"Животът би бил много отегчителен без чувството на съжаление". - Гонг Ер, противничка и приятелка на Ип Ман
От няколко години, сред заглавията на хонгконгските екшън блокбастъри фигурира името на Ип Ман. Става дума за филми представящи живота на реален персонаж, олицетворение на всички национални достойнства, носител на традиционния пакет положителни качества свързани с практиката на бойните умения и… учител на легендарния Брус Лий. В два от тях, новата икона на жанра, Дони Йен, достойно поема щафетата от Джеки Чан и Джет Ли, за да изпълни хореографирани бойни каскади в най-добрите традиции на регионалното кино и култовите продукции на братя Шоу. Гореспоменатите филми имат всички професионални кинематографични качества и попадат на границата между мотивационно учебно помагало за школи по карате, патриотична пропаганда и поръчкова халтура.
Появата на филм като “Великият майстор” на режисьора Уон Каруай е истинско събитие и качествено ново стъпало в жанра. След феноменалния успех на “В настроение за любов” (2000), хонгконгският автор за пореден път отстоява с рафиниран вкус позицията си на един от най-интересните съвременни творци в областта на киното. Неговият поглед към две съдбовни десетилетия от живота Ип Ман – периодът 1930-1950, обединява букет от изтъкнати имена, свързани с награди и слава. Феновете ще открият имената на актьора-фетиш на Каруай - Тони Люнг, топ красавицата Зъй Жанг, Юен Упинг - експерта по ръкопашен бой познат от “Матрицата” и оскаризирания “Тигър и Дракон”, и японския композитор Шигеру Умебаяши, който сътрудничи с режисьора за трети път. Ако към този списък се добавят и двете номинации за “Оскар” – за операторска работа и моден дизайн, дори най-скептично настроеният зрител би се съгласил, че е налице сериозен потенциал.
“Великият майстор” грабва вниманието на публиката с уникалната визуална елегантност на встъпителната сцена на уличен бой в пороен дъжд. Почти неподвижен, недосегаем и великолепен сред падащите капки, Ип Ман (Тони Люнг) танцува между нападателите си, сред локви и кал, без да загуби белотата на шапката си. Тази тенденция се поддръжа и в следващите сцени на физически конфронтации - хипнотични картини преплитащи поезия и геометрия на телата. С презрението си към гравитацията, те изглеждат като майсторски клас по употреба на осветление, монтаж и каданс, след който мнозина режисьори биха се чувствали неудобно. Каруай отделя особено внимание на конфликта между главния герой и Гонг Ер, претендентка за признанието на гилдията. Той е женен, а тя е твърде горда, за да признае интереса си към него. Наситена с еротично напрежение, тяхната схватка е танц на прелъстяването, в който близостта на лицата им при други обстоятелства би се превърнала в целувка.
Разказът на Уон Каруай надхвърля рамките на конвенционалните кунг фу филми, за да се превърне в метафорично огледало на епохата, исторически епос за Китай и неговата култура. Трагичната участ на главните персонажи, самотата им и меланхолията, която те излъчват са своеобразно продължение на атмосферата от “2046” и “ В настроение за любов”. Колкото и абсурдно да звучи, налице са герои със славянска душевност, фаталисти подчинени на съдбата и социалните условности, пожертвали личните си предпочитания в името на по-висша идея.
Уон Каруай е връстник на началото и разцвета на хонгконските кунг фу филми. Подобно на уестърна, за него и неговите сънародници, този жанр е култова и традиционна форма на израз. Би било опростенчески, ако “Великият майстор” се възприема като единствено като размисъл за стила в бойните изкуства – тема присъстваща често в разговорите на персонажите. Самият филм е проява на стила, той е и триумф на стила на един велик майстор на киното.
