Владимир Николов Пенев e роден на 24 октомври 1958 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1982 г. Дебютира в ролята на Тузенбах („Три сестри” – А. П. Чехов) в ДТ – Варна (1982). Работи в ДТ – Варна, Народен театър за Младежта, НТ „Иван Вазов”. Гастролира в ТР „Сфумато”.
За разлика от повечето актьори Владимир Пенев не обича поклоните на финала. "Това ме поставя в не особено достойна позиция спрямо публиката", смята актьорът, и продължава "това е някаква отживелица, анахронизъм". Може да звучи невероятно, но той има фобии и от аплодисменти по време на представлението. "Ужасно ме дразни. Как не си дават сметка че нарушават някаква цялост? Това не е опера, в която след края на всяка ария има предвидено време за ръкопляскания". Разказва, че най-хубавите представления, които са се получавали са тези на "Нирвана", ¬ постановка Маргарита Младенова по пиесата на Константин Илиев, родена от личната драма на Пейо Яворов и Лора Каравелова. "Най-хубавите представления бяха тези, в които хората не можеха да почнат да ръкопляскат.
Ясно е, че спектакълът е свършил, ¬ чуват се два изстрела, героите умрат. Но вместо аплодисменти в залата се носи само мълчание. Това е знак за въздействието на едно представление. Останалото са баналности!".
Другият му дразнител, когато е на сцената, е невъзпитаната публика. Преди години играе "Любовникът" от Пинтър , "Две бабички си говореха на първия ред. Търпях, търпях, а накрая спрях представлението и им казах да излязат навън и да си говорят. Беше ужасно, адски ме възмущаваше! След това започнахме отначало" Този случай се помни не само от него, но и от колежките му Цветана Манева и Илка Зафирова. Двете актриси били сред зрителите в залата и останали доволни, че е защитил честта на гилдията.
Роли: Хемон („Антигона” – Ж. Ануи), Ракитин („Месец на село” – И. С. Тургенев), Лизандър и Деметрий („Сън в лятна нощ” – У. Шекспир), Кай („Жестоки игри” – А. Н. Арбузов), Славчо („Максималистът” – Ст. Стратиев), Милт („Любоф” – М. Шийзгал), Станислав („Двуглавият орел” – Ж. Кокто), Сънят („Копче за сън” – В. Петров), Котаракът („Алиса в страната на чудесата” – по Л. Карол), Астън („Портиерът” – Х. Пинтър), Валер („Тартюф” – Ж. Б. Молиер), Льовборг („Хеда Габлер” – Х. Ибсен), Дебюисон и Еро-Сешел („Спомен за една революция” – по Г. Бюхнер и Х. Мюлер), Астров, Тузенбах („Вуйчо Ваньо” – А. П. Чехов), Мъжът („Нирвана” – К. Илиев), Синебирски („Грехът Куцар” – по Й. Йовков), Даутис („Черното руно” – авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев), Серж („Арт” – Я. Реза), Едгар („Мъртвешки танц” – А. Стриндберг) и др. Носител на международни и национални награди.