Малкият Мишо остава кръгъл сирак. Докато го настанят в детски дом, за него се грижи целият квартал. Един ден прекарва при чичо Еленко, друг път при Керкенеза, трети – при архитекта и неговата съпруга.
Всички се стараят според възможностите си да доставят радост на момчето, но Мишо търси в очите им онази любов, която е имал, докато е била жива майка му. Може би чичо Еленко е най-искрен и той доказва чувствата си в трагичния момент, когато Мишо се качва на високия покрив на строяща се сграда. Но защо тогава и неговата грижа към Мишо завършва с това, че той сам го кара да отиде в детския дом?