Веселин Стефанов Ранков е роден на 6 април 1959 г. в Балчик. Завършва актьорско майсторство при проф. Е. Михайлова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1983). Дебютира в ролята на Дисководещия („Архангелите не играят флипер” – Д. До) в ДТ – Хасково (1983).
Работи в ДТ – Хасково (1983 – 1984), Театър „Българска армия” (от 1984). Асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1994) и художествен ръководител на клас по актьорско майсторство (от 2002).
Роли: Гамаша („Суматоха” – Й. Радичков), Шута („Животът е сън” – П. Калдерон де ла Барка), Боян („Прокурорът” – Г. Джагаров), Момчето („Подробности от пейзажа” – Ст. Стратиев), Поп Богомил, Княз Боян („Книга на царете” – М. Минков), Шута Фесте, Хорацио, Анжело („Дванайсета нощ”, „Хамлет”, „Комедия от грешки” – У. Шекспир), Конферансие („Лулу” – Фр. Ведекинд), Той („Кротката” – по Ф. М. Достоевски), Капитан от пожарната („Плешивата певица” – Й. Йонеско), Момчето („В очакване на Годо” – С. Бекет), Освалд („Призраци” – Х. Ибсен), Д-р по богословие Чезюбъл („Колко е важно да бъдеш сериозен” – О. Уайлд), Жуст льо Блан („Вечеря за тъпаци” – Фр. Вебер), Юрий Алексеевич („Четвъртата сестра” – Я. Гловацки), Маг Раджапур („Хотел между тоя и оня свят” – Е.-Е. Шмит), Жорж („Клетка за сестрички” – Ж. Поаре), Атилио Манджели („Шофьор за дами” – Д. Фо), Доцент Ананиев („Римска баня” – Ст. Стратиев), Хаджиев („Златната мина” – Ст. Л. Костов) и др.
Има участия в киното и телевизията. Има национални награди.
Освен с участията си в спектаклите на сцената на театър „Българска армия”, Веселин Ранков е познат като един от най-известните озвучаващи актьори на реклами и филми. Едни от най-популярните му работи са за филмите „Алф”, „Ало, ало!”, „Момчетата от Медисън авеню”, „Мистър Бийн” и др. Също така през 2005 година Веселин Ранков участва като преподавател по сценично поведение в предаването „Star Academy”.
„Обичам да си почивам с работа – това не е шега, ролите и смяната на роли ме зареждат с енергия, признава актьорът Веселин Ранков.”
„Неговата представа за отдих е къщата в Балчик, където непрестанно се занимава с дръвчетата.”
„Като момче обичах да спортувам – дори постигнах републиканския рекорд на троен скок в осми клас. После обаче треньорът ме пренатовари и си повредих коленете – затова и се заех с масажи, да бъда близо до спортните занимания. По-късно започнах да ходя на ски. Бяхме стабилна група – Ивайло Христов, Рашко Младенов, Маргарита Младенова – редовно посещавахме десетина дни на пързаляне по Нова година. След това животът ни дръпна по различни ангажименти и компанията се поразпадна – а и коленете ми започват да си казват думата” – признава актьорът. В студентските си години усвоява и ездата – пак в името на професията.” в. Стандарт, приложение Weekend, бр. 4779, 29.04.2006, с. 2., част от материала на Стела Стоянова.
