Валентин Танев – един от актьорите на софийския Бродуей, за когото директорите на театри винаги са готови да влязат в словесен двубой. Любимият ученик на проф. Крикор Азарян е еднакво убедителен в световната класика „Макбет“ и в българската „Лазарица“.
Започва кариерата си в Сливен и в арт „работилницата“ на Иван Добчев и Маргарита Младенова „Сфумато“. С Теди Москов и „Ла страда“ разбиват публиката и бокс офисите в продължение на 15 години.
Владее сериозна част от афиша на Народния театър. Сред най-култовите му роли са тези във „Веселите разплюеви дни“ и „Умирай лесно“ в Театър 199, във „Фенове“ на „Сълза и смях“, в „На дъното“, „Боб“, „Самолетът беглец“, „Дядо Коледа е боклук“, „Едип цар“, „Макбет“ и „Магбед“ на академична сцена. Винаги се вълнува, когато крещи „Да живее България!“ в „Хъшове“. Партнира на Катрин Деньов в „Изток-Запад“ и на цяла компания от световни знаменитости във „Версенжеторикс“. Това, че предпочита българските си колегите, става ясно в телевизионните сериали „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Английският съсед“. Бърше прахта на „Аскеер“-а, без да стига в крайности на суетата. Не е фаталист, въпреки че притежава кинонаградата „Любимец 13“, а любимата му книга е „Параграф 22“. Не е конфликтен, въпреки че като тинейджър тренира бокс. Не е диктатор, въпреки че е заместник председател на съюза на артистите.
Обича да цитира великия драматург Харолд Пинтър, който казва: „Животът е неочакваност – никога не знаеш кой ще влезе през вратата“.