Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Артисти »

Тери Гилиам - Артист

Артист - Тери Гилиам, Terry Gilliam

Гласувай за актьора:
Потребители:
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
5
Гласувай:
Среден резултат: 2/100

Тери Гилиам - Артист

Terry Gilliam
ЗА АКТЬОРА ГАЛЕРИЯ ФИЛМОГРАФИЯ МНЕНИЕ
06.03.2024  |   синефиш.бг



Тери Гилиам, един от малцината безкомпромисни иконоборци в киното, почти през цялата си кариера разделя мненията на критиците на две. Той постоянно получава похвали за динамичните си мизансцени и често и укори за желанието си всичко да е както той иска. Запазените марки на Гилиам не са една и две; той е пристрастен към широкоъгълните обективи – тези които разкривяват лицата на героите му при близките планове, но също и показват много от детайлите във фона на кадъра.

Сценариите му са пълни с лични теми – любовта му към историята, шампионското му въображение, неприязънта му към бюрокрацията и недоверието му към медицината и науката... а във всеки негов филм има поне по една клетка. Фактически филмите му са изпълнени с автобиографични елементи, често размесени с евтини гегове. За режисьор, чиято репутация се дължи преди всичко на визуалното му въображение, Гилиам неочаквано често успява да изтръгне най-доброто, на което са способни от актьори като Оливър Рийд, Майкъл Палин, Робърт де Ниро, Джеф Бриджис, Робин Уилямс, Брус Уилис, Брад Пит, Джони Деп и много други. За самия Гилиам най-големият в киното е Фелини, когото той срещнал в Рим по време на снимките на „Приключенията на барон Мюнхаузен". Терънс Ванс Гилиам се ражда в Минесота на 22 ноември 1940. След 11-те му първи години, преминали в стила на Хък Фин и Том Сойер (по негово описание), семейството се премества в Лос Анжелис, където Тери вижда отблизо холивудската система.

Все пак по това време за него рисуването е много по-интересно от киното. След гимназията Гилиам започва да учи отначало физика, а след това политически науки в колежа „Оксидентъл”. През последната си година в колежа Гилиам изпраща копия от студентското списание, в което редовно сътрудничи на известния майстор на комикси Харви Кърцман в Ню Йорк. Кърцман, който по това време издава списание, наречено Help!, остава впечатлен. И скоро (след като един от сътрудниците е напуска) Гилиам е назначен. През следващите три години пише, прави дизайна и рисува в списанието, но парите, които получава, са много малко. Докато работи в Help!, се запознава с Джон Клийз, който е звездата в една пародия на фото-роман – като обзет от чувство на човек, който има любовна връзка с малка кукла.

Престоят на Гилиам в Help! свършва със записването му в Националната гвардия. Няколко месеца по-късно, след уволнението си, вместо да се върне в списанието, Гилиам живее известно време от социални помощи, докато решава временно да напусне Америка. Шест месеца бъдещият режисьор обикаля Европа на стоп или с мотоциклет. За кратко работи като карикатурист в Париж. При завръщането си в Америка първо живее на тавана на Кърцман в Ню Йорк, а после се премества в Ню Йорк, където си намира работа в рекламна агенция.

"Наеха ме заради косата ми", спомня си Гилиам. „Бях на гости на една позната и носех с мен албума „Beatles for Sale" и тя каза: „Защо не се подстрижеш и ти като Бийтълсите?” Този стил беше станал моден първо в рекламните среди, а после навсякъде. По онова време Америка имаше сериозен проблем с конформизма". Гилиам е спрян от полицията, докато кара стара кола. „Обискираха ме, защото си мислеха, че знаят кой съм – безработен музикант с наркотици в джоба, издържан от дъщерята на някой богаташ". Всъщност по това време Гилиам вече работи в рекламната агенция и изкарва два пъти повече пари от полицаите. В този период бъдещият режисьор започва да се ангажира все повече с антивоенен активизъм и точно когато решава да стане активист на пълен работен ден, го уволняват от рекламната агенция.

