Нетипично за жанра, 23 години след паметния „Уолстрийт“ се появява неговото продължение – „Уолстрийт 2“ или както Гордън Геко казва: „Парите Никога не Спят“. Размаха, с който е направен филма отново утвърждава Оливър Стоун като един от най-големите режисьори на нашето време. Също както образцовата лента от 87-ма, „Уолстрийт 2“ въвлича зрителя в себе си и го държи заинтригуван от началото до края.
Направил своята премиера на тазгодишния фестивал в Кан, „Уолстрийт: Парите никога не спят“ събира впечатляващия състав от двама носителя на Оскар (Майкъл Дъглас, Сюзан Сарандън) и трима номинирани (Кери Мълиган, Франк Лангела, Джош Бролин).
Гордън Геко е освободен след осемгодишна присъда, за да открие, че светът се е променил, но човешките мотиви, жажда и грешки си остават същите. Той е изцяло нов човек, който търси само (?!?) опрощение от дъщеря си Уини (Кери Мълиган), обвиняваща го за смъртта на брат й. Единствения човек, способен да му помогне в заздравяването на кръвната връзка е бъдещият съпруг на Уини - Джейк Мур (Шия Лебьоф), млад и надъхан брокер, дълбоко заинтересован в алтернативната енергия. Джейк неприкрито се възхищава на Гордън, а съвсем скоро, двамата започват да си сътрудничат във финансово и семейно отношение. Същевременно, Джейк се чувства длъжен да отмъсти за погубването на своя духовен баща, ментор и работодател, Луис Зейбъл (Франк Лангела) от лешояда Бретън Джеймс (Джош Бролин).
Типично за филм на Оливър Стоун, актьорското присъствие в „Парите Никога не Спят“ е повече от силно. Майкъл Дъглас се завръща като един истински доайен в ролята, донесла му Оскар преди 22 години. Въпреки все още зеленото си излъчване, Шия Лебьоф пръщи от хъс и разпалваща амбиция. Кери Мълиган прави поредната си убедителна роля, а Джош Бролин и Франк Лангела изумяват с масивното си присъствие. За десерт, Стоун ни поднася иконата Илай Уолъх като глава на борда на Федералния Резерв. На 95 години, Уолъх продължава да „кърти“ и да предизвиква възхищение към него, доказвайки, че възрастта в изкуството не е нищо повече от опит.
Оливър Стоун и оператора Родриго Прието („21 Грама“, „Вавилон“) решават да държат зрителя максимално близко до героите и историята, поради което се наблюдава значимо преобладаване на близките планове.
Докато първият филм е по-конкретен и класически насочен, продължението предлага по-голямо разнообразие и многопластовост на историята. Акциите, курсовете и сделките за милиони заемат немалка част от филма, но през цялото време в центъра е човека. Зрителя може да се поизгуби за момент в цялата лудница на Уолстрийт, но това не пречи за цялостното схващане и асимилиране на филма, показващ една история за доверие, спекулация, предателство, изкупление, пукащи се балони и вечното съревноваване за надмощие.
Още рецензии: • Дявол • Германия мръсна приказка • The Killer Inside Me • Американският приятел • Паника • Solitary Man
0 гласа