„Героят на нашия филм е на 23 години, той все още е неизвестен в средите на пишещите, не е написал и издал нищо, с изключение на няколко репортажа. Разбира се, това е въпрос на баланс - как публиката да опознае героя, как публиката да разбере, че това е човекът. Изгледал съм почти всички филми, в които той е герой, и виждам как моите колеги правят някакъв вид компромиси. Дори когато става дума за младия Хемингуей, те вкарват в неговите черти белези, които да го направят разпознаваем. А той в онази далечна 1922 г., когато минава през България, дори няма мустаци. Въпреки това на мен ми се струва, че всеки човек на млади години вече носи в себе си това, което след това ще разгърне в живота си. И въпреки че Хемингуей през 1922 г. е твърде млад, още тогава той носи в себе си цялата си амбициозност, всичките си страхове и комплекси, които, в края на краищата, го и погубват.
Разбира се, носи и таланта си да вижда живота, да го възприема в дълбочина, да разбира хората. Изобщо, изключително трудно е, като се мисли за Хемингуей, да бъде отличена маската от същността. Защото той през целия си живот нещо играе. Той непрекъснато изгражда представата за себе си, изигравайки я, може би даже без да осъзнава винаги това. Но играейки мачо, или бикоборец, или пияница (в какъвто, впрочем, се превръща накрая), той губи контрол и тези неща впоследствие го унищожават.
Има твърде много изследвания, които са написани за това къде свършва истината и къде започва измислицата в неговия живот. И отговорът е, че няма истина и няма лъжа. Че той, докато като писател е пишел своите произведения, по подобен начин е пишел и своята биография. Веднага се сещам за героинята от "Сбогом на оръжията", която има за прототип истинска медицинска сестра. Той се запознава с нея, когато е бил в болницата в Италия след раняването си през Първата световна война.
Медицинската сестра цял живот отрича да е имала каквото и да е общо с него. А той не само че написва прекрасния роман "Сбогом на оръжията" за тази любовна история, но искрено вярва в силата на тази любовна връзка, страда, пише писма на момичето. Докато самата тя и на преклонна възраст продължава да твърди, че той "беше просто едно от момчетата, които лежаха в болницата". Къде е истината? Не знам. А и в края на краищата има ли значение къде е истината.
Творческата му биография по такъв начин се е сляла с творчеството му, че няма никакво значение дали е истина или не. Цялата му същност на човек, който изгражда митове за себе си, непрекъснато се пропуква, като се задълбочи човек в някой от тях. На първа страница на "Таймс", ако не се лъжа, навремето е публикувана снимка на Хемингуей и на още един човек с огромна риба помежду им. Тази риба не е хваната от него, а от другия. Обаче Хемингуей никога не казва - не съм я хванал тази риба аз.
Така че той е човек, който е имал усещането за себе си, че държи голямата риба в ръцете си през целия си живот. И вероятно много често поне я е докосвал”
1 гласа