В последните седмици Романд Реймънд Полански отново е на челните страници на медиите. И отново с типичната си слава - човекът на скандалите.
Макар и един от най-талантливите режисьори в света на киното, той винаги е носел над себе си мрачната сянка на миналото. Минало, изпълнено с толкова зловещи събития, че дори и собственият му живот би могъл да бъде успешно филмиран в хорър жанра.
Тежкото детство
Полански е роден на 18 август 1933 година в Париж в семейството на полски евреин и руска емигрантка. Малко след появата му на бял свят в живота му нахлува и първият кошмар. Родителите се местят в Краков, Полша, броени години преди армията на Хитлер да нахлуе там.
Както може и да се очаква, събитията са зловещи - в града се създава еврейско гето, а семейството му е определено за депортиране в концентрационен лагер. По-късно Полански прави един от най-добрите си филми "Пианистът" именно възоснова на спомените и преживяванията си от тези дни. За него обаче решението е едно - бягство.
С помощта на родителите си и няколко приятелски католически семейства той успява да се укрие и да не влезе в лагера. Самотните дни Роман прекарва предимно в киносалоните и оттам се ражда любовта му към киното.
Преди края на войната обаче майка му загива в Аушвиц, а самият той е ранен при експлозия. След подписването на мирния договор се събира с баща си, който оцелява в ужаса на хитлеризма, но скоро отново решава да го напусне, тъй като той се жени за втори път.
Киното
Дали заради преживяното или просто го носи в себе си, през следващите години Полански се утвърждава в киното с един новаторски и много мрачен стил.
Повечето му творби са наситени с черен хумор и са съсредоточени върху деградацията и тъмните страни на живота. В края на 60-те години те се превръщат в парад на тоталния упадък на обществото и много от тях буквално биват заклеймявани.
В една от първите си ленти пък ("Отвращение") той включва първата сцена на женски оргазъм, шокирала света на киното, с което явно показва, че и сексът ще заема достойно място в творчеството му.
Един от бъдещите му филми обаче променя живота му в съвсем различна насока - "Бебето на Розмари" (1968). Хорър лентата, посветена на Сатаната, изобилства от всякакъв род насилие, включително и изнасилвания и зверски убийства. Въпреки че изпълнителката на главната роля Мия Фароу печели Оскар, по-късно този филм е обявен за един от десетте най-плашещи в историята на киното.
Случаят "Шарън Тейт"
На 20 януари 1969 година Полански се жени за красивата актриса Шарън Тейт, която малко по-рано участва във филма му "Танцът на вампирите" (1967). Скоро тя забременява и наглед нищо не застрашава семейното им щастие.
Ужасът обаче тепърва предстои и кървавата драма разтърсва и шокира цял свят. На 8 август 1969 година Полански е извън САЩ, а съпругата му е поканила семейни приятели на вечеря у дома им. През нощта в къщата нахлува сатанистът Чарлз Менсън, проводен от последователите си.
Всички присъстващи са зверски убити, включително и Шарън Тейт, която е разпорена с нож, а с кръвта й по стените са изписани цитати от песни на Бийтълс. По-късно медиите разпъват на кръст Полански, тъй като бруталните събития са твърде идентични именно с действието в "Бебето на Розмари".
Потресен от случилото се, той заснема "Tес" (1979), който посвещава именно на мъртвата си съпруга. Медиите обаче вече го "мразят неистово" и започват да се съмняват дали самият той няма нещо общо със смъртта й.
Скандалът с педофилия
През март 1977 година 44-годишният режисьор завежда 13-годишната Саманта Гейли в имението на негов приятел с обещанието да я снима за френското издание на Vogue. Какво точно се е случило знаят само те двамата (макар и всеки да има различна версия по въпроса).
Според описаните в пресата събития обаче Полански напива момичето с шампанско, дава й приспивателни и прави с нея орален секс, а след това извършва интимен контакт, включващ и т. н. "турска любов".