Недоволството му от събитията в САЩ го кара да си стегне куфарите и да потърси нов живот в Англия. В края на 1967 Тери пристига в Лондон и след като започва безперспективна работа като арт-редактор в списание, наречено Londoner, решава да се обади на Джон Клийз. „Попитах го как мога да вляза в телевизията". Той ме свърза с един редактор, който прояви интерес към карикатурите ми, и скоро направих няколко анимации за едно предаване - „Do Not Adjust Your Set". В шоуто участваха Майкъл Палин, Тери Джоунс и Ерик Айдъл. По това време продуцентът Бари Тук подбира комици за ново ТВ шоу. Ерик Айдъл настоява и Гилиам да се включи.

ТВ шоуто е „Летящият цирк на Монти Пайтън”, а Гилиам получава мястото на постоянен аниматор. Той отговаря за цялостния визуален стил на ТВ шоутата на Питоните, а по-късно сърежисира и е художник на филмите им. "Познавах анимационните техники на теория, бях прочел една-две книги, но никога не бях правил такова нещо. Анимацията с изрезки беше бърза и груба. Ако ми бяха дали пари и време, вероятно щях да опитам в стила на „Уолт Дисни”. Мисля, че бях добър със звуковите ефекти и тайминга. Шумът е 50 процента от ефекта. Когато правехме епизод, работех буквално денонощно. BBC разполагат с много добро студио - ходех там по седем дни в седмицата, като оставах и две-три нощи". Понякога Гилиам се изявява и като актьор – една от най-големите му роли е тази на кардинал Фанг от скеча за Испанската инквизиция. По това време той се запознава с бъдещата си съпруга Маги Уестън, която е гримьорка на Монти Пайтън, а впоследствие и на филмите на Гилиам. Гилиам придобива ценен филмов опит с първите продукции на Монти Пайтън - „А сега нещо съвсем различно" и „Монти Пайтън и Свещеният граал", като втория режисира заедно с Тери Джоунс. Това води до първата му соло изява като режисьор – „Джабероуоки", средновековна фантазия с Майкъл Палин. По-късно Гилиам има принос към филмите на Пайтън „Животът на Брайън" и „Смисълът на живота според Монти Пайтън", но оставя Джоунс да режисира сам първия. През 80-те Гилиам снима четири (от)лични филма: „Бандити във времето" (1981), „Застраховки Кримсън Перманент" (1983), „Бразилия"(1985) и „Приключенията на барон Мюнхаузен" (1989). „Time Bandits" е филмът за всички възрасти. Живописната приказка за пътуващите във времето крадци става хит в Америка.

Скандалната късометражна лента „Застраховки Кримсън Перманент" показва Гилиам в най-чистия му вид, докато документира приключенията на банда пиратски счетоводители. Тази изключително забавна лудория трябва да бъде в средата, но вместо това е поставена в началото на последния филм на комедийната група „Смисълът на живота според Монти Пайтън". Неравномерен филм, който съдържа някои от най-добри творби на Питоните, като например „Всяка сперма е свещена". Успехът на "Бандити във времето" му дава увереност да се заеме със следващия си филм „Бразилия" - за безнадеждната битка на мечтателен чиновник срещу тоталитарна държава. „Бразилия" не става боксофис-хит, но според мнозина е забележителна творба - плътен сценарий, завладяващи теми, страхотен дизайн и мрачен хумор. Това че Америка вижда „Бразилия" така, както е замислен от Гилиам, става възможно само благодарение на неговите партизански тактики в битката с шефа на Universal Сид Щайнбърг, който иска да съсипе дръзкия филм по чисто финансови причини. След публичните скандали около филма Гилиам си спечелва репутацията на "труден" режисьор, но заради поразителната визия, която постига, той си остава режисьор, който може да направи „скъпарски вид" на филм с бедняшки бюджет. След завършването на „Бразилия", в края на 1985 Гилиам помага за изготвянето на сторибордовете на видеото за песента на Кейт Буш „Cloudbusting".

