2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора и се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столичната община и Националния филмов център. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
Филмът представя една оригинална картина на България в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, видяна през погледа на певица (Елена Петрова), фокусник (Александър Морфов), техният асистент (Васил Василев-Зуека) и две еврейски деца (в ролите Симона Стойкова и Георги Георгиев), които се опитват да избягат от надигащия се фашизъм в земята на техните предци – Палестина, и откриват топлина и закрила на най-неочакваното място.
Евтини хотелски стаи, раздрънкани автобуси, „невероятни артистични успехи” и непрекъсната липса на пари бележат дните на пътешествениците - София, Пловдив, Шумен и накрая Варна – пристанището, за което бленуват. Бедните артисти залагат без колебание последните си пари, за да платят пътя на децата извън страната. Само за две години – между 1939-а и 1940-а – хиляди евреи от Централна Европа успяват да избегнат смъртта, използвайки България като коридор, преди границите да бъдат затворени.
Режисьор на филма е Иван Ничев, който е съсценарист с Юрий Дачев. Продуценти на филма са Ханс-Вернер Хонерт и Иван Ничев. Музиката е на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Елена Петрова, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека, Бернд Михаел Ладе, Симона Стойкова, Георги Георгиев, Христо Гърбов и други. Филмът е продукция на Cinemascope – И. Ничев, Saxonia Media – Германия, ЕВРОИМАЖ и Националния Филмов Център - България.
Режисьорът за филма
Какво научихте от собствения си филм?
Че българинът е много толерантен народ и трябва много да се ровиш, докато намериш примери за нетърпимост и ксенофобия. За разлика от много по-цивилизовани нации като французи, чехи или поляци.
Това не е ли легенда?
Никаква легенда не е. Българинът е способен на безкористни прояви на себеотдаване към другия човек, дори когато е много затруднен. Това е нещо, което трябва да помним, че притежаваме. Разбира се, в трудно време като нашето такива чувства започват да притъпяват. Но не бива да мислим, че нашият народ не е способен на великодушни жестове към ближния. Историята го показва и това е национална гордост. Затова съм спокоен спрямо всички онези, които ще гледат „Пътуване към Йерусалим”. Из интервю, в. „Монитор”, 22 август 2003
Критиката за филма
Новият филм на Иван Ничев притежава добър усет за водене на разказа, автентична атмосфера и много приятни актьорски попадения в лицето на Александър Морфов и особено на Васил Василев-Зуека, както и при някои от изпълнителите на поддържащи роли. „Пътуване към Йерусалим” определено печели от доброто съчетание на двете нива в развитието на сюжета. Погледнато реално той не е нито историческа драма за спасяването на евреите, нито мелодрама за невъможността на една жена да направи правилен избор в живота. Но притежава по-малко и от двете. От една страна историческия фон и грижливо разработената атмосфера придават автентичност на филмовите събития, а политическите пристрастия на епохата са умело вплетени в личната история. От друга - превръщането на Зара във фатална жена, някъде между Елена (от Троя) и Кармен, измества трагичното и комичното на заден план, придавайки неочаквана дълбочина на драмата. В крайна сметка всичко опира до вечните теми за Любовта и Свободата. сп. „Екран”, 2003
Остава ми да призная за пореден път, че театърът е немислим без актьорите. … Ролята на актьорите точно в този филм се нуждае от специален акцент. Без Елена Петрова (Зара), Александър Морфов (Дими) и Васил Василев - Зуека (Сами), без тяхното артистично умение, с което вдъхват архетипен живот на знаковите си образи и с което по индивидуално неповторим начин ни забавляват в царството на жанровите форми, нищо от конструираното и търсено като внушение от Юрий Дачев и Иван Ничев не би могло да сработи. Искра Димитрова, в. „Култура”, 26 септември 2003
Фестивални участия
МТФ „Златната ракла”, Пловдив 2003 – награда на СБФД за режисура – Иван Ничев Международен София Филм Фест 2004
0 гласа
bg rulz