Вълчо Тодоров Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. в гр. Видин. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1959 г.
Играл е на сцените на ДТ – Бургас, ДТ – Перник, ДТ – Русе, НДТ „Сълза и смях”), Театър „Българска армия” (от 1987). Има над 100 роли в театъра, над 80 в киното, както и около 200 участия в телевизията.
Театрални роли: Разумихин в „Престъпление и наказание” по Ф. М. Достоевски, Курт Мюлер в „Стража на Рейн” от Л. Хелман, Шприх в „Маскарад” от М. Ю. Лермонтов, Живко в „Майстори” от Рачо Стоянов, Потин в „Цезар и Клеопатра” от Дж. Б. Шоу, Иванчо във „Вестникар ли?” от Иван Вазов, Македонски в „Хъшове” от Иван Вазов, Чебутикин в „Три сестри” от Антон П. Чехов, Драгоданоглу във „В полите на Витоша” от Пейо К. Яворов, Куцал в „Старчето и стрелата” от Никола Русев, Гойя в „Когато разумът спи” от А. Валиехо, Прокурорът в „Есента на един следовател” от Георги Данаилов, Фьодор в „Сватбата на Кречински” от А. В. Сухово-Кобилин, Юсуф в „Чудо” от Иван Радоев, Докторът във „Войцек” от Г. Бюхнер, Иван Жуков в „Руска народна поща” от О. Богаев, Бейлър в „Състояние на ума” от Сам Шепърд, Молиер в „Стража от Рейн” от Л. Хелман, Витягайченко в „Кон армия” от Иска Бабел, Александър в „Гълъбът” от Р. Шопов, Бащата в „Последни луни” от Ф. Бордон и др.
Роли в телевизионни постановки: Каракалпаков в „Двубой” от Иван Вазов, Абел в „Соло за биещ часовник” от Захардникю, Съдията в „Счупената делва” от Х.Клайст, Поп Ставри в „Чичовци” от Иван Вазов и др.
Кино роли: Фелдфебел в „Тримата от запаса”, режисьор Зако Хеския, Карата, Дабица в „Изпит”, „И дойде денят” режисьор Георги Дюлгеров, Човекът от басейна в „10 дни неплатени”, режисьор Януш Вазов, Старши лейтенант Петков в „Тигърчето”, режисьор Марияна Евстатиева-Биолчева, Приятел на Димитър в „На чисто”, режисьор Леон Даниел, Гаки в „Ламята”, режисьор Тодор Динов, Отец Оливарес в „Осъдени души”, режисьор Въло Радев, Майор Мирчев в „Служебно положение - ординарец”, режисьор Киран Коларов, Ташев във „Войната на таралежите”, режисьор Иванка Гръбчева, Йона в „Среща на силите”, режисьор Владислав Икономов, Бай Киро в „Човек не съм убивал”, режисьор Рашко Узунов, Цар на Деленби в „13-та годеница на принца”, режисьор Иванка Гръбчева, Бай Кольо, куцият Бил в „Аз, Графинята”, режисьор Петър Попзлатев, Началникът в „Дефицит”, режисьор Хаим Коен, Турчинът в „Чудо”, режисьор Леон Даниел и Георги Дюлгеров и др.
Носител на национални награди.
Името на актьора Вълчо Камарашев ще остане в историята на българското кино и театър. Роден в семейство на моряк, какъвто е баща му и учителка, каквато е майка му неговият артистичен талант е природна дарба. Актьорския си прощъпалник прави още докато е в гимназията и участва в драмсъстава, основан от учителката му по история, а ръководител на запалените ученици е артиста Стефан Гъдуларов. Силно пленен от театралното изкуство Камарашев кандидатства във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” още не завършил гимназия. Приет е да учи актьорско майсторство и завършва средното си образование като частен ученик.
Като професионален актьор започва своята кариера на сцената на ДТ – Бургас, където участва в спектакли на Юлия Огнянова и Леон Даниел. В киното стартира своята дейност във филми на Въло Радев и Вили Цанков. Това, което привлича режисьорите е неговата естественост и харизматичност. Самият той е жизнерадостен, енергичен, бодър и вечно усмихнат. Негово правило в живота му на творец е никога да не излага политическите си пристрастия, както и да не си позволява политически коментари.
През дългите години артистична дейност Вълчо Камарашев не играе единствено любовници на сцената поради физическата си характерност. Самият той признава многократно в интервюта, че е имало период в който е закусвал всяка сутрин с по 5 кюфтета и едно кафе и му е излязъл пракора „Вълчо кюфтето”.
Освен, че професията му на актьор му доставя лично удовлетворение и удоволствие да е под светлините на прожекторите, големият актьор обича да бъде и сред тъмнината в зрителната зала и да гледа своите колеги на сцената и на екрана.
