Любовните истории винаги са били следени отблизо от своята целева група зрителки. Така че днешната премиера се чака с нетърпение от дълго време. Тя има прекрасно българско заглавие, което ако не сте чели книгата преди това, ще се зачудите защо се казва така, след като оригиналното име на филма е “Dear John”.
Поне в някоя сцена да ставаше дума, че Савана е момичето, което мирише на канела, но уви...
Та, любовната история е написана от известния с романтичните и драматични любови, върху които концентрира перото си, Никълъс Спаркс. Докато екранизациите на едноименните му книги „Тетрадката” и „Писмо в бутилка” са наистина силни, „Нощи в Роданте” определено беше предсказуем и посредствен.
В някои сцени „С дъх на канела” е искрен и трогващ, но в други издиша много. Двамата (Аманда Сийфрид и Чанинг Тейтъм) са млади, красиви и много влюбени. И обикновено, когато всичко е много хубаво, очаквате да се случи нещо лошо, както в предишни текстове на Спаркс (например един от двамата влюбени да умре).
В „С дъх на канела” никой не умира, спокойно, но затова пък девойката изведнъж решава, че ще се омъжи за друг. Това драматургично решение е доста изненадващо и слабо мотивирано, защото през изминалите минути са се опитвали да ни убедят как двамата наистина много се обичат.
А след като решиш, че искаш да прекараш живота си точно с този човек, не му казваш ”Съжалявам, но не мога да издържам повече да си далеч от мен”, не се разделяш с него по болезнен начин и не му съобщаваш, че се омъжваш за друг!
За мен, това беше и моментът, в който филмът тръгна надолу и всичко каквото героите казаха и направиха до края на филма не беше убедително и адекватно. Запомняща се актьорска игра показа за пореден път Ричард Дженкинс в ролята на бащата на Джон – г-н Тайри.