"Козелът" на Георги Дюлгеров отговори на моите очаквания, а съдейки по реакциите на зрителите в зала 1 на НДК при откриването на София Филм Фест - и на техните.
Миналата година, когато гледах "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" си пожелах да гледам толкова безкомпромисно добър български филм като него. Както казва един мой приятел, уви, сбъдна се моето желание. "Козелът" на Георги Дюлгеров отговори на моите очаквания, а съдейки по реакциите на зрителите в зала 1 на НДК при откриването на София Филм Фест - и на техните. И понеже ми е неловко да давам оценки на режисьор като г-н Дюлгеров ("Авантаж" е един от любимите ми филми въобще), мога само да му благодаря за удоволствието от поредната му простичка, но дълбока история, разказана с финес и хумор, какъвто не много творци притежават.
Аплодирам решението му да покани Кристин Димитрова за съавтор на сценария - двамата са създали от едноименната новела на Йордан Радичков елегантен разказ за обичта, която може да се роди сред яростно смешното противопоставяне на две много различни и силни със своята автентичност култури. И това на фона на една от вечните страсти на човека - търсенето на съкровище.
В крайна сметка златото остава неоткрито, но истинското, най-ценно имане за човека - любовта - е достигнато, уловено и изживяно с наслада. Единственият, който изглежда е наясно с това от началото до края е въпросният козел, който не само е по-мъдър от хората, но и говори с човешки глас. Диалозите във филма са стилизирани, оригинални, но въпреки това звучат съвсем естествено.
Двамата главни актьори, Иван Бърнев и Анджела Родел чудесно пасват на ролите си и ги изпълват с жизненото си присъствие. Играят с лекота, която ме оставя с впечатлението, че ролите са писани сякаш специално за тях. Толкова настървен, мъжествено непохватен и забележително забавен Иван Бърнев не си спомням от първата му изява, която наблюдавах на сцената на НАТФИЗ в "Опера за три гроша".
Иначе дребничкият актьор, когото публиката след прожекцията можеше буквално да свали от сцената със силните си ръкопляскания, изпълва безкомпромисно всяка сцена, в която присъства. Американката Анджела Родел, която не е професионална актриса е също така настървена, но макар и еманципирана, нейната мека женственост надделява в играта й. А може би и защото пее прекрасно български народни песни.
Разбира се не бива да пропускам и Красимир Доков, прекрасен в ролята на съселянина на Бърнев, който се бои от козли, но също е втренчен в имането. Както и Любов Любчева в поредната си автентично изиграна героиня.
Местата за снимките са в невероятно красивите с природата си Татул и Перперикон. Но те не стоят на екрана като нарочно избрани туристически атрактивни дестинации. Благодарение и на операторската работа на Красимир Спасов, те са идеален фон и пълноправно действащо лице в тази българска магическо-реалистична приказка.
1 гласа