Според самата Гейли тя се е съпротивлявала през цялото време, но не е успяла да избегне случилото се. Дни след това скандалът гръмва с пълна сила и той е обвинен в "изнасилване, упояване с наркотици и алкохол, содомия и секс с дете". Полански бърза да се договори със съда, за да смекчи обстоятелствата и първоначално дори успява да сведе обвинението до "секс с малолетна".
По време на делото обаче разбира, че съществува реален шанс да влезе в затвора за дълги години. Следва това, което умее най-добре - бягството. Той успява да си издейства 90 дни за завършване на настоящия си филмов проект преди да влезе за психиатрична оценка в държавен затвор. Сделката включва и възможност за пътуване в чужбина и Полански бърза да се възползва от нея.
През 1978 година той се укрива в Лондон със статут на постоянно пребиваващ, а малко след това се мести във Франция. Поради факта, че има местно гражданство, той се възползва от клауза, според която страната може да откаже да екстрадира свои граждани. САЩ реагира, но е прекалено късно - френските власти отхвърлят иска за връщането му обратно в Америка.
Завръщането към скандала
През следващите години Роман категорично избягва да пътува в страни, които биха имали правото да го екстрадират и реализира филмите си предимно във Франция, Германия, Чехия и Полша.
Повечето от известните имена в Холивуд са принудени дори да пътуват дотам, за да успеят да участват в проектите му. В края на 2008 година адвокатите му подават иск до съдебните власти в САЩ да отхвърлят обвиненията в изнасилване, твърдейки, че прокурорите на делото през 1977 година са повлияли неправомерно на съдебния състав.
Малко след това те подават нова молба за прехвърляне на случая извън Лос Анджелис, тъй като разглеждането му там изисква наличието на Полански. Тя обаче е отхвърлена. Още същия месец Саманта Геймър разкрива, че е готова да снеме обвиненията, тъй като публичността на случая продължава да вреди на спокойния й семеен живот.
Оказва се, че още в началото на 90-те години режисьорът се е свързал с нея, за да й предложи и солидна сума обезщетение срещу прекратяване на обвиненията.
Арест в Швейцария
На 26 септември 2009 година Полански изненадващо е арестуван от швейцарската полиция при пристигането си в Цюрих. Там той трябва да получи награда за цялостно творчесто на филмов фестивал.
Вместо това още на летището около ръцете му са щракнати белезниците, а почти моментално САЩ реагират с молба за екстрадирането му обратно в Америка. Режисьорът е шокиран - това не е първият път, в който пристига в Швейцария и въобще не е очаквал подобни събития.
Полша и Франция реагират много остро и очаквано се стига до дипломатически скандал. Според тях правата на Полански са нарушени, а външните министри на двете държави изпращат писма с молба за помилване директно от американския президент Барак Обама.
В защита на режисьора е направена и петиция, в която се включват най-видните имена в световното кино, дори и американски граждани като Уди Алън, Мартин Скорсезе, Дейвид Линч и Майкъл Ман. В нея се посочва "настояваме за незабавното освобождаване на Роман Полански".
Самият той пък се насочва към подновяване на преговорите с жертвата си - Саманта Геймър, като разкрива, че е готов да й плати сума от 650 хиляди долара обезщетение.
Каквото и да се случи обаче Полански си остава покрит със скандална слава. Макар и подкрепян от едни заради гениалността си като творец, изразена дори и в едноличен Оскар за "Пианистът", той остава неразбран от други и мразен от трети.
Шокиращите събития през целия му живот, разбиранията му за него, скандализирали киноманите в много от филмите му, очаквано му създават амплоа на "черната котка в световното кино".
Дори и френският "Монд" споделя с горчивина и сарказъм: "Каква е ползата да си такава знаменитост, ако не можеш да имаш жените, които искаш"... И вероятно и след края на поредния скандал за него отново ще се възроди ширещото се преди години мнение - голям творец и... малък човек.
