Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Филми Виктор Косаковски: „След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки“

Виктор Косаковски: „След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки“
Cinefish.bg

Филми
Виктор Косаковски: „След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки“

19.03.2021, 14:33  |   Видяна: 3150  |   синефиш.бг  |   ФИЛМ
Гунда е главният герой в този затрогващ черно-бял документален триптих. Тя се грижи за малките си, води ги на разходка из околностите, след което си почива, за да презареди батериите. Тя плахо се приближава към камерата. Дали знае какво я очаква? Какво ли си мисли? Какво мисли за нас? Гунда е едно от няколкостотинте милиона прасета, които живеят на планетата, заедно с милиард глави добитък, представени във филма от две грациозни крави, и над 20 милиарда пилета, чийто представител във филма е едно куцо пиле. С режисьора на „Гунда“ Виктор Косаковски специално за София Филм Фест се свърза Савина Петкова. Всеки един от отговорите му е своеобразно философско есе за света на антропоцентризъм, който сме наложили през вековете – с всичките опасни последствия от това.

Виктор Косаковски: „След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки“

Как избегнахте третирането на животните като метафора за човешкото?
Сложно е. Винаги съм харесвал Робърт Флаерти, но това, което ми причинява болка, е че най-добрите му филми като „Нанук“ или „Мъжът от Аран“ са за ловци или рибари. Интересно е, че дори най-талантливите не обръщат много внимание на това. Но пък Да Винчи и Толстой казват, че да убиеш животно и да убиеш човек е едно и също. Ще мине време обаче, докато хората го разберат. Толстой има кратък разказ за кон и там ние виждаме света през очите на коня. Конят разказва живота си и как вижда хората. Това беше основното ми вдъхновение. Има много хубави филми, но те се фокусират върху това колко жестоки сме ние. Кланици и т.н. Аз реших, че ми е по-интересно не да показвам колко зли сме ние, а да видим какви са животните, кои са те. Това липсва. Ние не ги уважаваме достатъчно. Не обръщаме внимание на страданието им. Убиваме по милиард прасета на година и над половин милиард крави, 50 милиарда пилета на година, над трилион риби на година. Дори не се замисляме, че те страдат. Не се замисляме, че когато пием капучино, отделяме телето от майка му и ѝ взимаме млякото. Не се и замисляме, че е неправилно. Трябва да променим мисленето си.

Ние вярваме, че сме най-важни. Аз обаче не мисля, че сме по-важни от което и да е друго същество на света. Слагаме себе си на върха на пирамидата. На какво основание, ако вярваме в еволюцията, слагаме себе си на върха? Еволюцията не спира, тя продължава. След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки и ще измъчва нас. Преди да променяме заобикалящия ни свят, трябва да го разберем. Трябва първо да харесваш природата и след това да я променяш. Но не, ние сме решили да господстваме. Грешката май е написана още на първата страница на Библията - „на първия ден Бог създаде светлината, тъмата, водата, растенията, животните и т.н.“ и „на петия ден Бог направи човека да господства“… Защо? Откъде накъде ние ще господстваме? Абсурдно е!

Филмът ви говори за личността на животните, което ме подсеща за Дерида, който пише за опасността да сведем животните до абстрактната категория „животинско“ и призовава животните да бъдат индивидуализирани. „Гунда“ го прави и обръща внимание на индивидуалността на всяко животно, особено при крупните планове. С какво крупният план на животно се различава от този на човек? Знаем че граматиката на киното се основава на човешките пропорции.

Това е много красив въпрос. Той съдържа друг въпрос. Ако се върнем в началото на визуалното изкуство, трябва да се върнем до картината. Разликата между днешното изкуство и картините е, че художникът първо трябва да избере размерите на платното. Това решение е брутално и е завинаги. Можеш да нарисуваш „Мона Лиза“ само веднъж. Това е размерът. Можеш да я отпечаташ в книга и да се опиташ да постигнеш цвета. Може да постигнеш същите цветове. Това, което обаче променяш, е размерът на картината. Защото имаме оригинал. Когато художникът се опитва да рисува, той има ясна представа за размера на платното. Размерът на платното е твоето послание. Камерата съдържа въпроса „на кого говориш?“ от самото начало. Ако имате снимка на ваш приятел или на бебето си, ще я носите в джоба си. Няма да я отпечатате в голям формат. Защото е бебето Ви и трябва да е до сърцето Ви, трябва да е малко. Напротив, ако смятате, че това е епичен образ за всички ни, ще го направите в друг мащаб.

Виктор Косаковски: „След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки“

Вземете пещерните рисунки. Ако ги погледнете, те имат два важни елемента. Имат ритъм. Още тогава, а някои от тях са на по 25-30 хиляди години. Но вече имат два важни елемента. Освен ритъм, имат и композиция и уважение към животните! В най-важните ловецът е на колене пред животните.  Това включва манталитета, отношението на художника към животните. Има един нидерландски художник от XVII век, Паулус Потер, който прави много интересни картини на животни и хора с тях. Хората обаче не гледат към зрителя. А животните – да. Той ги смята за личности. Човекът си зяпа някъде. Животните гледат към него. Сега бихме казали, че гледат камерата.

Този процес - как виждаме животните, как ги композираме, как избираме разстоянието от тях - е много стар въпрос. Бих казал, че киното е любовна връзка. Операторът и персонажът са във връзка. Ако направиш грешна стъпка, ако прибързаш, ако твърде много се приближиш, може да унищожиш връзката. Ако пък твърде много се отдалечиш, може да я загубиш. Винаги трябва да усещаш какво е правилното разстояние между теб и партньора ти в любовта. Същото е с камерата, същото е със зрителите. Зрителите го усещат - те играят ролята на камерата, когато гледат филм. Въпросите ви са много интересни и са за дебела книга, не за кратко интервю.

Гледайте „Гунда“ ДНЕС – 19 март, от 18:30 часа в Културен център „G8”! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg.









Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg