„Каквото сториш, ще ти се върне, но не винаги по начина, по който си го предвидил.“ - Наблюдение на Джо Кофлин
В своето многообразие, мнозинството филмови гангстери притежават много качества, които будят завист и възхищение. Ако зрителят прояви склонност към известен компромис (нека добавим и „незрялост“), то в много случаи злосторниците, живеещи паразитно в обществото, могат да бъдат включени в категорията на положителните фиктивни персонажи в изкуството. Така или иначе, аргументът, че те са продукт на обществената система винаги може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.
„Те живеят в нощта“ среща зрителя с Джо Кофлин (Бен Афлек), ветеран от Първата световна война. Син на висш полицейски служител от Бостън, той избира обратната страна на закона и се сдружава с ирландската бандитска мрежа. След като се сближава твърде много с Ема (Сиена Милър), любовницата на шефа, той попада в затвора, а след това предлага услугите си на италианския бос Масо Пескаторе (Ремо Джироне), който го командирова във Флорида. Тамошният клон разработва актуални и перспективни проекти свързани с алкохола и хазарта. Тук той се сродява с кубинските криминални среди, което открива пътя му към Хавана. Джо Кофлин преодолява множество препятствия, но сериозните му проблеми започват, когато пожелава да смени кариерата си. Масо Пескаторе и неговите хора решително се противопоставят на това решение, което довежда до сериозен конфликт с много жертви.
„Те живеят в нощта“ е почит към жанра, разказващ за „истинските мъже от времето на сухия режим“. Филмът е отзвук от десетките заглавия за антигерои (реални и фиктивни), влезли в историята, в киното и в полицейските хроники с помощта на здрави юмруци и точна стрелба с огнестрелно оръжие. В безупречно стоящите им костюми от три части, меки шапки, лъскави автомобили и автомати „Томпсън“, те следват своя морален код и отправят своя поглед към лоялността, честта и достойнството. Бен Афлек е сценарист, продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля в това живописно платно на американския живот, обединяващо десетина истории, всяка от които е достойна за самостоятелен филм. Тоталитарното му присъствие издава нескритото му удоволствие на творец, силно носталгичното му настроение и желанието му да се нареди до имена като Хъмфри Богарт, Джеймс Кегни, Пол Муни или Брайън де Палма.
„Те живеят в нощта“ следва каноните на класическия гангстерски film noir като преплита сюжетно сухия закон, престъпността, религията и расовата дискриминация. Филмът е свидетелство за способността на Афлек да се огради с блестяща група от сътрудници, за да произведе блестящ филмов продукт, като определено режисьорският му талант надвишава актьорските му умения. Списъкът от имена е дълъг, но в него се откроява филмовият оператор Робърт Ричардсън, (сътрудник на Тарантино и Скорсезе), който снима с хипнотизираща красота сивите мъгливи пейзажи от Бостън и топлото оранжево сияние на Флорида. Десетина актьори сред които се открояват Брендън Глийзън (бащата на Джо), Зоуи Салдана (съпругата на Джо), Крис Месина (дясната ръка на Джо) и Крис Купър (корумпираният полицейски шеф на Тампа) не пропиляват екранния си шанс като второстепенни персонажи, като придават многоплановост и обемност на разказа.
„Те живеят в нощта“ може да се разглежда като амбициозен христоматиен преговор, който остава верен на клишетата, но не дразни, защото умело добавя своите малки детайли и индивидуален екранен подпис.