Следващият проект на Тери Гилиам е широко подценяваният „Приключенията на барон Мюнхаузен". Създаването на „Мюнхаузен" се превръща в кошмар, след като първоначално предвиденият бюджет се оказва печално недостатъчен. Книга, излязла след филма, сочи, че авторите на преразходите са други - не Гилиам. След Мюнхаузен Гилиам работи няколко месеца по „Watchmen", но проектът стига до задънена улица (сега по него работи Зак Снайдър – режисьорът на „300" и премиерата е предвидена за 2009). Но мнозина и днес се чудят какво ли би излязло от този проект.

Но Гилиам скоро се заема с друг сценарий, озаглавен „Кралят на рибарите", изпратен му от Щатите заедно със скрипта на „Семейство Адамс", който би трябвало да го заинтересува повече… „Кралят на рибарите" (1991) се приема в Холивуд за първата комерсиална лента на Гилиам. Помагат и отличните изпълнения на Джеф Бриджис, Робин Уилямс, Аманда Плъмър и спечелилата „Оскар” Мерседес Рюл, както и въздържането от сложни ефекти. Милиони обожават филма, който показва падението и последвалото изкупление на нюйоркски радиоводещ. Гилиам остава верен на сценария на Ла Гравенезе. След „Кралят на рибарите" перспективите пред режисьора изглеждат много по-добре. Точно преди излизането на филма Гилиам казва: "Тук в Холивуд много го харесаха и студиото е зад мен. Сега аз съм доброто момче. До „Мюнхаузен" бях режисьорът, който може да направи скъпо изглеждащ филм с малко пари. След това изведнъж се превърнах в мегаманиак. А сега съм режисьор, който може да работи със звезди. Тук е пълна лудница!". „Кралят на рибарите" се представя много добре и в бокс офиса. Обаче в отговор на присъдената му награда на публиката на фестивала в Торонто режисьорът изпраща телеграма, в която пише: „Много благодаря за това, че документирахте решението ми да се продам."

Но за Гилиам – вече режисьор с нова репутация благодарение на „Кралят на рибарите" - предложенията започват да валят и той се заема с „The Defective Detective", с Ричард Ла Гравенезе. Темата е за „печено” нюйоркско ченге, което стига до света на една детска фантазия. Но не просто някаква фантазия, а може би най-оригиналната, скандална и странна, показвана някога на целулоид. Е, Гилиам влиза в ада на разработката. До края на 1994 той все още не е помръднал с проекта, докато Paramount отказва да повярва, че ще успее да направи филма за $25 милиона. Гилиам твърди: "Умолявах ги, мазнех се и се унижавах, но безуспешно.” Гилиам не получава разрешение да продължи. По това време режисьорът казва: "Искаше ми се да направя поне още два филма преди да умра. Смешното е, че претупах „Кралят на рибарите" с идеята, че ако работя по-бързо, ще направя повече филми. Мислех си: „Вече им доказах, че мога да снимам в Холивуд, сега те ми вярват и няма да ми създават пречки.” Изобщо не стана така!" Докато чака следващ проект, Гилиам не си почива. Представя документален филм на телевизия Би Би Си, наречен „The Last Machine", който се занимава с пионерите на киното. Участва в издаването на CD-ROM „Monty Python's Complete Waste of Time" – игра, базирана на рисунките му, която включва скечове от ТВ шоутата на Монти Пайтън. И освен това режисира ТВ реклама за Nike. Гилиам си играе и с много други продукти в средата на 90-те години, сред които „Приказка за два града" и „Гърбушкото от Нотър Дам". Неспособен да довърши нито един от собствените си проекти, решава да направи „12 маймуни", но той е готов едва през 1996. С участието на Брус Уилис и Брад Пит, също като „Кралят на рибарите" лентата оглавяв боксофис класациите. След „12 маймуни" Гилиам отново се заема с преработка на сценария на „Defective Detective", но прекъсва, за да снима „Страх и омраза в Лас Вегас", когато Алекс Кокс се отказва от проекта. Гилиам атакува сценария, надхвърля бюджета и прави един от най-грозните филми въобще! "Искаме да се извиним предварително за това, което сме направили, каквото и да е то", изсмива Гилиам, след като прехвърля стимулирана с дрога книга на филмова лента. Масово осъден (освен там, където е игнориран), филмът дава на Гилиам възможност да разкрие една американска епоха, от която е избягал. Опасно, гадно, и все пак забележително за авно!

