2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Козелът” на Георги Дюлгеров. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.
Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище.
Йордан Радичков, чиято новела е в основата на сценария на последния филм на един от най-обичаните режисьори на българското кино – Георги Дюлгеров, дарява животните с мъдрост, прозрение и доброта. В тази фантастична история козелът е разказвач и герой. Той слиза от небето с мисия да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище.
Режисьор на филма е Георги Дюлгеров, сценаристи са Кристин Димитрова и Георги Дюлгеров (по новелата Козел и мотиви от творчеството на Йордан Радичков), камерата е поверена на Радослав Спасов; продуценти са Георги Балкански и Владимир Андреев. Музиката във филма е композирана от Мира Искърова и Христо Намлиев. Художник е Ванина Гелева. В ролите ще видим Иван Бърнев, Анджела Родел, Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева. „Козелът” е продукция на БъРъ Филм, с подкрепата на Националния Филмов Център и Програма Медиа, в копродукция с Българската Национална Телевизия и Ню Бояна.
Режисьорът „В „Козелът” няма голяма интрига, забързано действие или нещо много смешно. Това е Йордан Радичков - свят, в който и хората говорят малко по-особено, и постъпките им са странни. Много искахме да останем верни на големия писател и в същото време да го направим разбираем за младите хора. Тях ги вълнуват бързото действие, препускащата напред интрига, а стихията на Радичков е словото” - споделя режисьорът Георги Дюлгеров.
Затова екипът му поема към Перперикон, Татул и „Каменната сватба” край Кърджали, за да обясни с днешна дата онзи Радичков свят, в който „човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”. Тази мисъл на големия български писател заплита сюжета на „Козелът”, в който българин и американка - Иван Бърнев и Анджела Родел, търсят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Мъдрият козел пък, слязъл от небето, за да им попречи, става свидетел на това как междукултурните им различия постепенно се стопяват, за да се превърнат на финала в песен. „Тя е американка, която пее кънтри, а той балканец, който свири на тромпет български мелодии. Накрая всичко става едно” - разкрива режисьорът. Елица Димова, „Тема”, март 2009
Актрисата за филма „Козелът” е по мотиви на Радичков, как един външен читател усеща творчеството му? Анджела Родел: Когато учих в България през 1996, един приятел ми подари „Ние, врабчетата” и да си призная честно, тогава ми беше страшно трудно да разбера книгата. Не бях още достатъчно навътре в българската култура, за да хвана стила на Радичков, чувството му за хумор, за абсурдизъм, да разбера колоритната му реч. Сега, след повече от десет години, по-добре виждам колко гениално използва езика. Построява един много български и реален, и едновременно с това приказен свят. Марица Колчева, „Капитал Light”, март 2009
Георги Дюлгеров много вярва в късмета и предопределеността и мисля, че точно така стана. Един месец преди началото на снимките той беше останал без актриса за главната роля. И преди това е работил с непрофесионални актьори, като в „Лейди Зи”… И си казал: „щом нашата героиня е чужденка, дайте да видим дали има такъв човек тука”. Отишъл случайно в Министерството на културата за нещо и говорил със секретарката, която пък е дъщеря на композитора Красимир Кюркчийски. И тя му казала: „има едно момиче – Анджела…”, дала му мои контакти… Един ден съм си вкъщи и ми се обажда самият Георги Дюлгеров. И вика: „Има една малка роля… статисти, няколко дена пеене…”. Хубаво, аз точно така си го представях – има някакви чужденци и аз съм някъде там отзад и пея. Отидох в офиса на продуцентите, свирих на тамбура, пях, говорихме. И той вика: „Ела пак утре, ще има нещо като кастинг”.
С Иван Бърнев направихме малко проби и Дюлгеров каза: „Добре, ти си главната актриса”. Аз никога не съм играла в нищо, освен в училище. Но той наистина имаше метод, благодарение на него и на другите артисти, се получи. Аз не знаех какво да очаквам от себе си, даже отказах да гледам нещата предварително, за да не се шашкам как изглеждам, видях филма, чак когато беше горе-долу монтиран. Бях приятно изненадана. Дюлгеров наистина има много хубав подход с хора като мен, веднага разбира, ако не мога да се справя с нещо. И той е много гъвкав - горе-долу целият филм е импровизация – „Тук имаме тази сцена, дай ми вариант”.
С другите актьори се работеше чудесно – те са страхотни професионалисти, но въпреки това не се правят на голяма работа. С Иван Бърнев се работи много приятно, той е много готин човек, нямам достатъчно добри думи да го опиша – съвсем скромен е, въпреки че според мен е от най-добрите млади актьори. Но въобще няма его, няма арогантност и страшно много ми помагаше. Беше екипна работа, никой не се правеше на звезда. И това си личи, според мен има някаква приятна енергия между нас, имаше много творческа атмосфера. Нели Томова, e-vestnik.bg, октомври 2009
Фестивални участия и награди
София Филм Фест (София, Пловдив, Бургас) март 2009 - Награда на публиката „Златната ябълка” - София филм фест в Пловдив Седмици на българското кино в Москва, Велики Новгород и Санкт Петербург, октомври 2009 Фестивал за Източноевропейски филми в Котбус, Германия, ноември 2009 Фестивал за човешки права във Виена, декември 2009 VII Фестивал на българското кино в Ню Йорк, декември 2009 Фестивал в Зелб, Германия, април 2010 Специална прожекция по случай 9 май, Деня на Европа в Париж, кино UGC - Халите Седмица на Европейското кино в Бейрут, ноември 2010
България е правила и ще прави чудесни филми.Последните десетина години го показват.И е хубаво,че Националният филмов център и Международния София филм фест спазват обещанието си да ни припомнят всичко стойностно създадено през последните десетина години.Струва си да го видим и да му се наслаждаваме.Имаме страхотен потенциал и сред режисьорите и сред сченаристите и операторите,имаме си и чудесни актьори.Липсват достатъчно пари,но аз съм убеден, че и те ще се намират,защото хубавото и стойностното не може да останат незабелязани и неподкрепени.Вярвам и желая много бъдещи успехи на българското кино и на хората,които го правят!!!
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
.
1 гласа