Каквото и да си говорим, „Кръстникът” си остава най-обичаният филм на всички времена. А откриващата сцена с визията, думите, жестовете и гласът на Брандо набързо създава такова настроение в зрителите, от което трудно могат да се отърсят през следващите няколко часа. Сред имената, спрягани за ролята на Дон Вито Корлеоне са Ърнест Боргнайн, Орсън Уелс, Антъни Куин, Джордж С. Скот, Франк Синатра и дори големия италиански продуцент, Карло Понти, но Копола отхвърлил Понти, поради силния му италиански акцент. Когато Парамаунт попитали Копола, кого предлага, той отговорил:
„Вижте, нямам представа, но кои са най-големите актьори в света? Лорънс Оливие и Марлон Брандо. Лорънс е англичанин, а изглежда точно като Вито Дженовезе (известният итало-американски гангстер). Лицето му е страхотно. А Брандо е героят на героите ми. Бих направил всичко, само за да се срещна с него. Първо проучихме за Оливие, но казаха, че не приема никаква работа, защото е много болен и вероятно ще умре скоро, също така не е заинтересуван. Тогава казах, защо да не се обърнем към Брандо?”
Последният филм с Брандо – „Кеймада” бил толкова голям финансов провал, че той не можел да си намери работа в американски филм. Парамаунт се възползвали от обстоятелствата и му платили нищожната заплата от 50 000 долара + процент от приходите, които Брандо продал за 100 000 долара още преди премиерата, защото се нуждаел от пари поради проблеми с жени. Според шефът на продукцията от Парамаунт, Робърт Еванс, финансовото ограбване на Марлон от продуцентите е причината, поради която той отказва да участва в рекламни кампании за „Кръстникът”, както и да се появи във втората част.
Криминале
Известно време се чудих между няколко сцени, но стигнах до извода, че която и сцена от „Криминале” да взема, няма да сгреша. Защо ли? Защото филмът е една вселена от култови реплики, действия и сцени, нанасяйки своето гигантско влияние върху нас. А самата танцова сцена от конкурса по туист в Джакрабит Слимс е измислена и хореографирана от Куентин Тарантино, който показва движенията на актьорите. Най-мистериозният и обсъждан елемент от целия филм обаче несъмнено е куфарчето на Марселъс Уолъс, чието съдържание буди различни спекулации. Една от тях е, че вътре е златният костюм на Елвис (Вал Килмър) от „Истински романс” (написан от Куентин Тарантино).
Според съсценариста, Роджър Ейвъри, първоначалния замисъл е куфарчето да бъде пълно с диаманти (или дори диамантите от обира в „Глутница кучета”), но двамата решили, че това е прекалено предвидимо, скучно и неоригинално. Най-често срещаната теория е, че в куфарчето е побрана душата на Марселъс Уолъс.
Историята продължава, че когато човек сключи сделка с Дявола, душата му се изважда през задната част на главата. Точно заради това, Марселъс има лепенка на въпросното място. Тази теория обяснява и кода за отключването на куфарчето – 666. Години по-късно, самият Тарантино обяснява, че лепенката на Марселъс е сложена, за да прикрива рана от бръснене, а съдържанието на куфара е такова, каквото зрителя иска да е. Златистата светлина при отварянето му идва от крушка, поставена в него, което не е замисляно предварително, а е решено по време на самите снимки, придавайки напълно неумишлен фантастичен ефект.
Черният рицар
Лейтенант Джим Гордън (Гари Олдман) е повишен след като симулира смъртта си и това помага в залавянето на Жокера (Хийт Леджър). Целият участък започва да поздравява Гордън при новината, но наред с тях се включва и Жокера с уникалното си подигравателно ръкопляскане. Тази част от сцената не е включена в сценария и е импровизирана от Леджър, но Нолан моментално харесва реакцията и ръкопляскането е включено във филма.
Фотоувеличение
Импулсивният и самовглъбен фотограф Томас (Дейвид Хемингс) заснема своите модели за абстрактна фотосесия, като се държи с тях като с неодушевени предмети, намествайки телата и крайниците им в точната позиция, в която ги иска. Сред снимките на бездомни мъже, който Томас е направил, може да се види и самия аржентински писател Хулио Кортасар, чийто разказ „Лигите на Дявола” служи за основа на филма на Антониони.
Бронсън
Смразяващият филм за най-бруталният английски затворник. Играта на Том Харди е скандална и гениална, а ние зрителите сме неговите затворници в случая. Харди се сприятелява с истинския Чарлс Бронсън, при една от визитите му в затвора и Бронсън дори е впечатлен от начина, по който Харди имитира гласа, жестовете и цялата му същност. Дългогодишният затворник споделя, че Харди вероятно е единствения човек, който може да го изиграе. Въпреки че не е позволено на Бронсън да гледа филма, разказващ за живота му, факта че майка му го харесва много му е достатъчен и той е доволен.
Батман се завръща
Мяу! Възбуждаща и подлудяваща с всяко свое движение - Жена Котка. Чакаме с нетърпение интерпретацията на Нолан и Хатауей по въпроса. Като оставим настрана всичко останало (добро и лошо), вторият филм на Бъртън за Батман има две безспорни качества – Жената Котка (Мишел Пфайфър) и Пингвина (Дани ДеВито), които са два от най-добре изобразените герои, създавани някога. Броят на имената, спрягани за техните роли е голям.
За Жената Котка – Сюзън Сарандън, Анет Бенинг, Мадона, Лена Олин, Джина Дейвис и Брук Шилдс (последните две отказали ролята). Актрисата Шон Йънг толкова много искала ролята, че пристигнала в студиото облечена в костюм на Жената Котка и търсела продуцентите и Тим Бъртън (който се криел от нея), за да ги убеди да я вземат за ролята. Йънг е била първоначалния избор за Вики Вейл „Батман”, но е заменена по време на снимките от Ким Бейсинджър, след като счупила ключицата си. Гримът на Пингвина отнемал всеки ден по два часа, а ефекта от него е не по-малко плашещ и днес.
На Дани ДеВито му било забранено да описва подробности за грима на Пингвина дори на семейството си. Други актьори, спрягани за ролята му са Дъстин Хофман, Марлон Брандо, Боб Хоскинс, Джон Кенди и Кристофър Лойд.
0 гласа
Колко тънкости ни разкриваш!Не бях се замисляла точно за такива моменти във тези невероятно помнещи се филми!браво!!!
)