10 пъти, преди да взема крайно решение. – смее се тя. – Та Роуз е нещо като Марион, но на десета степен.”

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

По-малката сестра е детски психолог, която има склонност да анализира несъществуващите „проблеми“ на племенника си, непрестанно да се подиграва с Марион и да тероризира котката й. „Роуз обича по свой начин на сестра си, на която малко завижда и й се иска да прилича повече на нея.“ Макар тя да е самó дете, отношенията на ръба между любовта и омразата между две сестри са познати на Делпи. „Виждала съм много такива отношения при приятелките ми, които имат по-големи или по-малки сестри. В този случай обаче всичките заяждания и проблеми са източник на смях и ситуацията отстрани е много забавна.“

За да станат нещата още по-зле, третият член на международната визита е Ману (Алекс Наон) - неканения бивш приятел на Марион, който сега е в ролята на обожател на сестра й. Той (не без помощта на половинката си) е източник на множество неприятности за Мингъс - и много нелепи ситуации. „Ману е истински кошмар, - отбелязва Делпи. – Той казва и върши неща, от които ти настръхва кожата.“

Но чакайте минутка – не бяха ли французите онези възпитани и изтънчени европейци с барети, които казват oui, monsieur и така нататък?  „Мингъс обаче не е попаднал на тези французи, - смее се Делпи. – Той си има работа с галите.” От онези гали, които са победили в миналото Юлий Цезар и са боготворели глигани. „Единствено, за което си мислят е храна, забавления и секс. Във вените ни тече именно тяхната кръв.” Само вижте Жано изигран от Алерт Делпи и ще разберете за какво иде реч.

Героят на Крис Рок е сериозен почти през цялото време, защото е смутен от създалата се ситуация. В такива случаи Мингъс провежда неформален разговор с някой от героите на радиошоуто си – например  президента Обама (по-скоро един от онези картонени силуети в цял ръст, които могат да се закупят от магазина за подаръци на Тайм Скуеър). С него той си споделя всичко – от проблемите в личните взаимоотношенията до изясняването на въпроса дали е готино да се обръща към него с „Барак.”

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

Комедийният усет на Делпи се основава на възхищението й от класическите комедии. „Харесвам всякакъв вид комедия, но обожавам абсурдната комедия.”

Например в една от най-забавните сцени Мингъс напразно се опитва да води смислен разговор с Жано по време на вечеря. Тъст му почти не говори английски и затова Ману му подсказва и превежда, което не добре. Той обърква превода на всяка дума, която излиза от устата на Мингъс. [„Ти не беше ли от радиото?” „Да, имам две шоута по Public Radio и едно по Sirius.” „Той казва че е пипнал грип и може да е сериозно.”] И ако играта на развален телефон с Жано не е достатъчна, то двете сестри ще добавят напрежение с непрестанното диагностициране от страна на Роуз на сина на Марион.

„Много ми харесва семейният хаос, който цари на масата – никой не разбира нито дума от разговора, а сестрите се бият покрай децата, темата за аутизма и спането с бивши гаджета, - казва Делпи. – Точно в тези абсурдни моменти според мен има толкова много хумор.“
В същото време тази сцена е перфектен пример за невероятната работа на монтажиста на филма Изабел Девинк, която работи с Делпи и по нейния последен филм „Le Skylab.” Макар Делпи често да се опитва сама да монтира филмите си, тук тя работи заедно с Девинк и изцяло се допълват една друга. „В момента тя е най-любимият ми човек на света, - заявява режисьорът. – Преживяхме прекрасни творчески мигове. Да работим заедно за мен бе изключително удоволствие, защото и двете имаме сходно чувство за хумор, сякаш сме един човек с два мозъка.”

Всичко за филма "2 дни в Ню Йорк"

Сцената с грешките в превода изискват специално отношение, за да могат да се представят толкова смешни за публиката, колкото си ги представя Делпи. „Изабел и аз прекарахме заедно три седмици само с тази сцена, - обяснява тя. – Бе от изключително значение този безумен разговор назад-напред да се предаде с пълното си внушение на фона на боя между двете сестри. Създаването на такъв тип сцени крият много опасности, защото ако не съумееш да ги монтираш, както трябва, те няма да бъдат разбираеми за зрителя. В комедията всеки един детайл трябва да бъде изпипан, иначе крайният резултат не се получава.”

Още една предизвикателство в монтажната зала е изключителната поредица от снимки, които представят на зрителя по един много забавен начин кратко резюме на живота на Жано или посещенията му в забележителностите на Голямата ябълка. „Повечето от тези сцени във филмите показват героя за няколко секунди на популярно място, едно след друго. Реших, че би било забавно да монтирам снимки, в които са заснети всички отличителни локации в Ню Йорк само за 30 секунди.” Сцената е създадена от стотици фотографии, заснети с дигитален Canon 5D, които сякаш някой турист (най-вероятно самият Жано) ги е правил. „Това бе и целта.”

А дали френското нашествие има положителен или отрицателен ефект върху отношенията между Марион и Мингъс? Попитайте куклите...
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg