Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Филми Всичко за „Х-Мен: Първа вълна”

Всичко за „Х-Мен: Първа вълна”
„Х-Мен: Първа вълна” бележи едно ново начало за вселената на любимите ни герои.
Cinefish.bg

Филми
Всичко за „Х-Мен: Първа вълна”

25.05.2011, 11:33  |   Видяна: 2750  |   синефиш.бг  |   ФИЛМ

Х-Мен: Първа вълна” бележи едно ново начало за вселената на любимите ни герои. Историята е написана от номинирания за "Оскар" Шелдън Търнър („Високо в небето”) и Брайън Сингър, чиято работа като режисьор по оригиналните „Х-мен” и „Х-мен 2” бе приветствана с бурно одобрение от критици и зрители, защото умело смесва драма и екшън на фона на епични събития, които имат своя социално-политически резонанс.

Двата филма на Сингър спомогнаха за съживяването на жанра, който пренася обичаните комиксови герои на големия екран, и се превърнаха в еталон за качество, с който всеки трябва да се съобразява.



По-голямата част от действието в „Х-Мен: Първа вълна” се развива през 60-те години на миналия век, което е повече от удачен избор за история свързана с произхода на познатите ни герои. Именно по това време Стан Лий и Джак Кърби създават комикса за Х-мен, които подобно на своите предшественици са група от необикновени герои.

Саркастични, антисоциални и пълни с недостатъци, те в същото време ни карат да им съчувстваме, когато се борят с демоните на своя любовен живот, преодоляват травмите от собственото си наранено самочувствие, или просто водят битка със злодеи, които също притежават специални сили. Х-мен са следващото звено в еволюционната стълбица – всеки един от тях е роден с уникална генетична мутация, която достига разцвета си по време на пубертета. В един свят, който все по-бързо се изпълва с омраза, предразсъдъци и страх, те са категоризирани като изроди и аутсайдери, презирани от всички, които не могат да приемат тяхната различност.

„От първостепенно значение бе решението в коя точно ера са се запознали Чарлс и Ерик, когато и двамата са на по двадесет и няколко години,” споделя Сингър. „Решихме това да е началото на 60-те години, защото съвпада с връхната точка в движението за граждански свободи и противопоставянето на суперсилите по време на Студената война. И двете страни на периода ни дават уникалната възможност да се задълбочим в събития, които оформят модерния свят.” Едно от най-значимите събития по време на Студената война е Кубинската ракетна криза, която поставя реалната заплаха за глобално унищожение и предоставя на мутантите възможност да се разкрият пред света и да предотвратят надвисналия ядрен апокалипсис.

Също толкова важна част, застъпена в историята, е разглеждането на гражданските права на мутантите – ще бъдат ли различните приети от човечеството или то ще ги припознае като заплаха, която трябва да бъде затворена или дори елиминирана. Дали мутантите ще се опитат да наложат доминация, осланяйки се на своите суперсили, или ще се интегрират мирно в обществото? „Винаги ме е привличал сблъсъкът между асимилацията и агресията – и как днешното движение за граждански права се превръща в утрешното движение за правата на мутантите,” казва Сингър.



Взаимоотношенията между Ерик и Чарлс се градят именно около идеологическите и философски разногласия на епохата. И двамата принадлежат към групата на мутантите, като и двамата осъзнават, че мутантите могат да станат жертва на жестоко преследване.

Но Чарлс живее, за да защитава тези, които се боят от него, докато Ерик живее, за да ги унищожава. Всеки вярва, че позицията му е правилна и няма място за компромиси. „Ерик е крайно подозрителен спрямо хората, а Чарлс мисли, че всичко ще бъде наред и човечеството ще приеме мутантите. Според Ерик хората ще се обърнат срещу тях, когато вече не са им необходими. И е прав,” обяснява режисьорът Матю Вон.

Включването на чисто човешки елементи в „Х-Мен: Първа вълна” е от първостепенно значение за Вон и Сингър. „Магията на жанровите филми се състои именно във възможността да погледнеш на състоянието на човечеството от нетрадиционна гледна точка, като прокараш идеите си покрай мащабния спектакъл, който се разиграва на екрана,” отбелязва Сингър. „Това е особено важно за нашия филм, защото вселената на Х-мен ни предлага множество герои със сложни характери.”

„Във всеки филм, с който се захващам, на първо място трябва да открия човещината в основата на историята,” споделя Вон, чиято филмография включва спечелилите си широко одобрение Лейър Кейк и „Kick-ass: Шут в г*за!” „Ако мога да привнеса нещо, което ще докосне публиката и ще я накара да се идентифицира с героите, то това ще помогне и за цялостния успех на филма. Ако не ви пука за героите, то какво въобще може да задържи вашето внимание?”

„„Х-Мен: Първа вълна”има своите големи идеи и своите големи екшън сцени,” продължава Вон. „Не разчитаме само на ефектите, за да постигнем успех. Тяхната роля по-скоро е да подсилят драматичната нишка, в чиято основа са взаимоотношенията между нашите герои.”



Сингър започва да замисля история за произхода на героите от вселената на Х-мен още докато сам режисира първите два филма от поредицата. „Спомням си как Патрик Стюарт ме разпитва за произхода на Чарлс и аз му споделям моята версия. След като го запознах и с версията в комикса, която е свързана с Тибет и извънземни, Патрик заяви, че предпочита да се осланя на моето виждане за героя,” обяснява именития режисьор.

Лорън Шулър Донър, продуцент на поредицата от самото начало, също си спомня, че идеята за „Х-Мен: Първа вълна” се заражда още по време на снимките за първите 2 филма. Сега, през 2011, заедно със Сингър в ролята му на продуцент, тя най-сетне реализира тази идея на големия екран. Изниква обаче въпросът кой ще заеме режисьорския стол, тъй като Сингър е ангажиран с други проекти. Една случайна среща в Лондон става причината Матю Вон да се нагърби с нелеката задача да върне поредицата към успеха на първите две части.

Той е сред кандидатите за режисьор още на „Х-мен: Последният сблъсък” преди 5 години, но в крайна сметка избира да се посвети на получилия положителни отзиви „Звезден прах” с Мишел Пфайфър и Робърт де Ниро.

Основната причина да поеме режисурата на „Х-Мен: Първа вълна” е ситуирането на действието по време на Студената война. „Веднага ми допадна идеята на Брайън нашата история за началото на мутантите да се развива по време на момент от не толкова далечната история на човечеството,” обяснява Вон.

Но преместването на действието от настоящето в миналото изисква много повече усилия, защото са необходими нови актьори за всяка една роля; нужно е да се пресъздаде усещането за 60-те, което да си личи в дизайна на всичко свързано с Х-мен – локации, превозни средства, костюми. Разбира се най-голямото предизвикателство е избора на актьори за централните роли на Ерик Леншър и Чарлс Ксавие – могъщи противници с непримирим възглед за случващото се на световната сцена.

Предизвикателството е още по-голямо, защото публиката високо цени приноса на Патрик Стюарт и Иън Макелън, като професор Ксавие и Магнито съответно, в оригиналната трилогия и винаги ще сравнява, който и да било нов актьор с техните безупречни изпълнения.

Маневриращият успешно между независими драми („Изкупление”, „Последният крал на Шотландия”) и високобюджетни холивудски продукции („Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът”, „Неуловим”) Джеймс Макавой получава предложението да изиграе младия Чарлс Ксавие. Актьорът приема възможността да пресъздаде любимия на милиони герой в преходен период от живота му. „В предишните филми Патрик Стюарт ни представи образа на помъдрелия професор Ксавие, на когото липсва всякаква суета и егоцентричност, и чиито усилия са насочени единствено в помощ на другите,” обяснява Макавой.



„В моята по-млада интерпретация Чарлс обича да е център на внимание, има силно его, но в същото време не е напълно наясно с посоката си в живота. В „Х-Мен: Първа вълна” Чарлс трябва да открие своята цел в живота, като за мен бе изключително интересно да покажем какъв човек е бил в началото и защо се е превърнал в човека, когото всички познаваме от предишните 3 филма. Още от самото начало Матю даде ясно да се разбере на мен и на Михаел (Фасбендер в ролята на Ерик), че иска да изиграем героите от сценария, а не да се опитваме да представим по-младите версии на Патрик Стюарт и Иън Макелън.”

„Мисля, че Джеймс притежава всички качества, които ролята изисква,” споделя Матю Вон. „В предишните филми Чарлс бе мъдрият учител, ограден със своеобразен дзен ореол. Нашият по-млад Чарлс е и по-забавен. Той е доста по-активен, опиянява се от успеха и е горделив.” Сценаристката Джейн Голдман допълва: „Истинското предизвикателство бе да открием недостатъците на Чарлс и да ги покажем на хората, създавайки един сложен образ на познатия герой. Самият Джеймс Макавой имаше няколко добри хрумвания, които помогнаха при оформянето на героя му.”

Когато срещаме Чарлс за пръв път в „Х-Мен: Първа вълна” мутантите все още не са се разкрили пред обикновените хора; всъщност, самият Чарлс не е сигурен дали има други мутанти освен него и жена на име Рейвън, с която се е сприятелил преди години. „Чарлс е просто един мъж, който може да чете мисли. Той се надява, че има и други като него, но е далеч от план да поведе расата на мутантите и да потърси приемането й от хората,” обяснява Макавой.

Чарлс открива смисъла на своите значителни способности, когато започва да се свързва телепатично с други мутанти по целия свят. Той осъществява тази задача с помощта на уред, който е добре известен на всички Х-мен фенове – Серебро: високотехнологичен метален шлем, който усилва телепатичната дарба на младия Ксавие. Серебро от 60-те години е опростен прототип на версията, показана във филмите на Брайън Сингър, които застъпват значително по-късен етап от историята на мутантите.

Серебро помага на Чарлс да получи прозрение за ролята, която трябва да изиграе в живота си. „За пръв път той осъзнава, че има още хиляди, ако ли не и милиони, мутанти по целия свят, което го кара да бъде по-смирен и да не се чувства специален,” казва Макавой. „Прозрението му помага да намери смисъла на живота си, а именно – да издирва останалите мутанти и да им помага.”



Чарлс вече е въвлечен в назряващата война между САЩ и СССР, когато успява да спаси мутант със значителни сили и минало, което ще го отведе по пътя към сблъсък със своя спасител. Този мутант е Ерик Леншър, познат ни още като Магнито. Но в „Х-Мен: Първа вълна” двамата все още са приятели и сродни души. „За пръв път в живота всеки един от тях среща някой, който му е равностоен и който го разбира,” казва Макавой. „Чарлс е ентусиазиран от потенциала на Ерик.”

Всъщност Чарлс е първият човек на когото Ерик успява да се довери. „Има силна връзка и дълбоко уважение между двамата,” споделя Михаел Фасбендер, който е в ролята на Ерик. „Но от самото начало идеологията им е различна. Ерик е безкрайно предпазлив към всичко ново в живота си и най-вече се страхува да се сближи с някого. Доколкото му позволява собствената природа той успява да изгради силна връзка единствено с Чарлс. Искахме публиката да повярва в близостта им точно преди да настъпи необратимия разрив. Така, когато Ерик и Чарлс се отправят в различни посоки, зрителите инстинктивно ще почувстват колко велики неща биха могли да постигнат двамата заедно, ако бяха останали на една и съща страна.”

Ерик с неохота приема и желанието на Чарлс да спасят хората от самите себе си. Той не вижда с какво човечеството е заслужило да бъде спасено.

В основата на надменното отношение на Ерик към хората стоят преживяванията му от детството, което е пълната противоположност на привилигирования живот, който Чарлс е имал. Ерик е трябвало да оцелява без родители. „Х-Мен: Първа вълна” ни връща към откриващата сцена от оригиналния „Х-мен”, която е ситуирана в лагера Аушвиц през 1940 година. В нея уплашения Ерик, току-що отделен от родителите си, демонстрира своите сили като огъва металната ограда на лагера.



Х-Мен: Първа вълна” ни показва случилото се с младия Ерик след тази сцена, а именно експериментите, които д-р Шмид провежда, за да разкрие и подчини уникалната дарба на момчето. „Матю и аз винаги сме се възхищавали на емоционалния заряд и въздействие на началната сцена в лагера, която по категоричен начин ни дава обяснение за по-нататъшната мотивация на Ерик Леншър,” споделя сценариста Джейн Голдман. „Матю искаше да покаже какво се случва след това с Ерик. Това, което зрителите ще видят, ще промени чувствата им към героя и ще им позволи да го видят в нова светлина.”

Двадесет години по-късно вече възмъжалият Ерик има само една мисия в живота: да намери и убие д-р Шмид. Ерик е изпълнен с гняв и ярост, които го тласкат по следите на Шмид и останалите нацисти, които са го превърнали в чудовище подобно на Франкенщайн. Дори когато намира първия си приятел в лицето на Чарлс и е приет за част от Х-мен, той никога не спира да мисли за мисията си. „Ерик е напълно обсебен; ако Чарлс или някой друг застане на пътя му, то той няма да се поколебае да го отстрани,” казва Фасбендер.

Вон вече е гледал отличните изпълнения на Фасбендер в „300”, „Глад” и „Гадни копилета”, и му дава ролята след впечатляващо прослушване. Фасбендер, който гори от желание да спечели ролята, отбелязва, че щом прочел сценария го намерил за „наистина брилянтен. От всяко действие във филма произтичат определени последици. Екшън сцените не са самоцелни. Историята има много повече пластове и нюанси, което истински ме впечатли.” Фасбендер бърза да уточни, че не е търсел вдъхновение от предишните филми. „Изходният материал е в комиксите. Ние започнахме от нулата, за да представим чисто нов поглед върху историята на тези иконични герои.”



Заедно с Ерик, Чарлс успява да събере група от млади мутанти, които трябва да се научат как да насочват и контролират силите си в името на общото благо. Но нито това, нито сплотяването им като екип е лесна работа.

Подобно на всеки нормален тийнейджър младите мутанти се чувстват неудобно в кожата си само защото са различни от останалите си връстници.

Първият съюзник на Чарлс е Рейвън, която има синя кожа, умее да приема образа на други хора и притежава уникална гъвкавост. Двамата се запознават още в детството си, когато Чарлс открива Рейвън да тършува из кухнята на семейното му имение. Впоследствие те израстват като брат и сестра, но както добре знаем от оригиналната трилогия отношенията им претърпяват драматична промяна. „Чарлс е млад и наивен, което понякога го кара да пренебрегва желанията и чувствата на Рейвън, а това дълбоко засяга младото момиче. Именно тази липса на внимание от страна на Чарлс я кара да поеме по друг път и в крайна сметка да се присъедини към Братството на Магнито.”

Номинираната за "Оскар" за паметното си изпълнение в „Даровете на зимата” Дженифър Лорънс е в ролята на Рейвън, позната на феновете като Мистик. „Рейвън се е научила да живее с тайната си, но така и не е осъзнала напълно какъв е истинския размах на дарбата й,” обяснява младата актриса. „Тя се срамува от силите си, защото я правят различна. Постепенно обаче осъзнава, че силите й са благословия и тя започва да се гордее, че е мутант. В началото всеки мутант е изолиран и самотен, но постепенно се сплотяваме в един екип, който скоро се разпада, за да оформи двете страни на познатия ни конфликт.”



Чарлс и Ерик откриват заговор, който цели да постави мутантите в основата на конфликта между САЩ и СССР, чиито размери нарастват застрашително и заплашват света с унищожение. Това води до сключването на крехък съюз между мутантите и тайна правителствена агенция на САЩ. Един от членовете на агенцията е Ханк – брилянтен учен с латентни мутации, които излизат наяве едва когато серум отключва свръхчовешките му способности.

Поначало Ханк работи в секретната агенция с цел да разработва революционни технологии като Серебро и добре познатия ни въздушен кораб на Х-мен. Той е прекарал по-голямата част от живота си сам, криейки се от срам заради големите си маймуноподобни крака и необичайна гъвкавост. Срещата му с Чарлс и Ерик преобръща живота му. В ролята на мутанта, когото феновете познават като Звяра, влиза изгряващата звезда Никълъс Холт: „Чарлс убеждава Ханк да разкрие пълния потенциал на своята дарба. През предишните години от живота си Ханк се е опитвал да потиска силите си и дори да си внуши, че те не съществуват. Той се страхува твърде много дали ще може да контролира дарбата си и какви ще са последиците от нейната употреба. Чарлс е човекът, който го кара да повярва в себе си, да овладее силите си и чрез тях да помага на хората и на другите мутанти.”

Холт, който в момента се снима в „Джак убиецът на гиганти” на Брайън Сингър, добре разбира колко лесно може да се идентифицираме с Ханк и отношението му към собствените му способности. „Всеки някога се е чувствал като аутсайдер. Мутантите не правят разлика в това отношение. Едва когато се събират и са способни да споделят дарбите си сред себеподобни, те най-накрая успяват да изпитат гордост от това, което са в действителност.”



Сред останалите попълнения в оригиналния екип на Х-мен са Лукас Тил в ролята на Алекс Съмърс (Безред), който излъчва концентрирана енергия способна да изпепели набелязаната цел; Кейлъб Ландри Джоунс в ролята на Шон Касиди (Банши), чиито свръхзвукови изблици му дават възможност да лети; и Еди Гатеги като Армандо Муньос (Дарвин), чиято „реактивна еволюция” му помага да се адаптира във всяка ситуация и обстановка.

Чарлс и Ерик повеждат мутантите в битка със Себастиан Шоу – могъщ мутант, който е способен да абсорбира енергия и да я пренасочва в свръхчовешка сила. Шоу е тайният кукловод, който планира да разпали световна война, за да унищожи цялата човешка раса.

Конкретният му план включва добре познатия исторически момент с Кубинската ракетна криза. В началото на 60-те години СССР започва да изгражда ракетни установки в Куба за ракети със среден обсег, който могат да пренесат ядрени бомби до територията на САЩ. От администрацията на северноамериканската суперсила искат незабавното премахване на тази заплаха.

Последвалите дни на противопоставяне изправят света пред заплахата от пълно унищожение. „Планът на Шоу е да ескалира Кубинската ракетна криза, да докара руски кораби и подводници в Залива на прасетата и да принуди американци и руснаци да изстрелят ядрени ракети едни срещу други,” обяснява Кевин Бейкън, който е в ролята на Шоу. „Така светът на хората ще бъде погълнат от разразилата се ядрена война и мутантите ще станат еднолични господари на планетата. Да свържем нашата фантастична история с реален момент от близкото минало е гениален начин, по който да представим зараждането на Х-мен и тяхната роля в опазването на световния мир.”



„Шоу е изключително могъщ противник и социопат,” продължава актьорът. „Той искрено вярва, че ще създаде един по-добър свят за всички мутанти. Според неговите разбирания хора и мутанти никога не биха могли да живеят заедно, затова трябва да оцелеят само по-силните. Той е твърдо убеден, че е подходящият лидер на един нов световен ред.”

Дясната ръка на Шоу и негова любовница е Ема Фрост, която е считана за най-сексапилната комиксова героиня. В ролята на Ема, която има телепатични способности и диамантена, неразрушима кожа, е Дженюари Джоунс. Актрисата приема ролята като възможност да излезе от света на популярната телевизионна поредица „Момчетата от Медисън Авеню”, чието действие е ситуирано през 60-те години. Именно поради това изненадата й е пълна, когато прочита сценария и разбира, че историята на „Х-Мен: Първа вълна” също се развива по време на същия исторически период. „О, господи, трябва да се шегувате!”, спомня си да произнася Джоунс. Но скоро си дава сметка, че между двете героиня няма нищо общо. „Вълнуващо е да бъдеш част от света на Х-мен,” споделя актрисата. „Новост е за мен да трябва да балансираш между физическите изисквания на ролята и драматичните нюанси на образа. Ема е злодей, но мисля, че мотивите й са искрени и от сърце. Тя счита, че върши най-доброто за расата си и е готова на всичко, за да направи мутантите по-силни отвсякога.”



Фактът, че в комикса Ема има огромно деколте и почти нищо друго не притеснява Джоунс, която с удоволствие носи костюмите създадени от дизайнерката Сами Шелдън. „В комикса дрехите на Ема са като изрисувани по тялото,” през смях отбелязва Джоунс. „Сами свърши невероятна работа, като остана вярна на изходния материал, но създаде костюми, в които мога да се движа свободно.” Самата Шелдън допълва: „Искахме да придадем на Ема шик усещане за съответната епоха, така че може да я видите да носи бикини, фънки пелерина, котешки костюм, кристално бельо и високи до бедрото ботуши, които са свързани директно с облеклото.”

Към Шоу и Ема се присъединяват Азазел (Джейсън Флеминг) – демон, който може да се телепортира чрез отваряне на портал към друго измерение; Ейнджъл (Зоуи Кравиц), която има татуировка на криле, които при необходимост се превръщат в истински и й дават възможност да лети; и Риптайд (Алекс Гонзалес), който предизвиква мощни вихрушки, способни да повалят и най-стабилния враг.



За да спрат Шоу и екипът му, Чарлс, Ерик и останалите млади мутанти трябва да работят съвместно с тайна група на ЦРУ, известна като Отдел Х, който е специализиран в изучаването на телепатия и паранормални способности, и тяхното приложение в отбраната на страната. Тяхната основна свръзка в отдела е човекът, известен само като MIB и изигран от Оливър Плат. „MIB отдавна е обект на шегички в ЦРУ заради неясната материя, с която се занимава,” обяснява Плат. „Но когато Чарлс и Мистик са хванати от ЦРУ, той успява да ги прибере в своя отдел чрез ловък бюрократичен трик. Ерик скоро се присъединява и Х-мен успяват да се сработят в подходяща атмосфера.”

Мутантите и MIB работят заедно с Мойра Мактагарт – агент от ЦРУ, в чийто образ влиза актрисата Роуз Бърн. Тя е сред първите станали свидетел на мощта на мутантите. С помощта на Чарлс Мойра успява да убеди началниците си в тяхното съществуване и необходимостта да работят заедно, за да спрат Шоу. „Мойра е упорита, амбициозна и мотивирана – все качества необходими, за да оцелее в доминирания от мъже свят през 60-те години на миналия век,” обяснява Роуз Бърн. „Тя е носител на новото начало и вдъхновение за останалите жени. А и е доста смела.”



Снимките на филма започват през август 2010 във филмовите студия Pinewood във Великобритания. Сценографът Крис Сийгърс създава над 80 отделни декора на площадката в Pinewood и на различни места в Англия и САЩ.

Работата на Сийгърс е вдъхновена от оптимизма на 60-те. „Тази епоха е революционна по отношение на дизайна,” обяснява сценографът. „Всичко е ново – цветове, форми, леки материали като пластмасата влизат в употреба. Всички новости навлизат и в архитектурата. Матю искаше да внесем от колорита на 60-те, но в същото време да запазим по-мрачния тон, който е така характерен за филмите от поредицата за Х-мен.”

За да запазят връзка с предишните филми от екипа на филма използват реверсивен креативен процес. „Изучихме някои иконични елементи като Серебро, въздушният кораб на Х-мен, шлема на Магнито и самите герои като цяло, след което се запитахме как биха изглеждали техните прототипи,” обяснява консултантът по визуализации Ръсел де Росарио. „Чувствахме отговорност да създадем всичко максимално автентично.”



Един от най-очакваните декори е този за самолетът на Х-мен, който е построен в студио Longcross в Съри. Визията му е вдъхновена от XB-70 – прототип на свръхзвуков изстребител, разработен в САЩ през 50-те години на 20 век. Огромната структура на самолета е дълга цели 25 метра. Друга иконична локация от комиксите е имението на Чарлс, което по-късно се превръща в училището за даровити младежи и в което мутантите учат как да се адаптират към обществото, което не ги разбира.

