Алън може да бъде наречен и поет на Ню Йорк - гигантският мегаполис, съвременният Вавилон, който за Америка се явява и център на културата и интелектуалния елит.
Американският кинорежисьор, актьор, сценарист и писател Уди Алън (истинско име Алън Стюарт Кьонигсберг) се ражда в Бруклин, Ню Йорк, през 1935 год. На 17 години влиза в артистичната бохема, сътрудничи на списанията „Нюйоркър”, „Плейбой”, „Евъргрийн”, съчинява хумористични скечове, изявява се като актьор-комик по клубове, пише пиеси за нюйоркските театри („Изсвири го още веднъж, Сам”, „Не пийте тази вода”).
В киното дебютира през 1965 едновременно като актьор и сценарист във филма на Клайв Донър „Какво ново, маце?”, а през 1969 режисира и първия си филм „Вземи парите и бягай”. Творчеството на Алън е образец на „авторско кино”. Като правило той сам пише сценария, режисира и участва в главната роля в повечето си филми. Към края на 70-те години на миналия век вече си е извоювал репутация на един от най-големите комедиографи на американското кино, работещ в традициите на характерния еврейски хумор и парадоксалните хасидски притчи. Образът му в киното е невъзможно да бъде отделен от самия Алън; героят му, както и самият той, е самотен, невротичен, измъчен от психологически комплекси интелигент, обитател на големия съвремен град.
Алън може да бъде наречен и поет на Ню Йорк - гигантският мегаполис, съвременният Вавилон, който за Америка се явява и център на културата и интелектуалния елит. Като отличен познавач на световното културно наследство, Алън обича да пародира знаменити сюжети и стиловете на велики майстори – от писатели като Толстой и Достоевски („Любов и смерт” (1975)) до такива киноавторитети като Ингмар Бергман („Сексуална комедия в лятна нощ”, 1982). За връх в творчеството му се приема така наречената нюйоркска трилогия - „Ани Хол”, 1977, 4 награди „Оскар”; „Интериори”, 1978, и „Манхатън”, 1979. Един от най-добрите му филми през 80-те е „Зелиг” - пародия на прекаленото увлечение по фройдизма, притча за човека-хамелеон, който изпитва на гърба си всички перипетии на първата половина на ХХ век.
Тук Алън се проявява не само като сатирик и психолог, но и като един от първите майстори, използващ новите технически възможности на специалните ефекти.
В началото на 90-те години Алън пуска няколко доста еднообразни филма, проникнати от едни и същи теми и мотиви – семейни, сексуални проблеми и страхът от самотата („Алис” (1990), „Мъже и жени”, „Сенки и мъгла” (1992)). И изведнъж в средата на десетилетието прави рязък завой и една след друга режисира блестящи, весели, пълни със смешни измислици комедии - „Куршуми над Бродуей”, 1994; „Могъщата Афродита”, 1995; „Всеки казва: „Обичам те”, 1996. По същото време се точи дългият и мъчителен бракоразводен процес с бившата му съпруга и звезда от не един негов филм, Миа Фароу, която го обвинява в сексуални връзки с доведената му дъщеря.
Краят на века и началото на новия също са много силен период за Алън. Той снима чудесния „Да разнищим Хари”, следват „Сладък и гаден” с Шон Пен (1999), „Дребни мошеници” (2000), „Проклятието на скорпиона” (2001). В последните си два филма засега - „Мач пойнт” (2005) и „Scoop” (2006) – Уди Алън изоставя комедията (особено в първия) на по-заден план за сметка на криминалната загадка и мистерията.