Премиерата на филма, от който последователно се отказват Скорсезе и Никълсън, е на 16 май 1998 г. в Кан. Критиката изразява злорадо безпокойство за по-нататъшната творческа кариера на режисьора след такъв филм. Може дълго да се говори за скритата пропаганда на наркотиците, в която лентата е обвинявана неведнъж, но не бива да се пропуска потресаващата актьорска работа на Деп и Дел Торо и неукротимата фантазия на режисьора, помогнала му да екранизира един от най-неподлежащите на екранизация литературни паметници на XX век. След внушително седемгодишно прекъсване, през 2005 режисьорът представи новия си филм „Братя Грим", с участието на Мат Деймън и Хийт Леджър. Филмът оставя впечатление за художествена недовършеност и недоизказаност, което в крайна сметка раздели зрителите на два противни лагера. Едните с възхищение откриват в „Братята" фирмените режисьорски похвати, а другите се възмущават от явно „неГилиамовските” монтажни решения и холивудския хепиенд. Ситуацията се изясни чрез подробностите от снимачната площадка. Както се оказа, продуцентите на филма - небезизвестните братя Уейнстийн - отхвърлили режисьорската версия и се намесили в процеса на окончателния монтаж, което няма как да не повлияе на качеството.

Всичко завърши с голям скандал, а на нас ни остава да се надяваме, че все някога ще видим и оригиналната, режисьорска версия на „Братя Грим". След „Братя Грим" Гилиам пристъпи към снимките на независимия филм „Tideland" („Страна на приливите”). Тези, които са го гледали, твърдят, че режисьорът е създал мрачно, депресивно произведение и това е най-радикалната му работа досега. което вероятно е и причината премиерата да се отложи на няколко пъти. Сцените с некро- и педофилски подтекст предизвикаха възмущение, но това не попречи „Земя на приливите" да получи наградата ФИПРЕССИ на международния кинофестивал в Сан Себастиян. В повечето страни филмът излиза директно на DVD. Говори се, че скоро ще се появи и у нас. През февруари 2007 г. се заговори, че Гилиам отново се готви за снимки по собствен сценарий, написан заедно с постоянния му съавтор Чарлс Маккеум. Снимките започнаха през декември 2007 под названието „Сделката на доктор Парнасъс". През февруари 2008 трябваше да продължат, но във връзка със смъртта на изпълнителя на главната роля Хийт Леджър проектът е спрян. временно. Все пак Гилиам е оптимист – според него темата на филма е такава, че ще може да го довърши и с друг актьор, без това да изглежда неестествено. Така и прави, кани трима от най-известните актьори, героят на Леджър бе изигран от Джони Деп, Колин Фарел и Джуд Лоу. След "Сделката на доктор Парнас" очаваме историята за дон Кихот в "The Man Who Killed Don Quixote (2011)".


Споделете:
ПОСЛЕДНИ МАТЕРИАЛИ ЗА АРТИСТА  
 
Избери Aртисти  
Всички артисти (А-Я)   Всички артисти (А-Я)
А   Б   В   Г   Д   Е   Ж   З   И   Й   К   Л   М   Н   О   П   Р   С   Т   У   Ф   Х   Ц   Ч   Ш   Щ   Ь   Ю   Я
Всички артисти (А-Z)
A   B   C   D   E   F   G   H   I   J   K   L   M   N   O   P   Q   R   S   T   U   V   W   X   Y   Z
Артисти с най-висок рейтинг  
Март
1. Иво Златков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
58/100
2. Меглена Караламбова
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
3. Лоренцо ди Бонавентура
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
4. Оливия Колман
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
5. Кристофър Уокън
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
6. Пол Кинг
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
7. Павел Веснаков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
8. Четин Текиндор
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
35/100
9. Джош Бролин
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
34/100
10. Дакота Джонсън
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
33/100
Последно добавени артисти  
 
Cinefish.bg Cinefish.bg