Намирането на къща в Англия, която да е копие на използваната къща в Канада за оригиналната трилогия се оказва трудна задача поради разликата във възрастта на постройките в двете държави. Екипът се спира на къщата Енгълфийлд – прекрасно имение от епохата на Тюдорите в Бъркшир, с дълга и увлекателна собствена история, което предлага чудесни изгледи от английската природа.

Сред другите основни декори построени в студио Pinewood е квартирата на MIB и огромна подводница. Създателите на филма полагат значителни усилия, за да пресъздат концентрационния лагер от началната сцена на първия „Х-мен.” „Удивително е колко прецизно са пресъздали декора,” споделя Брайън Сингър. „Помислих си, че на монитора пред мен са пуснали кадри от снимачната площадка на моя филм, който заснехме преди 10 години - всичко беше изпипано до последния детайл.”



Имаме и клуб Hellfire, който е щаб квартира на Себастиан Шоу и неговата банда злодеи. Входът на клуба е построен в стила на казината от Вегас, а за интериора е използвано Café de Paris в Лондон, където стотици облечени по бельо жени изпълняват ролята на статисти; тайното скривалище на Шоу пък е допълнително построено в Pinewood на въртяща се площадка. Използването на смели и ярки цветове за клуба отразява вибриращия пулс на 60-те.

За да подсилят международния размах на историята създателите на филма пресъздават локации от Аржентина, Лондон, Швейцария и Русия. В началото на декември 2010 малък екип заминава за САЩ, за да заснеме остров Джекил в южна Джорджия, който служи за заместник на истинския кубински Залив на прасетата.

Легандарният отговорник по специални ефекти Джон Дикстра, чиято филмография включва заглавия като „Star Wars: Нова надежда” и „Спайдърмен”, се присъединява към продукцията, за да помогне с визуализирането на различните сили, които мутантите притежават. „За пръв път показваме на екрана някои герои от вселената на Х-мен и техните способности трябваше да са впечатляващи,” казва Дикстра. „Трябваше да намерим и връзка между характера на даден мутант и неговите сили. Искахме не просто да демонстрираме сурова мощ, но да демонстрираме каква интелигентност се крие зад маската на всеки герой и причината да използва конретната сила.”

Дикстра оценява факта, че филмите за Х-мен показват, че да имаш суперсили не винаги е положителна черта. Мутантите са разглеждани като уникални екземпляри, което ги кара да се чувстват не на място в обществото.

Дигиталната работа на Дикстра е подкрепена от практическите ефекти на носителя на Оскар Крис Корбълд, който е работил по филми като „Черният рицар”, „Генезис” и „Казино роял.” Визуално впечатляващата му работа по „Х-Мен: Първа вълна” може да се види в сцените с концентрационния лагер, въртящия се на 360 градуса самолет и подводницата на Шоу.



За блясъка на продукцията допринася и дизайнерката на костюми Сами Шелдън, чиято основна задача е да запази духа на 60-те. Най-голямото предизвикателство за Шелдън е създаването на костюмите за Чарлс, Ерик и останалите мутанти, които те носят по време на финалната битка с Шоу и неговата банда. Вон иска да остане верен на първата корица на комикс за Х-мен, на която те са облечени в жълто и синьо. „Матю и аз искахме да създадем практични костюми, като използваме технология от 60-те,” казва сценографката. „Оказа се, че непробиваемата от куршуми субстанция Кевлар е разработена през 60-те и то в жълт цвят.”

Част от пост-продукцията е и създаването на музиката към филма, дело на Хенри Джакман, който композира нови музикални теми озаглавени „Магнито” и „Х-мен.”

За финал Матю Вон споделя своите очаквания: „Това, което отличава „Х-Мен: Първа вълна” от останалите филми по комикси е наличието на множество герои. И всеки от героите има уникална дарба, индивидуалност, проблеми, идеология, морален кодекс и отношение към заобикалящия го свят и околните, като комбинацията от всичко това е ключова за света на Х-мен.”

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg