„Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си.“ Марсел Паньол
На канадско-американската граница всичко е спокойно. Или поне доскоро беше. Съмнения могат да възникнат, тъй като при ново внимателно прочитане на договора между двете държави се оказва, че разграничителната линия между тях е била начертана с известни неточности. Като добър съсед, спазващ международните норми, канадските власти приемат новата ситуация и безропотно отстъпват територията около общината Сен Жорж дьо Лоран на американската администрация. Тя, представена от г-жа Джасмън, губернатор на щата Върмонт, възлага на петима опитни полицаи деликатната мисия да установят американското присъствие, без да накърняват достойнството на местното франкофонско население, безболезнено и гладко. Г-жа Джасмън, очевидно не е запозната с крилатата фраза на известен диктатор и сатрап, че кадрите решават всичко и нейният избор се спира на група полицаи от участъка в Спърбъри, отстранени от длъжността по неясни причини. А това обрича почти дипломатическата мисия на хаос и провал.
Така, след въведение, в което не би трябвало да се търси достоверност, на киноекрана се появяват петимата главни герои на „Супер патрул 2“. Зрителят не след дълго установява, причините, поради които са били отнети функциите им като блюстители на реда. 16 години след появата на първия „Супер патрул“, българският зрител се среща отново с пълния състав на актьорската формация носеща странното име „Счупен гущер (Broken Lizard). Започнали като студентска комедийна трупа, подобно на иконичните „Монти Пайтън“, нейните членове оцеляват благодарение на своята сплотеност, лоялност и талант. Лицата им са познати от различни телевизионни сериали, имената им се срещат като сценаристи и режисьори на филмови продукции. Техните остроумия и закачки карат моралистите да вият и да скърцат със зъби, публиката да се залива от смях, а кинокритиците да се затварят в интелектуалните си крепости от сложни думи и семантични анализи. Хуморът в „Супер патрул 2“ може да се определи като „казармено-войнишки“ и се отличава с примитивната виталност на гениталните вицове. Петимата не крият възторга си от идиотизма и го въздигат на пиедестала на изкуството. Тяхната единствена задача е да разсмеят публиката с абсурдността на диалозите и ситуациите и да стоят далеч от претенциите за реализъм. Структурно филмът е поредица от комични скечове, които със своята абсурдност не са далеч от стила на братя Маркс, като става ясно, че сценарият не е особено важен компонент във филмовото творчество, противно на мнението на експертите.
„Супер Патрул 2“ жонглира с културните стереотипи и предлага серия френско-английски каламбури, като усложнява задачата на всеки преводач, който би искал да остане верен на духа на диалозите. „Счупените гущери“ държат високо и с възхитително умение знамето на идиотизма, чист и неопетнен, искрен и честен, а зрителят, хипнотично втренчен в екрана, си задава постоянно въпроса: „Докъде ли ще стигнат?“. Този тип хумор, очевидно се нрави на масовата публика, защото след успеха на първия филм за петимата полицаи, вестта за заснемането на продължението на техните приключения събра от кампания за стартово финансиране в Интернет сумата от 4 милиона и половина.
Комедията е най-субективната форма на забавление, а понятието „смешно“, понякога придобива неочаквани и неподозирани измерения. „Супер патрул 2“ със сигурност няма да се появи в списъка на номинациите за академични награди, но е забавен и с непретенциозността си обезоръжава всякаква критика, а за мнозина, подобни филми са потапяне в ранните тийнейджърски спомени и намек, че мъдростта и възрастта не вървят обезателно ръка за ръка.
