Широкоскроена, както в избора на героините/героите си, така и в личния си живот. Тя е Тилда Суинтън и определено й личи, че е завършила английска литература в Кеймбридж.
Тя е висока, красива, бледа, аристократка е и се облича добре. Широкоскроена, както в избора на героините/героите си, така и в личния си живот. Тя е Тилда Суинтън и определено й личи, че е завършила английска литература в Кеймбридж.
Катрин Матилда Суинтън е родена на 5 ноември 1960 в Лондон, Англия, Великобритания в шотландско семейство на аристократи. Притежават фамилната си къща от 9 век. Майка и е австралийка, а баща й висш военен, има трима братя. Като дете живее известно време в Германия, където е разпределен Сър Суинтън. Посещава английско и шотландско училище, в първото нейна съученичка е Даяна Спенсър. Преди да кандидатства във ВУЗ, работи като доброволка в Кения и Южна Африка. Учи политически науки и социология в Кеймбридж.
Дипломира се през 1983 г със специалност английска литература. През студентските години играе в много пиеси и за известно време е част от Кралската шекспирова трупа..С усет към необикновеното и чудатото тя харесва роли, в които трябва да се облича като противоположния пол. През 1985 г. Тилда започва да си сътрудничи с експерименталния режисьор Дерек Джарман.
Тя продължава да работи и живее с него през следващите 9 години, в които се снима в 7 доста критикувани филма. Сред тях са „Караваджо”(1986), „The Last of England” (1988), „Градината” (1990), Едуард ІІ (1991), за който печели награда за женска роля във Венеция, „Витгенщайн” (1993). Суинтън приема много тежко смъртта на Джарман през 1994 г. и задълго е празно в душата й. Най известната й роля по това време обаче е във филм, който не е на Джарман – тази в „Орландо” (1992). Финансовата подкрепа и приятелството на актрисата към режисьорката на филма Сали Портър продължава и до днес. Аристократката не обича да е в центъра на вниманието, предпочита изкуството пред известността, помага на режисьори дебютанти и такива, които са експериментатори. Тилда играе във „Female Perversions” (1996), Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon (1998), Teknolust (2002), „Младият Адам” (2003), "Прекършени цветове" (2005) и „Човекът от Лондон” (2007), всички те засилват нейната загадъчност и различност. След раждането през 1997 г. на своите близнаци Ксавиер и Онър тя започва често да пътува, за да се снима в холивудски блокбастъри.
Преди да получи номинация за „Златен глобус” за ролята си в трилъра „The Deep End” (2001), тя участва в „Плажът” (2000) с Леонардо Ди Каприо. От 2004 г. Тилда Суинтън има връзка с новозеландския художник Сандро Кроп, като междувременно продължава да живее с бащата на двете си деца. Кариерата й продължава с фантастичния „Константин" (2005) с Киану Рийвс, „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът” (2005) и „Майкъл Клейтън” (2007) с Джордж Клуни.
0 гласа
добър филм е странният случай с бенджамин бътън