„Сладки сънища” – това са двете думи, които майката на Масимо му прошепва, преди той да заспи и докато тя поема последния си дъх.
На сутринта на 31 декември 1969 година 9-годишното момче се събужда и разбира, че майка му е умряла. За една нощ животът му се променя драстично. Обясненията, които получава от баща си – сърдечен удар, остават завинаги неясни. На срамежливото момченце, открило у майка си истински приятел, му се налага да порасне в непрестанни съмнения и мъка. Детето се затваря в себе си, търсейки спасение в собственото си въображение.
Години по-късно, когато Масимо вече е успял журналист и отразява войната в Сараево, той се опитва да продаде апартамента на родителите си, но внезапно го връхлитат паник-атаки и става ясно, че спомените за миналото продължават да го преследват. Състрадателна докторка помага на измъчения Масимо да отвори съзнанието си за емоционалните травми от детството...
„Режисьорът работи с оператора Даниеле Кипри за четвърти път. Сега, въпреки че филмът обръща деликатно внимание на спомените, Белокио остава верен на настоящето и проблемите на протагониста. „Сладки сънища” е може би най-емоционалният филм на този режисьор, но умело избягва евтината мелодрама. Една дълбока творба, която ще докосне всеки зрител, преживял загуба в своя живот.С други думи – почти всеки човек.” Пиърс Хендлинг, Международен филмов фестивал в Торонто
